Дъщерята на разбойника

нежна целувка там, където преди това бе минал езикът й.

— Вещица — прошепна той, но това бе благословия, а не проклятие. — Не съм знаел…

Той спря, преди да издаде тайните си, и я привлече към себе си, огъвайки я назад, като я притискаше до бедрото си така, че тя бе принудена да се прилепи до него, докато той търсеше устните й за целувка.

Целувката доведе до втора, трета, последва като че ли безкраен поток от целувки, прекъсвани от нежен шепот, тихи въздишки и неразбираеми думи, отлитащи в топлината и мекото припукване на огъня.

Целувките заляха Лизи, плъпнаха по шията й и се разбиха в ръба на нагръдника й, стигайки до обърнатата яка на роклята. Еднодневната му брада бодеше кожата й грубо и странно еротично. С нетърпеливи ръце той разкопча нагръдника й и го хвърли настрана, за да положи още горещи целувки, да очертае по кожата й още линии, дъги и вихрушки с върха на езика си.

Тогава Джон внезапно спря и я изправи, сложил ръце на раменете й, а нетрепващият му разгорещен поглед се впи в лицето й. Тя виждаше как вената на шията му пулсира, усети как гърдите му мощно се повдигат и спадат, усещаше как неотклонно я държи на разстояние от себе си.

Лизи се опита да протестира, но той притисна пръст към устните й, за да я накара да замлъкне.

— Почакай — каза той, — почакай. Имаме цяла нощ пред себе си. Почакай.

Единственият й отговор бе един безмълвен, несигурен поглед.

Той й отправи своята нежна разбираща усмивка, която, вместо да я успокои, накара сърцето й бясно да се разтупти.

Бавно, хладнокръвно, сякаш вкусвайки всяко просто движение, той разкопча и развърза корсажа на роклята й, след това долната риза, докато всичките й дрехи се свлякоха до кръста, меки пластове от лен и вълна, които покриваха гърдите й, но разкриваха меката й плът и позволяваха погледът му да се плъзне чак до талията и нежната заобленост на корема.

Очите му отново проследиха пръста, който се плъзгаше по линиите на тялото й от ключицата по гръдната кост чак до нежната ямка на пъпа и заоблената мекота на корема, спусна се дотам, където още не можеше да стигне, понеже пътят му бе препречен от все още закопчаните поли и фусти. Той пъхна ръка под напластения плат, дланите му започнаха да галят кожата й, а пръстите прилягаха нежно към извивките на тялото й.

Тя усещаше как топлата му кожа се допира до нейната, но потръпна и почувства как зърната на гърдите й набъбват, докато ръцете му бавно се качваха нагоре, проследявайки твърдостта на ребрата й, и се извиват като купи, за да поемат тежестта на гърдите й. Той докосна леко с палци върховете на зърната й и това я накара да си поеме дълбоко дъх.

— Какво…

— Шшт — отвърна той и гласът му бе така мек, както и допирът.

Пръстите му се впиваха в плътта й, докато дланите нежно обхващаха и повдигаха гърдите й. Тя изстена и се изви на дъга към него, докато ръцете му се качваха нагоре, оставяйки гърдите, и стигнаха до основата на шията й, после се плъзнаха по раменете и надолу по ръцете, свличайки дрехите й, докато накрая тя остана гола пред отблясъците на огъня и замъгления му смарагдов поглед.

— Толкова си хубава.

Тя едва дочу прошепнатите думи, толкова тихи бяха те.

Той наведе глава и положи лека целувка над гърдите й, после една по-надолу, още по-надолу и така, докато устата му достигна зърното. Тогава той внезапно го обхвана с уста и го засмука.

Лизи извика, разтърсена от избликналата в тялото й топлина, която я обхвана цялата. Тя се опита да посегне към него, но осъзна, че ръцете й са притиснати от смъкнатите дрехи. Изстена, опитвайки се едновременно да го отблъсне и да го притегли към себе си.

Но сега, когато ръцете му отново тръгнаха нагоре, той не спря на раменете й, а последва линията на шията й и накрая пръстите му се заплетоха в косата й.

— Ела насам, Лизи. Ето така — каза той, като я привлече нежно към себе си, полагайки главата й върху рамото си.

Тя отпусна чело на рамото му, едновременно негова мъчителка и пленница. Миризмата му подразни ноздрите й, близка и същевременно тъй възбуждаща.

Също така бавно и хладнокръвно, както я бе съблякъл, той започна да вади фуркетите от косата й и да разпуска тежките къдри.

— Коприна. Косата ти е като коприна — каза той със затаен дъх, повдигна един голям кичур и внимателно го разстла върху голото й рамо.

Кичурът подразни голата кожа на Лизи. Джон едва я докосваше, но тя болезнено силно чувстваше всяко негово движение, начина, по който пръстите му галеха косата й, начина, по който се заравяха сред тежките й къдри, повдигаха ги и ги отпускаха, за да се разпилеят свободно по гърба й. Съвършено мъчение, докато в тялото й се разгаряше огън.

Той все още се занимаваше с последния забоден кичур, когато тя внезапно се отдръпна от него, тъй като не можеше да издържа повече. Люшна се назад, опитвайки се несръчно да освободи ръцете си от дрехите, които не й позволяваха да мръдне. В бързината само влоши още повече нещата, но когато той посегна да й помогне, Лизи отскочи назад, изпаднала във внезапна паника от безпомощността си.

Каква беше тази лудост, толкова лесно да се предаде под ласките му? Каква беше неговата тайна, че така лесно бе успял да я превърне в безпомощно създание, което се подчинява на заповедите му, без да задава въпроси, и трепери от допира му.

Лизи извика гневно, когато, без да обръща внимание на шевовете, които се пукаха под напора й, успя да освободи едната си ръка и след това измъкна другата от сковаващия я ръкав. Когато най-накрая вдигна глава, за да срещне погледа му, бе зашеметена, замаяна от чувствата, които бушуваха в нея.

Той я гледаше, разперил лакти и подпрял ръце на бедрата си. Златистата светлина на огъня зад него очертаваше силуета му и тя го виждаше смел, силен и уверен в себе си. Но когато го погледна в лицето, вместо надменната самоувереност, която очакваше да види, Лизи съзря израз на смайване и учудено възхищение, което я развълнува повече от милувките му.

Дъхът й спря някъде дълбоко в гърдите, близо до сърцето.

Не беше сигурна какво е очаквала, че ще почувства. Възбуда. Срам може би. Любопитство. Притеснение със сигурност. И гняв към себе си, срещу това, че прекалено лесно се бе подчинила на изкушенията, които той й предлагаше.

Но не беше очаквала това тържествуващо смайване и внезапно избликналото усещане за сила.

Тя го беше покорила! Не с аргументи или след сблъсък на волите, а с помощта на дара, който не бе знаела, че притежава — да бъде желана.

Лизи въздъхна от възхищение. Той беше по-едър, по-силен и много по-мощен от нея. Той бе заповядвал и тя, разтърсена от буйните чувства, нахлули в нея, се бе подчинявала. Той бе вземал и тя го бе оставила да взема — но въпреки всичко тя бе победителят, а той победеният.

Една целувка, бе казал гласът.

По-скоро хиляди, и докосването на Джон, и неговата разхубавена благоговееща сила — всичко това, и безценният дар на неговата любов я бяха направили цялостна.

С решимост, която само преди няколко мига би я стреснала, Лизи се изправи гордо, усещайки невероятно силно топлината вътре в себе си и почти болезненото стягане в гърдите. Никога преди не бе целувала друг мъж, но усещаше една рядка и незаменима увереност в себе си, която изведнъж я направи смела.

Джон бе разпуснал косата й, така че тя падаше като непроницаема завеса пред лицето й, но сега Лизи бавно и предизвикателно я събра, после гордо я отхвърли назад през рамо.

Той се олюля назад, сякаш го бе ударила, и си пое несигурно дъх. Лизи се усмихна предизвикателно.

Вече сигурна в себе си и в него, тя втренчи поглед в очите му, докато внимателно охлабваше останалите кукички и връзки, които държаха дрехите около талията й. Немигащият му поглед се бе вторачил в ръцете й и в бавното меко падане на дрехите.

Тя не направи усилие да стане, така както бе коленичила пред него, просто избутваше настрана тежките ярдове от вълна и лен, които образуваха гнездо наоколо й, покриващо коленете и стъпалата, но откриващо горния край на обикновените й практични чорапи и нейните обикновени практични жартиери… и