черното къдраво валмо точно там, където се сливаха бедрата й.
Все още на колене, тя се изправи и се наведе към него. Тежките й гърди се полюшнаха от движението, болезнено напрегнати. Очите му учудено се плъзнаха по лицето й, после слязоха надолу.
Тя отново положи ръка на бедрото на Джон, но този път той изстена. Изпусна една дълга въздишка, затвори очи и победен, отметна глава назад.
Лизи се приближи, докато можеше вече съвсем ясно да вижда как се движат мускулите на челюстта му, как бързо и неравномерно бие пулсът отстрани на шията му. Тя се наведе и леко притисна устни към вената.
Той преглътна конвулсивно.
— Проклета да си — изрече Джон ниско и яростно, все още със затворени очи. — Казах ти, че си вещица.
Тя се засмя и започна да развързва ленената връзка около шията му.
Проклет да бъде опитът. Девойката бе девствена, но пламтеше яростно и ослепително, по-силно от огъня зад гърба му.
Джон се насили да задържи очите си затворени, докато тя развързваше връзката, после яката на ризата и започна да откопчава копчетата на жилетката му. Той искаше да я наблюдава, искаше да я изпие като силно тежко вино, да вкусва всяка капка, но не се осмели. Ако отвореше очи сега, както е застанала така пред него, гола и величествена…
Той си пое дъх, когато ръцете й се плъзнаха надолу по корема и нагоре по гърдите, после бавно го изпусна, докато тя разкопчаваше копчетата на ризата му.
Никога жена не беше го събличала преди. Не и по този начин. Беше толкова вълнуващо и невероятно еротично преживяване. Лекото подръпване, докато тя преодоляваше съпротивата на непослушните копчета, тихото прошумоляване на косата й, която падаше от раменете й, и нежният аромат на треви и рози, който издаваха тежките кичури, само обогатяваха още повече чувственото вълшебство на този миг.
Когато тя откопча последното копче на ризата му и плъзна ръце под нея, топла плът до топла плът, Джон отвори широко очи.
Лизи му се усмихна, лицето й бе оживено и блестящо в светлината на огъня.
— Чудех се дали не си заспал.
Ето на, помисли си той, какво означава да си държиш очите затворени. Виждайки я така без никакви дрехи, обгърната в златиста светлина и черна коприна, помисли, че такава гледка навярно бе накарала сърцето на всеки мъж да спре.
От друга страна, съществуваха хиляди по-лоши начини да умре.
Той отметна назад косата, която бе паднала и закриваше лицето й. Ръката му потрепна от усилието да се овладее.
— А аз си помислих дали не сънувам, без да го знам.
— Сънуваше ли?
— Да съм сънувал? Това? — Той докосна нежно устните й, наслаждавайки се на топлия й дъх, който парна кожата му. — Хиляди пъти.
Джон почти усети как кръвта нахлува в лицето й, докато тя се изчервяваше… и почти избухна от топлината, която нейното изчервяване породи у него.
— Проклятие — каза той и изведнъж седна на пода. — Помогни ми да си събуя ботушите… веднага!
— Какво?
— Помогни ми да си събуя ботушите, Лизи, или се заклевам, че ще те взема, с панталон, ботуши, палто и всичко останало, още тук, на пода.
Тя отвори уста, после премига, отметна назад глава и се разсмя триумфално.
Когато Лизи започна да съблича Джон, тя се впусна в бавно мъчително пътуване, за да опознае неизвестни територии. Но към края то се превърна в задъхано, замаяно, отчаяно препускане към желанието.
Докато Лизи издърпваше ботушите му, той събличаше палтото, жилетката, ризата и долната риза, после рязко дръпна копчетата на панталона си. Когато се освободи от ботушите, той скочи на крака, смъкна панталоните и бельото и ги хвърли настрана. Чорапите му хвръкнаха във въздуха, трябваше да посегне и да хване единия, преди да е паднал върху горящата свещ.
Лизи остана коленичила сред разхвърлените си дрехи с развързана коса и чорапи с жартиери, които единствено прикриваха голотата й. Дори да искаше да помръдне, не би могла да го стори. Бе толкова омаяна от искрящата мъжка красота, която се появи пред очите й.
Нямаше никакво значение, че се бе съблякъл така припряно. Гол и възбуден, той беше… великолепен. Като рисунките на древногръцките статуи — съвършено изваян, с красиви мускули, които излъчваха трептяща жизненост.
Това не се отнасяше само до смущаващия обект, който стърчеше от тялото му, макар че и той сам по себе си бе достатъчен да я остави безмълвна и бездиханна поне една цяла седмица.
През ума й преминаха всички думи, с които някога бе чувала, че го наричат. Повечето от тях бяха вулгарни, всички бяха ярко описателни… но никоя не предаваше надменната гордост на звяра.
Джон остана за миг така като озадачаваща фигура, изрязана от плът, светлина и топлина, после протегна ръка и я накара да стане на крака.
Вместо да я прегърне, той коленичи пред краката й и развърза първо единия жартиер, после другия. Тогава започна да обсипва с целувки вътрешната повърхност на краката й, докато навиваше надолу чорапите, инч след инч, бавно и мъчително.
Лизи изстена и вплете пръсти в косата му, за да не падне. Точно когато мислеше, че няма да издържи повече, той хвърли настрана последния чорап, вдигна я на ръце и я отнесе в широкото легло, което ги очакваше в дъното на стаята.
Бе забравила грейката между чаршафите. Джон направи от завивките палатка, така че тя да се сгуши там на топло. После отмести увитата във фланелен плат грейка и я махна, преди да се гмурне при Лизи. Тежките завивки излъчваха горещо ухание на лавандула и ги обгърнаха успокоително с тежестта и топлината си.
Лизи потрепери от допира му. Доскорошната й увереност я бе напуснала сега, когато двамата бяха голи и толкова близо един до друг. Възбуденият му член се бе опрял във вътрешната страна на бедрото й и я измъчваше с кадифената си топлина.
— Лизи? — Дъхът му сгря бузата й. — Всичко е наред. — Ръката му се плъзна нагоре по тялото й и леко докосна гърдата. — Вярвай ми.
Тогава устата му потърси нейната, а ръката му потърси гърдите й, и топлината повторно избухна в нея, докато той отново се впусна в едно дълго, бавно пътешествие, отново започна да я опознава, да я целува, засмуква и поглажда. И отново да я докосва…
Докосна я…
Той я пожела и се сля с нея.
Потрепващата оранжево-жълта светлина, която танцуваше по тавана, изпълни всичко пред очите й, докато той се движеше в нея, отнасяйки я… някъде. Някъде далеч от всичко, което си бе мечтала да бъде. Отнасяше я отначало леко, бавно, след това по-бързо, по-силно, докато тя се почуди дали няма сама да се разпадне от яростната му забързаност.
И тогава устата й се отвори в безмълвен вик, когато я овладя нова сила, надвиваща сетивата й, докато се почувства сляпа, глуха и няма. Тялото й се извиваше на дъга, притиснато в неговото, трепереше и се разтърсваше, докато той я държеше здраво и проникваше дълбоко, все по-дълбоко… и неизмеримо я желаеше.
Погледът му бе замъглен, но виждаше ясно едно — лицето на Лизи на възглавницата под него, оживено от страст, грейнало от смайване.
Лизи.
