дима гледа точно към полярната звезда.
Малко по-нататък ще се върнем отново към въпроса за символичното отъждествяване на жилището с „Центъра на Света“, понеже то отразява една от най-показателните страни от поведението на древния религиозен човек. Засега ще се спрем само на свързаните с изкачването (възнасянето) ритуали, изпълнявани в даден „център“. Вече установихме, че татарският или сибирски шаман се катери по едно дърво и че жертвоприносителят от епохата на Ведите се изкачва по стълба. Макар и толкова отдалечени във времето и пространството, и двата ритуала преследват една и съща цел: възнасянето на Небето. В много митове се говори за дърво, лиана, въже, паяжина, или за стълба, които свързват Земята с Небето и с чиято помощ някои привилегировани същества сякаш наистина се изкачват на небето. На тези митове отговарят, разбира се, различни ритуали, като например изкачването на дървото или на стълбата съответно от шамана или от ведическия жертвоприносител. На обредната стълба също е отредена важна роля. Ще подкрепим твърдението си само с няколко примера: Полиенус (Stratagematon, VII, 22) ни говори за Косингас, жрец-цар на няколко тракийски народа, който заплашвал поданиците си, че ще ги напусне като се изкачи по дървена стълба до богинята Хера; това доказва, че подобна ритуална стълба наистина е съществувала и че се е смятало, че изкачвайки се по нея, жрецът-цар действително може да отиде на Небето. Възнасянето на небесата чрез обредно изкачване на стълба навярно е било част от орфическо посвещаване. Във всеки случай, то присъства със сигурност в митрическото посвещаване. В мистериите, разигравани в чест на персийския бог Митра, обредната подвижна стълба (climax) имала 7 стъпала, като всяко от тях било изработено от различен метал. Според антихристиянския полемист Целзий (Ориген, Contra Celsum, VI, 22), първото стъпало било от олово и отговаряло на „небето“ на планетата Сатурн, второто — от калай (Венера), третото — от бронз (Юпитер), четвъртото — от желязо (Меркурий), петото — от „монетна сплав“ (Марс), шестото — от сребро (луната), седмото — от злато (слънцето). Осмото стъпало, твърди Целзий, представлява сферата на неподвижните звезди.25 Смятало се, че като се изкачвал по тази ритуална стълба, посветеният наистина минавал през седемте небета и така се въздигал чак до Небесните висини. Същото се отнася и за издигането му до последното небе, след като минел през седемте етажа на вавилонската ziqqurat или през различните космически области, прехвърляйки се със стълба от тераса на тераса в храма Барабудур, който сам представлявал, както вече казахме, Космическа Планина и един imago mundi.
От само себе си се разбира, че стълбата при митрическото посвещение е била Ос на Света и че се е намирала в Центъра на Вселената; в противен случай не би било възможно да се постигне прекъсване на нивата. Знае се, че „посвещение“ означавало смърт и възкресение на новопосветения или, в друг контекст, слизане в Ада, последвано от възнесение на Небето. Смъртта — била тя посвещаваща или не — представлява идеалния пример за прекъсване на нивото. Ето защо тя била символизирана с изкачване и много погребални ритуали включвали подвижни или неподвижни стълби. Душата на умрелия се катерела по пътеките на планина, по клоните на дърво или по лиана, чак докато стигнела до небесата. Това схващане се среща почти навсякъде по света, от древния Египет до Австралия. Обичайният израз на асирийски за глагола „умирам“ е „закачвам се за планината“. Египетският глагол myny, „закачвам се“ също е обикновен евфемизъм за „умирам“. Според митичните индийски предания Йама, първият умрял човек, се изкатерил на планината и пребродил „високите клисури“, за да покаже „пътя на много хора“; така е казано в Риг Веда (X, 14,1). Пътят на мъртвите в урало-алтайските народни поверия се вие нагоре по планините; кара-киргизкият герой Болот, както и Кезар, легендарен цар на Монголите, като своего рода проверка в посвещението проникват в отвъдния свят през разположена на планински връх пещера; слизането на шамана в Ада също става през пещера. В погребалните си текстове египтяните са съхранили израза asket pet (asket=стъпало), за да посочат, че Ре разполага с истинска стълба, която свързва Земята с Небето. „За мен е поставена стълбата, за да виждам боговете“, се казва в Книгата на мъртвите. „Боговете му правят стълба, за да може той, служейки си с нея, да се изкачи на Небето“, четем пак в Книгата на мъртвите. В много гробници от времето на древните или средни царства са открити амулети, изобразяващи подвижна стълба (maqet) или стълбище. Впрочем, обичаят да се използва погребална стълба е оцелял до наши дни: много примитивни азиатски народи, като например лолосите, каренците и др., издигат на гробовете ритуални стълби, които да служат на мъртвите, за да се изкачат на Небесата.26
Както видяхме, стълбата е носител на извънредно богата и същевременно идеално взаимообвързана символика: тя изобразява пластично прекъсването на дадено ниво и така прави възможен прехода от един начин на съществуване към друг; или, ако погледнем нещата в космологически план, тя прави възможна връзката между Небе, Земя и Ад. Ето защо стълбата и изкачването играят съществена роля както при свързаните с посвещението ритуали и митове, така и при погребалните обреди, без изобщо да споменаваме ритуалите при възкачването на престола на царете или на жреците или пък при сватбените обреди. Впрочем, знае се, че символиката на изкачването и на стъпалата се среща доста често в психоаналитичната литература, което означава, че в случая става дума за архаична изява на човешката психика, а не за „историческо“ творение, за нововъведение, свързано с определен исторически момент (като например древния Египет или ведическа Индия и т.н.). Тук ще се задоволим с един-единствен пример за спонтанно преоткриване на тази първична символика.27
Жюлиен Грийн отбелязва на 4 април 1933 г. в своя Дневник: „Във всичките ми книги мисълта за страха или за каквото и да било друго малко по-силно душевно вълнение изглежда неизменно свързана по необясним начин със стълба. Забелязах го едва вчера, докато преглеждах написаните от мен романи… (Следва изброяване на творбите.) Питам се как съм могъл толкова често да повтарям влиянието й върху мен, без изобщо да го забележа. Когато бях дете, все сънувах, че някой ме преследва по една стълба. Като малка, майка ми е изпитвала същите страхове; може би и аз нося следа от тях…“
Сега знаем защо мисълта на френския писател за страха е била свързана точно с образа на стълбата и защо всички драматични събития, описани в творчеството му — любов, смърт, престъпление — стават на стълба. Изкачването или възнасянето символизират пътя към абсолютната действителност; и в съзнанието на несведущия приближаването, достъпът до нея предизвиква двойнствено чувство на страх и радост, на привличане и отблъскване и т.н. Мислите за освещаване, смърт, любов и избавление се съдържат в символиката на стълбата. Действително, всеки от тези начини на съществуване представлява скъсване със състоянието на невежество, тоест с онтологичното човешко ниво: чрез любовта, смъртта, светостта, метафизическото познание, човекът преминава, както е казано в Brihadaranyaka Upanisad, от „нереалното в действителността“.
Не бива обаче да се забравя, че стълбата символизира всички тези неща, защото се смята, че тя се издига в „център“, защото прави възможна връзката между различните нива на съществото и, накрая, защото е само конкретна формула на мистическата стълба, на лианата или на паяжината, на Космическото Дърво или на Всемирния Стълб, свързващи трите космически зони.
Строеж на „Център“
Видяхме, че не само се е смятало, че храмовете се намират в „Центъра на Света“, но че и всяко място, където свещеното се е вмествало в светското пространство, е било възприемано като „център“. И свещените пространства можели да бъдат построени. Но строежът им представлявал своего рода космогония, сътворение на света; това било смятано за нещо напълно естествено, понеже, както вече казахме, светът бил създаден от ембрион, от един център. Така например, строежът на ведическия олтар на огъня възпроизвеждал сътворението на света, а самият олтар бил микрокосмос, един imago mundi. Водата, с която се размесва глината, се казва в Catapatha Brahmana (I, 9, 2, 29; VI, 5, 1 и сл. и т.н.), е първичната Вода; служещата за основа на олтара глина е Земята; страничните стени представляват Атмосферата и т.н. (Би трябвало може би да се добави, че постройката включва и строежа на космическото Време, но тук нямаме възможност да засягаме и този въпрос; виж Le Mythe de l’Eternel retour (Митът за Вечното Завръщане), стр. 92 и сл.)
Затова смятаме, че е безполезно да продължаваме да задълбаваме все в тази насока: историята на религиите познава множество ритуални постройки на „Център“. Ще отбележим само едно нещо, което ни се струва значимо: колкото повече древните свещени места, храмове или олтари (жертвеници) губят от своята религиозна сила на въздействие, толкова по-често се откриват и прилагат други геомантически, архитектурни или иконографски формули, които, в края на краищата, представляват същата символика на
