текст. „Както ембрионът расте от пъпа, така и Господ е започнал да създава света от пъпа и оттам той се е разпространил във всички посоки“. „Светът е бил създаден, започвайки от Сион“, се казва в друг текст. Същата символика откриваме и в древна Индия: според Риг Веда, Вселената е била зачената и е започнала да се разширява от една изходна централна точка (виж Трактат, стр. 418; Митът, стр. 26).
Подобно на космологията, създаването на човека също е станало на една централна точка, в центъра на Света. Според месопотамските предания, човекът е бил оформен на „пъпа на земята“, там, където се намира също Dur-an-ki, „връзката между Небето и Земята“. Ормузд създава първия човек — Гайомар в центъра на Света. Раят, където е бил сътворен от кал Адам, се намира, разбира се, в центъра на Космоса. Раят е бил „пъпа на Земята“ и, според едно сирийско предание, е бил разположен „на планина, по-висока от всички останали“. В сирийската книга „Пещерата на съкровищата“ пише, че Адам е бил създаден в центъра на света, на същото място, където по-късно щял да се издига кръстът, на който е бил разпънат Христос. Идентични предания са се запазили през вековете в юдейството. Юдейският апокалипсис и midrash уточняват, че Адам е бил оформен в Йерусалим. Тъй като Адам е бил погребан на същото място, където е бил сътворен, тоест на Голгота, кръвта на Всевишния ще изкупи и него (виж Трактат, стр. 417 и сл.; Митът, стр. 22 и сл.).
Най-разпространеният вариант на символиката на Центъра е Космическото Дърво, което се намира в средата на Вселената и което, подобно на ос, поддържа трите Свята. Ведическата Индия, древният Китай, германската митология познават не по-зле от „първобитните“ религии, но под различни форми, това Космическо Дърво, чиито корени проникват надълбоко, чак до Ада, а клоните му докосват Небето. В централните и северноазиатските митологии, неговите седем или девет клона символизират седемте или деветте небесни нива, тоест седемте планетарни небета. Нямаме намерение да се разпростираме по- нашироко върху сложната и комплексна символика на Дървото на Света.19 По-интересно за нас сега е да видим каква е ролята му в „ритуалите на центъра“. Изобщо може да се каже, че по-голямата част от свещените или ритуални дървета, които срещаме в историята на религиите, са само несъвършени копия на образцовия първообраз, какъвто е Дървото на Света. Тоест, смята се, че всички свещени дървета се намират в Центъра на Света и че всички ритуални дървета или стълбовете, които се освещават преди или по време на някоя религиозна церемония, сякаш са изхвърлени по магически начин в Центъра на Света. Ще се ограничим само до няколко примера.
Във ведическа Индия, жертвеният стълб (ущра) е направен от дърво, отъждествявано с Всемирното Дърво. Докато го поваля, извършващият жертвоприношението жрец се обръща към него със следните думи: „Не раздирай с върха си Небето, не наранявай с центъра си атмосферата…“ Очевидно, в случая става дума за самото Дърво на Света. От материала на това Дърво се прави жертвеният стълб, който така се превръща в своего рода космическа подпора: „Издигай се, о Повелителю на гората, на върха на земята!“, го приканва Rig Veda, III, 8,3. „С върха си ти поддържаш Небето, със средната си част изпълваш въздуха, с крака си затвърдяваш Земята“, провъзгласява Catapatha Brahmana, HI, 7, 1,4.
Поставянето и освещаването на жертвения стълб представлява ритуал, посветен на Центъра. Отъждествен с Дървото на Света, стълбът на свой ред се превръща в ос, която свързва трите космически области. Връзката между Небето и Земята става възможна чрез него. А жрецът, който извършва жертвоприношението, се изкачва сам или със съпругата си на небето по този стълб, превърнат ритуално в самата Ос на Света. Като спуска стълба, жрецът се обръща към жена си и й казва: „Ела, да се качим на Небето!“ Тя му отговаря: „Да се качим“ (Cat. Br., V, 2,1,9). Тогава и двамата започват да се изкачват по стълбата. Достигнали до върха и докосвайки главуляка, жрецът се провиква: „Достигнахме Небето!“ (Taittiriya Samhita, Cat. Вг., и т.н.) Или пък, като се изкачва по стълбата той разперва ръце (като птица крилете си!) и, стигайки до върха, извиква: „Достигнах Небето, боговете: станах безсмъртен!“ (Taittiriya Samhita, 1,7,9, ) „Наистина, гласи Tattiriya Samhita (VI, 6, 4, 2), жертвоприносителят си прави стълба и мост, за да достигне по тях небесния свят.“
Стълбата или мостът между Земята и Небето били възможни, защото се издигали в Центъра на Света. Точно както стълбата, която Иаков видял в съня си и която стигала до небесата. „И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея“ (Битие, гл. 28, 12 и сл.). В индийския ритуал също се намеква за безсмъртието, което се постига чрез изкачване до Небето. Както ще видим малко по-нататък, много други ритуали, свързани с Центъра, са равнозначни на спечелване на безсмъртието.
Отъждествяването на ритуалното дърво с Космическото Дърво е още по-прозрачно при шаманизма в Централна и Северна Азия. Изкачването на подобно дърво от татарския шаман символизира издигането му на небето. Наистина, широките разклонения на дървото са оформени като седем или девет седла и, като достига до тях, шаманът заявява уверено, че се качва на небето. Той описва на присъстващите на ритуала всичко, което е видял на всяко от преминатите от него небесни нива. На шестото небе боготвори луната, на седмото — небето, слънцето. Накрая, на деветото ниво, той пада на колене пред Бай Улген, Висшето Същество, и му предлага душата на жертвения кон.20
Шаманското дърво е само копие на Дървото на Света, което се издига в средата на Вселената и на чийто връх се намира върховният Бог или оприличеният на слънце бог. Седемте или деветте вдлъбнатини- седла на шаманското дърво символизират седемте или деветте клона на Космическото Дърво, тоест седемте или деветте небета. Впрочем, шаманът се чувства взаимообвързан с това Дърво на Света чрез други мистически връзки. Смята се, че в посветителните си сънища бъдещият шаман се приближава до Космическото Дърво и получава от ръката на самия Бог три клона от това Дърво, които впоследствие ще му служат за изработката на цилиндричната част на барабаните му.21 Известна е изключително важната роля, отредена на барабана при сеансите на шаманите — те достигат до екстаза си най-вече с негова помощ. А ако си припомним и факта, че за направата му е бил използван материал от самото Дърво на Света, лесно ще схванем цялата символика и религиозна стойност на звуците на този инструмент: биейки го, шаманът постепенно изпада в екстаз и се чувства като метнат до Дървото на Света.22 В случая става дума за мистично пътуване до „Центъра“, а сетне и до най-високото Небе. Така, било като се катери по обредната бреза до седемте или деветте седловидни вдлъбнатини между клоните й, било като бие барабана си, шаманът предприема пътуването си до Небето. Но той не може да постигне такова прекъсване на космическите нива, което да му позволи да се изкачи или да лети в екстаз през Небесата, защото се смята, че се намира в самия Център на света; а ние вече видяхме, че единствено в един такъв Център е възможно да се постигне връзка между Земята, Небето и Ада.23
Символика на възнесението
Доста вероятно е, поне що се отнася до централноазиатските и сибирските религии, тази символика на Центъра да е била повлияна от индо-иранските, та дори и от месопотамските космологически схеми. Между другото, значението на числото 7 изглежда потвърждава това предположение. Важното в случая обаче е да се прави разлика между заемката от космологическа теория, изградена въз основа на символиката на Центъра — каквото би било например схващането за 7 небесни нива — и самата същина на символиката на центъра. Вече установихме, че тя е извънредно древна, че е позната дори на пигмеите от полуостров Малака. И даже да съществуват известни подозрения относно далечно индийско влияние върху тези пигмеи-семанги, пак би трябвало да се обясни символиката на Центъра по праисторическите паметници (Космически Планини, четирите реки, Дървото и спиралата и т.н.). Нещо повече: доказано е, че символиката на космическата ос е била разпространена сред архаичните култури (Urkulturen от школата на Гребнер- Шмид) и на първо място сред арктическите и северноамериканските народи: централният стълб на всяко от жилищата им е бил отъждествяван с Космическата Ос. Приношенията, предназначени за небесните божества, се оставяли в основата на стълба, тъй като се смятало, че само по тази ос те могат да се издигнат на небето.24 Когато формата на жилището се променила и колибата била заменена с юрта (като например при пастирите-скотовъдци в Централна Азия), горният отвор, през който излиза димът, започнал да изпълнява митическо-религиозната функция на централния стълб. Сега при жертвоприношенията в юртата се внася дърво, чийто връх се подава през този отвор. Със седемте си клона това „свещено“ дърво символизира седемте небесни сфери. Така, от една страна домът е приравнен с Вселената и, от друга страна се приема, че той е разположен в Центъра на Света, тъй като отворът му за
