постижимите победи.“ Същото противопоставяне се забелязва и в Гърция: докато Зевс сам се бие или директно подкрепя трудните войни, то „Уран не се сражава, няма и следа от битки в легендата за него, въпреки че той е най-страшния от всички царе и най-мъчно свалимия от трона: с безпогрешните си хватки, той обездвижва или по-точно «връзва», приковава с вериги в ада евентуалните си съперници, при все че те са най-яките от всички“. В митологиите на северните народи „Один наистина е господарят, вождът на воините на този и на другия свят. Но нито в Едда-та в проза, нито в едическите поеми57, самият той никога не се бие… Има цял арсенал от магически «дарби» като например способността да бъде вездесъщ или поне да се премества мигновено, да се предрешава до неузнаваемост, безгранично да се видоизменя и, накрая и най-вече, дарбата да ослепява, да оглушава, да парализира противниците си и да обезврежда напълно оръжията им…“58 Накрая, в римските предания, на магическите похвати на Юпитер, който се намесва в битките като всемогъщ магьосник, се противопоставят нормалните, чисто военни средства на Марс.59 Това е противопоставяне, което в Индия се проявява понякога по още по-ясен начин: например Индра спасява като „развързва“ жертвите, „вързани“ от Варуна.60
Както би могло да се очаква, Ж. Дюмезил задълбочава проверката на тази двуполюсност „връзвач“ — „развързвач“ в такива по-конкретни области, каквито са ритуалите и обичаите. Ромул, „колкото страшен, толкова и авторитетен тиранин, връзвач, използващ всемогъщи връзки, основател на братството на варварски дивите луперк61 и на необузданите целерес“62 (Хораций и Членовете на Курията) в „историзираната“ перспектива на римската митология, е еквивалентът на Варуна, Уран и Юпитер. Цялата му „история“ и обществено- религиозните институции, които според преданията е създал, се обясняват с въплътения от него първообраз на Магическия индоевропейски Суверен, господар на „връзките“. Ж. Дюмезил припомня един текст от Плутарх (Romulus, 26), където се казва, че пред Ромул винаги вървели „мъже, които с тоягите си разпръсвали тълпата; опасани с ремъци, те били готови да обвържат веднага с тях тези, които той би им посочил да завържат“.63 и, бидейки екити, носят халка на пръста (Mitra-Varuna, стр. 16). За разлика от тях, юпитеровият флами64, като представител на сериозната, юридически призната, статична религия, не може нито да язди кон (equo dialem flaminem vehi religio est, Авъл-Гелий, X, 15), „нито да носи халка, освен ако тя не е ажурена и Kyxa“ (item annulo uti, nisi pervio cassoque, fas non est). „Щом някой вързан човек влезе (при фламина на Юпитер), той трябва да бъде развързан, въжетата (връзките) да бъдат качени на покрива през имплувиум65 и оттам — изхвърлени на улицата. По него (фламина) няма никакъв възел — нито на шапчицата, нито на пояса, нито някъде другаде (nodum in apice in cinclu neque in alia parte ullum habet). Ако водят някой човек, за да бъде бит с пръчки, а той се хвърли в краката на фламина, молейки го за пощада, би било светотатство да го бият през този ден“.66
В случая нямаме никакво намерение да преразглеждаме материалите, събрани и великолепно анализирани от Ж. Дюмезил. Стремежът ни е съвсем друг: да сравним в още по-широк план мотивите на „бога връзвач“ и на магията на „връзването“, като се опитаме да разгадаем значенията им, както и да уточним техните функции в други религиозни общности, които не спадат към магическото индоевропейско владичество. Не смятаме, че бихме могли да изчерпим тази огромна материя, на която са посветени толкова много монографии.67 Целите ни са по-скоро от методологически характер: като се възползваме от богатия набор от факти, установени от етнографите и историците на религиите от една страна, и от друга страна, от резултатите на изследванията, проведени от Ж. Дюмезил в областта на магическата индоевропейска хегемония, бихме желали да разберем: 1) в какъв смисъл понятието „владетел връзвач“ е специфично, характерно единствено за индоевропейската религиозна система, и 2) какво е магическо-религиозното съдържание на всички митове, ритуали и суеверия, основаващи се на централния мотив — „връзване“. Наясно сме за опасностите, които крие подобна програма и на първо място за вероятното „объркване, смесване“, така блестящо порицано от Ж. Дюмезил (Раждането на Рим, 1944 г., стр. 12 и сл.). Но в случая не става толкова въпрос да се обяснят индоевропейските факти с разнообразни техни паралели, колкото да се състави сбита карта на магическо-религиозните „комплекси“ от същия вид и да се уточнят, в рамките на възможното, отношенията на индоевропейската символика на „връзването“ с морфологически съседните й системи. Така ще сме в състояние да преценим дали подобно съпоставяне може да представлява интерес за общата история на религиите и по-специално за историята на индоевропейските религии.
Символиката на Варуна
След Берген и Гюнтерт, Жорж Дюмезил бе този, който отново ни припомни магическата мощ на Варуна. Този бог е истински „майстор на връзките“ и единствената цел на много химни и церемонии е да предпазят или да освободят човека от „примките на Варуна“ (например Rig Veda, I, 24, 15; VI, 65, 3; X, 85, 24, и т.н.). Коментирайки стих от Риг Веда, I, 89, 3, Сайана обяснява името на Варуна с факта, че той „обвива, тоест затваря лошите в своите примки“ (vrnoti, papakrtah svakiyaih pacair avrnoti). „И нека освободиш от връзките тези, които са завързани!“ (bandhan muncasi baddhakam, Atharva Veda, VI, 121,4). Примките на Варуна са приписвани също на Митра и Варуна, възприемани като едно цяло (RV VII, 65, 3: „те имат много примки…“ и т.н.) и даже на цялата група Адити68 (например RV, И, 27, 16: „вашите примки, отворени за коварния, за лъжливия…“). Но Варуна е най-вече този, който притежава магическата власт да връзва от разстояние хората, както и да ги развързва;69 това е толкова вярно, че дори името му е обяснено с тази негова способност да връзва; понеже, отказвайки се от традиционната етимология (varvrnoti, „покривам“, „затварям“), която доказва очевидната му връзка с Уран, днес по-охотно се възприема тълкуването, предложено от X. Петерсон и прието от Гюнтерт (цит. произв., стр. 144) и от Дюмезил (Уран-Варуна, стр. 49), и се прибягва до друг индоевропейски корен •uer, „връзвам“ (на санскритски varatra, „ремък, въже“, на литовски weru, wert — „вдявам, бродирам“, на руски вереница — „непрекъсната редица, низа“)70 Варуна е изобразен с въже в ръка71 и при церемониите всичко завързано, като се започне от възлите, се нарича варунско.72 Ж. Дюмезил обяснява този магически авторитет на майстора-връзвач с върховната власт на Варуна. „И връзките на Варуна са магически, както е магическа самата Върховна власт; те са символа на онези мистични сили, които са обсебени от господаря и се наричат: правосъдие, управление, обществена и царска сигурност, накратко — всички «власти». Скиптър и връзки, danda и pacah, си поделят в Индия и на много други места по света привилегията да представляват всичко това“ (Уран-Варуна, стр. 53.)
Несъмнено гореказаното е съвършено вярно и точно. Но с определението „суверен“, върховен господар, владетел и даже „суверен-магьосник“ не се изчерпва сложната природа на Варуна, изложена още в най- древните ведически текстове. Ако не може да бъде причислен единствено към „боговете на Небето“, той все пак наистина притежава черти, присъщи на урановите божества. Той е vicvadarcata, „видим навсякъде“ (RV, VIII, 41, 3), „разделил е двата свята“ (VII, 86, 1), вятърът е неговия дъх (VII, 87, 2), Митра и той са почитани като „двамата могъщи и върховни господари на Небето“, които „с различно оцветени облаци се показват при първия тътен на гръмотевицата и чрез божествено чудо карат Небето да излива водите си в дъжд“ (V, 63, 2–5) и т.н. Тази космическа структура му е позволила да придобие отрано лунни73 и дъждовни черти, така че с течение на времето, той е станал божество на Океана.74 Точно с тази космическо-уранова структура се обясняват другите функции и престижа на Варуна: например неговото всезнание (AV, IV, 16, 2–7 и т.н.) и безпогрешността му (RV, I, 35, 7 и сл.). Той е sahasraksa, „c хиляди очи“ (RV, VII, 34, 10), митическа формулировка, сравняваща го със звездите и с която, поне в началото, е било обозначавано само ураново божество.75 Авторитетът и влиянието му като върховен владетел са засилили и увеличили небесния му престиж: Варуна вижда и знае всичко, защото владее Вселената от звездния си дом; същевременно той може всичко, понеже е космократ и наказва като „връзва“ (тоест чрез болест, немощ) тези, които нарушават закона, тъй като е пазител на всемирния ред. По този начин се получава една
