се наложи в целия религиозен живот, вариант, който иначе би се умножил до безкрая, би се превърнал както в божествен, така и в сатанински престиж и би бил присвоен от всяко божество и използван от всеки магьосник? Това, което засега е несъмнено е, че само при индоевропейците комплексът на „връзването“ се оказва органически включен в самата структура на ужасната божествена или човешка върховна власт и че само при индоевропейците — както показаха изследванията на Ж. Дюмезил — съществува една свързана система, приложима във всички области — ритуална, митологическа, теологическа и т.н. Ние обаче се опитахме да докажем в предишните страници, че даже при индоевропейците тази система, съсредоточена върху схващането за Страшния Владетел, не е изчерпала творческата мощ на магическо-религиозните форми и на символиките, отнасящи се до „връзването“; постарахме се даже да намерим обяснение на този факт в магически и митологически план, а също и в областта на религията. Според нас, той се дължи или на самото положение на човека в света (спонтанен „произход“), или на повече или по-малко раболепна имитация на вече съществуващи форми (исторически „генезис“). Независимо от обяснението, което читателят би предпочел, сложността и комплексността на индоевропейското схващане за бога-Страшен Владетел са от сега нататък безспорни. В него хората започват да провиждат праисторията си, подготвени са да различат евентуалните заемки от чуждоземни религиозни традиции. Неуместно би било може би да определяме това схващане като изключително магическо, въпреки че структурата му често ни подтиква да го окачествяваме като такова; от една страна изтъкнахме космологическите и метафизически качества на „връзването“ на Варуна и Вритра в самата Индия; от друга страна, религиозните преживявания, предизвикани у евреите от същия този комплекс, доказват, че един много чист и дълбоко религиозен живот може да намери храна дори в „примките“ на Бог, привидно страшен и „връзвач“.
ГЛАВА IV
БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО СИМВОЛИКАТА НА РАКОВИНИТЕ
Луната и Водите
Стридите, морските раковини, охлювът, перлата са свързани както с водните космологии, така и със сексуалната символика. Всички те действително участват в свещената мощ, концентрирана във Водите, в Луната, в Жената; освен това, по различни причини, те са се превърнали в емблеми на тези сили: прилика между морската раковина и женските гениталии, отношения, свързващи стридите, водите и луната и, накрая, гинекологична и ембриологична символика на перлата, образувана в мидата. Вярването в магическите свойства на стридите и на раковините е разпространено в целия свят, от праисторически времена до наши дни.141 Много е вероятно символиката, намираща се в основата на подобни схващания да произтича от някой дълбок пласт на „примитивната“ мисловност. Но тя е била предмет на „актуализации“ и на различни тълкувания: забелязва се присъствието на стридите и на раковините в земеделските, брачните и погребалните ритуали, в украсата на дрехите или в някои декоративни мотиви, макар техните магическо-религиозни значения често да изглеждат полузабравени или изродени. При някои народи раковините продължават да служат като декоративни мотиви, но от магическото им значение не е останал вече дори спомен. Перлата, която някога е била емблема на съзидателната сила или символ на трансцеденталната действителност, е съхранила на Запад само качеството си на „скъпоценен камък“. Непрекъснатият упадък на символиката ще проличи по-ясно в края на изложението ни.
Иконографската група Вода-миди е почти вездесъща в предколумбийска Америка. Tula relief в Мелинч Хил изобразява божество, обгърнато от Водите, в които плават миди, спирали, двойни кръгове.142 В Codex Nuttall преобладава монографският комплекс Вода-Риба- Змия-Рак-Мида.143 Codex Dresdensis изобразява Водата ту като изтичаща от черупки на миди, ту като изпълваща съдове във формата на свити на кълбо змии.144 Мексиканският бог на бурята носел златна верига, по която висели малки морски раковини;145 голям морски охлюв бил символът на бога на луната.
В древен Китай символиката на мидата е още по-добре съхранена: там раковините са част от свещеността на Луната и същевременно засилват водното могъщество. В трактата Lu shi ch’un ts’iu (III век пр. Хр.) може да се прочете следното: „Луната е коренът на всичко, което е yin; при пълнолуние мидите pang и ko са пълни и всички неща yin стават изобилни; когато луната се затъмни (през последната нощ от лунния цикъл), мидите са празни и всички неща yin започват да липсват“.146 След като отбелязва, че бисерната мида pang се появява без мъжко участие, Мо-дзъ (V в. пр. Хр.) добавя: „Следователно, ако pang може да има такъв плод като перлата, то е защото тя съсредоточава цялата си сила yin“.147 „Луната, пише Лю Нган (II в. пр. Хр.) е родоначалникът на yin. Ето защо мозъците на рибите намаляват, когато луната е празна и черупките на спираловидните едночерупчести не са пълни с месести части, когато луната е мъртва.“ Същият автор добавя в друга глава: „Двучерупчестите раковини, раците, бисерите и костенурките нарастват и се смаляват с луната“.148
Между другото, Yin представлява женската, лунна, „влажна“ космическа енергия. Ето защо излишъкът от активен yin в определен район възбужда женския сексуален инстинкт и подтиква „сластолюбивите жени да развращават мъжете“ (I Chou shu, гл. 54, цитиран от Карлгрен, пак там, стр. 38). Съществува наистина някаква мистична връзка между двата принципа yin и yang и човешкото общество. Колесницата на царя е била украсена с нефрит (богат на yang), а тази на царицата — с паунови пера и с раковини, емблеми на yin. Ритмите на космическия живот следват своя нормален ход, докато движението на двата противоположни и взаимно допълващи се принципа продължава без спънки. Сун-дзъ пише: „Ако нефритът е в планината, дърветата на планината ще имат плод; ако дълбоките води произвеждат перли, растителността на брега няма да изсъхне“ (Карлгрен, пак там, стр. 40). По-нататък ще видим, че същата символична полярност нефрит-перла се появява отново, но вече в китайските погребални обичаи.
Засягайки въпроса за влиянието на лунните фази върху стридите, бихме желали да подчертаем, че аналогични идеи са били свойствени и на античния свят.
Римският поет Луцилий е казал: Luna alit ostrea et implet echinos, muribus fibras et jecur addit, „Луната храни стридите, напълва морските таралежи, дава сила и якост на мидите“. Плиний Стари (Естествена история, II, 41, 3), Авъл Гелий (Атически нощи, XX, 8) и много други автори твърдели, че са забелязали подобни явления. Тази паранаучна традиция, наследена от древната символика, чийто смисъл и функции вече никой не разбирал, е продължила да властва в Европа чак до XVIII век.149
Символика на плодовитостта
Приликата на стридите и морските раковини с вулвата навярно много повече от водния произход и лунната символика е допринесла за толкова широкото разпространение на вярата в техните магически свойства.150 Впрочем, понякога аналогията е вписана в самите термини, обозначаващи някои двучерупчести мекотели: свидетелство за това е старото датско наименование на стридата — kudefisk (kude = вулва; виж Карлгрен, стр. 34, бележка от автора). Голямата прилика на черупката с женските генитали е отбелязана и в Япония.151 По този начин морската раковина и стридите участват в магическата мощ на матката. В нея присъстват и изпълняват своите функции съзидателните сили, избликващи като от непресъхващ извор от съвкупната емблема на женския принцип. Ето защо, носени като амулет или украса не върху дрехите, а на голо, стридите, морските раковини и перлите зареждат жената с енергия, която благоприятства нейната плодовитост и същевременно я предпазва от пакостните сили и от злата съдба. Жените от племето Акамба се опасват с украсени с черупки от стриди колани, които свалят едва след раждането на първото си дете.152 Впрочем, стридите са най-подходящият сватбен подарък. В Южна Индия девойките носят огърлици от морски раковини153 и съвременната индуска терапевтика използва праха от бисери, заради неговите подсилващи и възбуждащи свойства:154 ето още едно „научно“ приложение, конкретно,
