утеснение и скръб. Тогава призовах името Господне: Господи! избави душата ми“). Но самият Господ Бог е страшния владетел на тези връзки и Пророците го описват с мрежа в ръка, с която ще накаже виновните: „Кога отидат, Аз ще хвърля върху тях мрежата Си; като птици небесни ще ги сваля…“ ( Книга на пророк Осия, гл. 7:12); „И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон…“ (Книга на пророк Иезекииля, гл. 12:13, виж почти същия текст и в гл. 17:20); „Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа…“ (пак там, гл. 32:3). И Иов, в своята толкова дълбока и истинска религиозна вяра, използва същия образ, за да опише всемогъществото на Господа: „знайте, че Бог ме събори и с мрежата Си ме омота“ (Книга на Иова гл. 19:6). Обаче и християните-евреи са знаели, че демонът „връзва“ болните (например в Евангелие от Лука, гл. 13:16 се казва: „А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години…“), затова са говорели за Върховния Бог като за „владетел на връзките“. Така, при един и същи народ срещаме магическо-религиозна многозначност на „връзките“: връзки на смъртта, на болестта, на магията, но и връзки на Бога.125 „Мрежа е метната над всички живи същества“, писа равинът Акиба (Pirke Abot, 3, 20); Шефтеловиц, стр. 11). Формулировката е много сполучлива, защото не изразява някакво изключително „магическо“ или „религиозно“ виждане за живота, а цялата сложност на положението на човека в света; и, ако си послужим с една станала вече модна терминология, бихме казали, че тя изразява положението на самия съществуващ.
Действително, в много страни „нишката на живота“ се е превърнала в символ на човешката съдба. „Нишката на живота им (буквално: въжето на шатрата им) е скъсана!“, се провиква Иов. Като всички простосмъртни и Ахил „ще изстрада това, което съдбата изтъка за него заедно с лененото платно, с което го пови майка му, когато го роди“ (Илиада, 20:128; виж също пак там 24:210). Богините на съдбата тъкат нишката на човешкия живот: „Там, ще го оставим да понесе съдбата, която са поставили на своите вретена тъжните Тъкачки в часа, когато бе роден от майка си…“ (Одисея, 7:198)126 Но има и още нещо: самият Космос се схваща като изтъкано платно, като една огромна „мрежа“. Според индийското умозрение, например, въздухът (vayu) „е изтъкал“ Вселената, свързвайки така като с непрекъсната нишка този и другия свят и всички същества заедно (Brhadaranyaka Up., III, 7, 2), точно както диханието (prana) е „изтъкало“ човешкия живот. („Кого изтъка в него диханието?“, Atharva Veda, X, 2:13). От гореизложеното следва, че тази доста отрупана символика изразява две основни неща: от една страна, че както в Космоса, така и в човешкия живот всичко е свързано с всичко останало чрез невидими нишки и, от друга страна, че някои божества127 са владетелите на тези „нишки“, които, в крайна сметка, образуват едно широко космическо „връзване“.
Етимологията рядко може да даде неоспорим аргумент при толкова деликатни въпроси като тези, които засягат „произхода“ на религията и на магията, но тя често е много полезна и насочваща. Шефтеловиц и Гюнтерт припомниха, че при не една и две лингвистично сродни групи думите, с които се обозначава действието „връзвам“, служат за изразяване и на омагьосването: така например на тюрко-татарски bag, baj, boj означава едновременно „магьосничество“ и „връзка, въже“;128 гръцката дума ??????? означава „връзвам здраво“, но и „връзвам с магическа омая като правя възел“ (откъдето произлиза и ?????????? „въже, омагьосвам“, Inscr. Graec, III, 3; Шефтеловиц, стр. 17); латинската дума fascinum, „омая, урочасване“ е сродна с fascia, „връзка, бандаж“, с fascis, „сноп“; ligare, „връзвам“, ligatura, „действието връзване“ означават също „омайвам“ и „омая“ (сравни с румънската legatura, „действието връзване“ и „омагьосвам“); санскритската yukti, в пряк смисъл „впрягам, връзвам“ означава в по-разширен смисъл и „магически средства“, а способностите на йогата понякога се схващат и като омагьосване чрез „връзване“.129 Всички тези етимологии потвърждават, че действието „връзване“ е основно магическо. Тук имаме работа с доведена до крайност „специализация“: омагьосване, връзване чрез магия, омайване и т.н. От етимологическа гледна точка в думата religio също се съдържа някаква форма на „привързване“ към божеството, но би било неблагоразумно (както го прави Гюнтерт, стр. 130) religio да се разбира в смисъла на „магьосничество“. Защото, пак ще повторим, подобно на магията, и религията съдържа в самата си същност елемента „връзване“, макар че то очевидно е със съвсем друга сила и най-вече — с противоположна насоченост.
Символика на „положенията-предели“
Съществуват и много други символични съвкупности, които охарактеризират с почти същите формулировки структурата на Космоса и „положението“ на човека в света. Вавилонската дума markasu, „връзка, въже“ в митологията обозначава „космическия принцип, обединяващ всички неща“, а също и „опората, могъществото и божествения закон, които заедно държат Вселената“130. Джуан Дзъ (гл. VI) също говори за „Дао“ като за „веригата на пълното сътворение“131, а това ни напомня за индийската космологическа терминология. От друга страна, лабиринтът понякога се схваща като „възел“, който трябва да бъде „развързан“ и като понятие той се вписва в една метафизическо-ритуална група, съдържаща представите за трудност, опасност, смърт и за посвещение.132 В един друг план, този на познанието и на мъдростта, се срещат сходни изрази: говори се за „избавлението“ от илюзиите (които в Индия се обозначават със същата дума като магията на Варуна — maya), за стремежа да се „разкъса“ булото на недействителността, да се „развържат възлите“ на съществуването и т.н. Така се получава впечатлението, че положението на човека в света, в каквато и перспектива да бъде разглеждано то, винаги се изразява с ключови думи, съдържащи идеята за „връзване, за оковаване, за привързване“ и т.н. В магически план, човекът си служи с възли-амулети, за да се защити от връзките на демоните и магьосниците; в религиозен план, той се чувства „овързан“ от Бога, уловен в „примката“ му; обаче и смъртта също „връзва“, конкретно (трупът е „овързан“) или метафорично (демоните „връзват“ душата на починалия). Нещо повече: самият живот е едно „изтъкано платно“ (понякога магическо платно с космически размери, maya) или „нишка“, на която се крепи животът на всеки смъртен. Изброените перспективи имат все пак някои общи точки: навсякъде крайната цел на човека е да се освободи от „връзките“: на мистичното посвещение в тайните на лабиринта, при което избраникът се научава да развързва лабиринтовия възел, за да е в състояние да го стори и тогава, когато душата ще го срещне след смъртта, отговаря философското, метафизическото посвещение, чието предназначение е да „разкъса“ булото на незнанието и да освободи душата от веригите на съществуването. Знае се, че в индийската мисъл господства жаждата за избавление и че най-характерната й терминология се свежда до съвсем популярни формулировки, като „окован с вериги-избавен“, „привързан-развързан“ и т.н.133 Същите формулировки са използвани и в гръцката философия: в пещерата на Платон хората са оковани с вериги, които не им позволяват да се движат, нито да въртят глави (Кер., VII, 514 и сл.). Душата „след падането си е била уловена, тя е окована с вериги…; тя е, както се казва, в гроб и в пещера, но като се обръща към мислите, се освобождава от връзките си…“ (Плотин, Енеади, IV, 8, 4; сравни с IV, 8, 1: „За душата, пътят, който води към интелигентността минава през избавлението й от нейните връзки.“)
Тази многозначност на комплекса на „връзването“ (разгледан от нас в космологически, магически, религиозен, посветителски, метафизически и сотериологически план) се дължи вероятно на факта, че човекът разпознава в него някакъв първообраз на собственото си положение в света. От което следва, че той допринася най-напред за поставянето на дневен ред на въпрос от сферата на философската антропология, при чието разглеждане чисто философските изследвания биха спечелили много, ако не пренебрегват или подценяват свидетелствата и документите, отнасящи се до някои „пределни положения“ на древния човек. Защото, ако съвременната мисъл се гордее, че е преоткрила конкретния човек, тя трябва да е съвсем наясно, че анализите й се отнасят предимно до положението на съвременния човек от Запада и че така тя допуска грешки, дължащи се на липсата на универсално виждане, на своего рода човешки „провинциализъм“, което в крайна сметка я прави монотонна и безплодна.
От друга страна, комплексът на „връзването“ поставя, или по-скоро представлява проблем, интересуващ в най-висока степен историята на религиите. Не само чрез установените от него взаимоотношения между магията и религията, но най-вече защото ни разкрива това, което би могло да се нарече разпространение на магическо-религиозните форми и тяхната „физиология“: имаме чувството, че присъстваме на някакво „връзване“-първообраз, което се опитва да се осъществи както в различните планове на магическо- религиозния живот (космология, митология, магьосничество и т.н.), така и на отделните етажи на всеки от
