type='note'>102 Колкото до въжетата на Йама, на Нирти, на Астовидхотуш и на германските богини, техните най-точни копия се срещат в областта на Тихия океан. При австралийските Аранда, демонките tjimbarkna овързват нощем душите на човеците и ги убиват, стягайки силно въжето.103 На островите Данже богът на смъртта Ваеруа връзва умрелите с въжета и ги влачи така в страната на мъртвите.104 На Харвейските острови, докато слиза в ада по едно чудотворно дърво, душата на починалия забелязва мрежата на причакващия я бог Акаанга, от когото тя не може да избяга.105 В Сан Кристобал, в Доминиканската република, седналият на една скала „Fisher of Soul“ лови душите.106 На Соломоновите острови роднините са тези, които ловят във водите душата на умрелия, за да я сложат в една кутия до някаква негова телесна реликва (череп, челюстна кост, зъб и т.н.) 107 Магьосниците на Харвейските острови притежават магически клопки, в които залавят душите на тези, които искат да погубят.108 Същият обичай се среща и в други културни зони109, но е важно да се отбележи, че начинът, по който богът на смъртта в Меланезия „лови“ и „овързва“ душите е съвсем аналогичен с убийствената техника на магьосниците. Тази взаимна обвързаност на двете магии помага за изясняване на проблема за „връзването“.
Видяхме, че мотивите, свързани с примките, възлите и въжетата при индоевропейците се разпределят между няколко ясно отличими една от друга съвкупности: между някои богове, герои или демони, някои ритуали, някои обичаи. Същият проблем стои съвсем различно в семитския свят: там магическите връзки от всякакъв род са съставна част от почти всеобщия божествен (и демонски) престиж. Има богове-върховни владетели като Енлил и жена му Нинхурсаг (=Нинлил) или пък лунни богове като Ензу (=Син), който улавя в мрежите си клетвонарушителите.110 Но и Шамаш, слънчевия бог, е въоръжен с примки и въжета, и него също го молят да освободи този, когото е вързал; богинята Нисаба овързва демоните на болестите, а пък те, от своя страна, имат примки и по-специално демоните на болестите (демонът на чумата се призовава с думите: „улови в мрежата си, завържи и унищожи вавилонците!“111 на Бел (=Енлил) се казва: „Отче Бел, ти хвърляш примките и всяка примка е враждебна“112 Тамуз е наречен „Господар на примките“ (Scheftelowitz, цит. произв., стр. 4), но в мита, самият той е „вързан“ и моли да бъде спасен от примките.113 От Мардук се иска да освободи от веригите и от примките, понеже и той е владетел-връзвач. Подобно на Индра, и той използва примката и въжетата като бог-борец, по „геройски“ начин. В Enuma Elish, поемата за Сътворението, са описани два вида „връзване“, които напомнят ведическия диптих Варуна-Индра. Еа, богът на Водите и на мъдростта, не се бори „геройски“ с първичните чудовища Апсу и Мумму: той ги „връзва“ с магически призовавания и после ги убива (Enuma Elish, I, 60–74). След като получава от събранието на боговете прерогативите на абсолютната власт (принадлежаща дотогава на небесния бог Ану, IV. 4 и 7) и след като се сдобива със скиптъра и трона (IV, 29), Мардук се захваща да пребори морското чудовище Тиамат и този път присъстваме на една истински „героична“ битка; но главното оръжие на Мардук си остава „мрежата“, „дар от баща му Ану“.114 Мардук „връзва“ Тиамат (IV, 95), „овърза го с вериги“, и му изтръгва живота (IV, 104). Сетне той оковава всички богове и демони, които са помагали на Тиамат и, както е казано в поемата, „те бяха хвърлени в мрежите, останаха в кошовете (за ловене на риба), бяха поставени в кухини (пещери)“ (IV, 111–114, 117, 120). Мардук става пълновластен господар чрез героичната си борба, но си запазва и прерогативите на магическото върховенство. Ако се държи сметка и за магическото свойство на въжетата, на възлите и на примките в магьосничеството и народната медицина (виж по-нататък), общото впечатление, което се получава от това така бързо изследване на месопотамския район е на едно почти пълно объркване. Изглежда „връзването“ е някакъв магическо-религиозен престиж, който всички религиозни „форми“ в еднаква степен търсят да си присвоят. Полезно би било, ако някой специалист в областта на месопотамските религии подхване отново този проблем, за да се определи дали е възможно да се възстанови една „история“ при съществуващата неяснота и обърканост.
Магията на възлите
Да разгледаме сега в нейната цялост морфологията на връзките и на възлите в магическата практика. Най-важните факти бихме могли да класираме в две големи категории: 1) магическите „връзки“, използвани срещу човешките неприятели (във войната, при магьосничеството) и обратната операция — „срязване на връзките“; 2) влияещите благотворно възли и връзки, средства за отбрана от дивите животни, от болестите и магиите, от демоните и смъртта. Ще се задоволим с няколко примера. В първата категория, например, бихме могли да цитираме магическите примки, заложени на неприятелите (Atharva Veda, II, 12, 2; VI, 104; VIII, 8, 6), въжетата, опънати от принца по пътя на вражеските войски (Kaucitaki Samhita, XVI, 6), закопаното в земята въже в близост до къщата на някой неприятел или пък скрито в лодката му, за да се преобърне тя във водата,115 накрая възлите, които причиняват всички видове злини, както в древната магия116, така и в съвременните суеверия.117 Що се отнася до „срязването на връзките“, то вече е използвано в Atharva Veda (напр. VI, 14, 2 и сл.); и ако продължим все в този дух, често четем в етнографската литература, че, като предпазно средство, по хората не бива да има никакъв възел през някои критични периоди от живота им (напр. раждане на дете, сватба, смърт)118.
Към втората категория могат да се причислят всички обичаи, които приписват на възлите и на връзките лечебна функция, като средство за защита от демоните, за съхранение на магическо-жизнената сила. Още в древността119, болната част от тялото се овързвала, за да оздравее, а и до днес тази практика е твърде обичайно явление в народната медицина.120 Още по-широко разпространен е обичаят да се защитава човека от болестите и демоните с помощта на възли, на върви и на въжета,121 най-вече по времето, когато жената ражда.122 Почти навсякъде по света се носят възли като амулети.123 Друг доста показателен факт е, че се използват възли и върви при брачния ритуал, за да се защитят младоженците124, макар да се знае, че точно възлите биха могли да попречат на консумирането на сключения брак. Но въпросната многозначност е от онези, които се наблюдават при всички магическо- религиозни използвания на възлите и на връзките. Възлите както предизвикват болестта, така или я отстраняват, или пък изцеляват болния; мрежите и възлите или омагьосват, или пазят от лошата магия; в едни случаи те предпазват новородените, в други ги разболяват; докарват смъртта, но и я отдалечават. Накратко казано, същественото при всички магически и магическо-медицински ритуали е насочването на силата, съдържаща се в дадено „връзване“, във всяко „връзващо“ действие. Впрочем, насочването може да бъде позитивно или негативно, като това противопоставяне следва да се възприема в смисъла на „благотворно“ и на „злотворно“, или в смисъла на „защита“ и на „нападение“.
Магия и религия
Без съмнение, всички тези вярвания и ритуали ни въвеждат в областта на магическото мислене. Но дали фактът, че въпросните народни практики са свързани с магията ни дава правото да смятаме общата символика на „връзването“ като нещо сътворено единствено от магическото мислене? Според нас, не. Дори ако ритуалите и символите на „връзването“ при индоевропейците съдържат пъклено-лунни елементи и, следователно, свидетелстват за силното влияние на магията — което никак не е сигурно! — все пак трябва да се обяснят и други документи, свидетелстващи не само за автентично религиозно изживяване, но и за едно генерално схващане за човека и за света, което е истински религиозно, а не магическо. Прегледът, който направихме на данните от Месопотамия, например, показва, че те не се поддават като цяло на магическо тълкуване. Нещата при евреите са още по-ясни: вярно, че в Библията се говори за „примки на смъртта“ (например: „вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха“ — из „Втора книга Царства“, гл. 22:6; виж също из „Псалтир“ Псалом 17:6: „вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели“ или Псалом 114:3-4: „Смъртни болки ме обвзеха, адски мъки ме постигнаха; аз срещнах
