изразяват „непроявеното“ и „обграденото, скованото“; 3) Индра, подобно на Агни и Сома, освобождава хората от връзките на Варуна и от веригите на божествата на смъртта: той „срязва“ или „счупва“ тези „връзки“, „вериги“, точно както е казано в мита, че реже, раздробява и т.н. тялото на Вритра; значи, освен военните средства, които са му присъщи и даже изключително негови, когато иска да победи магьосника Вритра, той също прибягва до „магически средства“: във всеки случай „връзките“ не представляват основната му черта, дори ако примката трябва да бъде смятана за едно от оръжията му; 4) тъкмо напротив, примките, въжетата, възлите са характерни за божествата на смъртта (Йама, Нирти) и демоните- причинители на различните болести; 5) накрая, в „популярните“ части от ведическите книги, вълшебствата, насочени против връзките на тези демони не са по-малобройни от магическите „връзвания“, предназначени за човешките неприятели.
Очевидно е, че дори когато са така резюмирани, нещата не стават по-прости и ясни. И все пак се открояват известни специфични черти: в митическия план на божествените подвизи, от една страна изпъква магическото бездействие на Варуна и на Вритра и, от друга страна, действеността на Индра; в човешкия план на болестите и смъртта се налага значението на примките и на възлите при пагубните божества или при демоните, както и магическото използване на „връзването“, било в народната медицина, било при вълшебствата. Така, още от ведически времена, макар да си остава характерна, съставна част на зоната на магическото владичество, комплексът на „връзването“ все пак излиза извън нея както нагоре (космологическо ниво: Вритра), така и надолу (гибелно ниво: Йама, Нирти и ниво „магьосничество“). Да се опитаме да видим какво ново би внесло в тази наша схема едно сравнение с другите индоевропейски области.
Траки, Германи, Кавказци
Твърде е вероятно Гюнтертовите твърдения да са основателни (цит. произв., стр. 154) и удостовереното от надписите име на тракийския бог Дарзалес наистина да се обяснява с корен, съдържащ понятието „връзвам“ (авест. darezeili, „връзвам“, daraэz, „въже, примка“), но за съжаление не знаем почти нищо за този бог.85 Същата етимология несъмнено важи и за името на гетско-тракийския бог Дерзелатес, който е добре познат в Одесос86, където се чествали darzaleia за добив на по-богати реколти87; съществуването му е удостоверено и в Томис чрез халките, носещи надписа Derzo88, както и това на трако-фригийската богиня Бендида89, на литовеца Бентис90 и на илира Биндус.91 За съжаление, много малко неща се знаят за последните двама; дали пък човешките жертвоприношения, които са правели илирите, не са били посветени на Биндус?
Още по-показателни за специалистите и учените са някои ритуали, запазени до наши дни както в германските области, така и по трако-фригийските и кавказки земи. Изхождайки от големия годишен религиозен празник на семноните, населявали някога района между Одер и Ниса, Тацит (Germania, 39) обяснява, че присъстващите можели да участват в него едва след като се вържели (nemo nisi vinculo ligatus ingreditur). В своя обширен коментар, подкрепен с многобройни паралелни сравнения, Клос (стр. 564 и сл.; 609 и сл.; 643, 668) схваща този ритуал като свидетелство за подчиненост спрямо националното божество (стр. 566), докато Петадзони92 го смята по-скоро за някакъв вид средновековен съд чрез изпитание. Както и да е, ние имаме всички основания да го сравняваме с посвещаващите церемонии в чест на Митра, при които новопосветеният стоял с ръце, вързани с въже на гърба.93 Може да се мисли също и за желязната халка, която шатите носели „като верига“, докато убият първия си неприятел (Germania, 31), за ритуалното оковаване във вериги при албанците (Страбон, IX, 503), както и за веригите, носени от грузинските поклонници на „Георгий Белия“94, за ритуалите на „връзването“ на арменските царе (Тацит, Annales, XII, 45; Клос, стр. 619) и за някои съвременни албански обичаи.95 При всички споменати ритуали изпъква най-вече раболепното поведение на вярващия, който се представя като роб или пленник пред своя господар. Така „връзването“ се конкретизира в нещо като белег на васалност.96 Клос (стр. 620) има може би право да приписва ритуала на семноните на влиянието на илирите и да смята, че той спада направо към лунарно- пъкленото културно ниво, чийто център е разположен в южните райони.97 Но извън този ритуал, при древните германци се срещат и други елементи, които се вместват пак в същия комплекс на „връзването“: така например, ритуалната смърт чрез обесване обяснява епитета, използван за Один — „бог на въжето“ (Haptagud, Клос, стр. 609); така, германските богини на смъртта също теглят мъртъвците с въже98 и войнстващите богини (староскандинавската Disir, старогорнонемската Idisi) връзват тези, които те искат да повалят.99 Трябва да запомним тези черти, тъй като напомнят за прилаганата от Йама и Нирти техника; впрочем, те ще добият още по-ясни очертания от фактите, които ще изложим по- нататък.
Иран
Данните, с които разполагаме за Иран са два вида: 1) няколко споменавания за демона Astovidhotush, който също връзва предопределения да умре човек;100 и 2) жестовете на боговете-воини и на иранските герои: Фредун, например, връзва демона Аздахак и го приковава на планината Димаванд (Dinkard, IX, 21, 103), богът Тиштрийа връзва магьосниците Перика с две-три въжета (Yasht, 8, 55); Верешхрагна, както вече казахме, привързва ръцете на неприятеля (Yasht, 14, 63); Шевтеловиц101 откроява някои епизоди от Shah Nameh, в които се споменава, че Ахриман държи примка, докато в други става въпрос за „връзките“ на бога на съдбата. Отсъствието на Владетел-връзвач, иранско копие на Варуна, не е необяснимо: без значение е дали мястото на Варуна е заето само от върховния бог Ахура Маздах, както се смята обикновено, или пък, както предполага Ж. Дюмезил (Naissance d’Archanges (Раждане на Архангели), 1945 г., стр. 82 и сл.; стр. 100 и сл.), то е запазено също и за amesha spenta Asha, важното е, че и в двата случая имаме работа с изчистени същности, морализирани от реформата на Заратустра и че в тяхната природа би било недопустимо да се открие „магията“ на Варуна. Елементите на „върховно владичество“, които все пак са оцелели в Ахура Маздах (Виденгрен, цит. произв., стр. 259 и сл.) изобщо не позволяват да се съзре в него някакъв „страшен Владетел“ и, ако понякога той е бог на съдбата (Yasna, 1,1; Виденгрен, стр. 253), то това е съвсем обикновена черта на върховните и Урановите богове и от нея не би трябвало да се вади някакво генерално заключение. Но поради факта, че не знаем почти нищо за иранския еквивалент на ведическия Варуна преди реформата на Заратустра, би било непредпазливо и дори погрешно да си правим извода, че в Индия „връзваческия“ характер на Варуна се дължи на неарийско влияние. Действително, и гръцкият Уран също връзва своите съперници и, както сочи Ж. Дюмезил (Уран-Варуна), има основания в мита за Уран и за Уранидите да се търсят следите на една вече индоевропейска схема. Както и да е, доказаните факти, свързани с Иран препокриват само два от мотивите, които различихме в индийския комплекс: 1) богът или героят-връзвач на демони; 2) смъртоносният демон, който овързва човека преди да го отнесе на планината Синват. Може би вследствие на Заратустровата реформа, другите два важни мотива от индийския ансамбъл — „магията“ на Варуна и космологическото „връзване“ — повече не се появяват.
Етнографски паралели
Би било безполезно да се правят каквито и да било общи заключения от познатите ни индоевропейски факти, преди да сме разширили, както впрочем обещахме, историческата си и културна перспектива и да сме включили комплекса на „връзването“ в една по-голяма група от аналогични или идентични символики. Но още отсега можем да посочим няколко етнографски паралела на индоевропейската група от богове и смъртоносни демони, които „връзват“ мъртвите. Най-близък до иранската двойка Вайу-Астовидхотуш е китайският бог на вятъра и на мрежата Паухи, намиращ се в тесни отношения с богинята-змия Накура, което доказва, че той трябва да бъде причислен към пъклено-лунното културно ниво.
