50
По въпроси за диалектиката на свещеното, виж нашия Traite d’Histoire des Religions, стр. 19 и сл.
51
Виж нашия Cosmical homology and Yoga (Journal of the Indian Society of Oriental Art, Калкута, 1937 г., стр. 188–203). Относно pranayama, виж Techniques du Yoga, стр. 75 и сл.
52
Може да се допусне дори, че постигането на ритмично дишане има значителни последици върху психологията на йогата. Без изобщо да съм компетентен в тази област, аз самият бях поразен в Ришикеш и на други места в Хималаите, от великолепното физическо състояние на йогите, макар че те почти не се хранеха. Един съсед на моя kutiar в Ришикеш беше naga, гол аскет, който практикуваше едва ли не всяка вечер pranayama и никога не изяждаше повече от шепица ориз. С тяло на най-съвършен атлет, никой не би могъл и да си помисли дори, че той е недохранен или уморен. Веднъж го попитах как и защо никога не изпитва глад. „Живея само през деня, — ми отговори той. — През нощта намалявам до една десета броя на дишанията си“. Не съм съвсем сигурен, че разбрах това, което искаше да ми каже, но може би отговорът му просто означаваше, че жизненото времетраене на човека се измерва с броя на неговите вдишвания и издишвания; така поради факта, че през нощта аскетът свеждаше този брой до една десета от нормалното, от десетте часа от нашето, обикновеното време той живееше само една десета част, тоест един час. Пресметнат в часове-дишания, един ден от 24 слънчеви часа беше за него с продължителност само от 12–13 часове-дишания, тоест тялото му се изхабяваше и старееше по-бавно от нашите тела; по този начин, той изяждаше шепа ориз не на 24, а на всеки 12–13 часа. Естествено, това е само мое предположение, което не мога да подкрепя с никакви факти. Но, доколкото зная, още никой не е дал задоволително обяснение на учудващата младост на йогите.
53
Kalacakra Tantra, цитирана от Mario Е. Carelli в предговора на изданието си на Sekoddesatika, стр. 16 и сл.; виж Sekoddesatika of Nadapada (Naropa), being a commentary of Sekoddesa Section of the Kalacakra Tantra (Gaekwad Oriental Series, том ХС, Барода, 1941 г.).
54
Виж сборника от текстове на P. C. Bagchi. Some technical terms of the Tantras (The Calcutta Oriental Journal. I, 2, ноември 1934 г., стр. 75–88 и по-специално стр. 82 и сл ). както и Shashibhusan Dasgupta, Obscure religious cults (Калкута, 1946 г.), стр. 274 и сл.
55
Твърде е вероятно подобна презумпция да се стори безпочвена, ако не и опасна на западните психолози. Без да търсим да се намесваме по какъвто и да боло начин в спора, все пак държим да припомним необикновените психологически знания на йогите и на индуските духовници от една страна и, от друга страна, присъщото на западните учени пълно непознаване на психологическата действителност на йогистките опити и изживявания.
56
Виж по-горе, стр. 70 и сл.
57
Едда („поетическо изкуство“) — заглавие на два сборника с исландска поезия. Голямата или Поетическата Едда, открита през 1643 г., е съставена от 35 поеми от неизвестни автори, датирани от специалистите от VII до XIII в. Малката Едда или Едда в проза е създадена към 1220 г. от исландския владетел и поет Снори Стурлусон и затова е наречена още Снора-Едда. Тя се състои от три части: „Халюцинациите на Гилфи“ с митологически сюжет, „За езика на скалдите“, посветена на метафорите в преданията и „Изброяване на строфите“, където са илюстрирани метричните възможности на исландската поезия. Освен с чисто литературната си стойност, Еддите са и основните източници за изучаване на скандинавската митология. — Б. пр.
58
Georges Dumezil, Mythes et Dieux des Germains (Митове и Богове на германските племена) (Париж:, 1939 г.), стр. 21 и ся.; Jupiter, Mars, Quirinus (Юпитер, Марс, Квирин) (Париж, 1941 г.), стр. 79 и сл.; виж: Ouranos-Varuna (Париж, 1934 г.) и т.н.
59
G. Dumezil, Mitra-Varuna (Париж, 1940 г.), стр. 33; Jupiter, Mars, Quirinus, стр. 81 и сл.
60
Georges Dumezil, Flamen-Brahman (Париж, 1935 г.), стр. 34 и сл..; Mitra-Varuna, стр. 79 и сл.
61
Жреци, които провеждали Луперкалиите, празненства в древен Рим, организирани в чест на бог Фавън (Луперк), въведени според преданията още от Ромул. По време на Луперкалиите, празнувани в средата на м. февруари се принасяли жертви със специален ритуал, при който жреците, напръскани с кръвта на коза и на куче, а после измити с мляко, голи, само с преметната през рамо кожа на козел, обикаляли града и удряли с изрязани от закланите животни ремъци всеки срещнат. Ремъците се наричали фебруа, откъдето произлязло и наименованието на м. февруари. Луперкалиите се чествали до края на V в. — Б. пр.
62
От лат. celer, бърз: кавалерийски корпус, създаден от Ромул, за да му служи като гвардия и от който, по всяка вероятност, води началото си конният строй. — Б. пр.
63
Mitra–Varuna, стр. /2; виж: забележките на Жан Байе в Revue Historque des Religions CXXIV, 1941 г., стр. 194 и сл. Все според Плутарх, Римски въпроси 67, самото название „ликтори“ е производно от ligare (лат. връзвал) и Ж. Дюмезил не вижда причина, за да отхвърли връзката, която древните чувствали между lictor u ligare: lictor вероятно е образувано от корена на глагола ligere, което без да е установено със сигурност, би могло да има връзка с ligare, подобно на тази между dicere и dicare.
