64
В древния Рим — жрец на някое от главните божества, най-вече на Юпитер (dialis) или на Марс. — Б. пр.
65
Централен басейн в атриума на римските къщи, където се стичали дъждовните води, проникващи през отвора на покрива. — Б. пр.
66
Авъл Гелий, Атически нощи, X, 15, прев. М. Миньон III, 607; J. Heckembach, De neditate sacra sacrisqee vinculis (R. V. V., IX, 3, Гисен, 1911 г.), стр. 69 и сл.; Dumezil, Flainen-Brahman, стр. 66 и сл.
67
След по-скоро разочароващата книга на Heckenbach, ще споменем Frazer, Taboo and the perils of the soul. стр. 296 it сл.; I. Scheftelowitz, Das Schlingen Netzmotiv im Glauben und Brauch der Volker (R. V. V., XII, 2, Гисен, 1912 г.); idem, Die altpersische Religion und das Judentum (Гисен, 1920 с), стр. 92 и сл., както и пояснителните бележки на Ж. Дюмезил към етнографските му и фолклорни проучвания в Ouranos-Varuna, стр. 52, бележка 1. Относно римския пехит, магическите възли и наказателното право виж Анри Декюжис, Етапите на правото (2-ро издание, Париж:, 1946), том 1, стр. 157–178.
68
Адити — богиня от индийската митология, майка на Митра и на Варта. — Б. пр.
69
A. Bergaigne. La Religion vedique d’apres les Hymnes du Rig-Veda (Ведическата религия според химните от Риг-Веда), III (Париж, 1883 г.), стр. 114. 157 и сл.; H. Gunter, Der arische Weltkonig und Heiland (Хале. 1923 г.), стр. 120 и сл.; G. Dumezil, Ouranos-Varuna, стр. 50. За същия атрибут е Брахманите, виж Silvain Levy. La Doctrine du Sacrifice dans les Brahmanas (Париж:, 1898 г.), стр. 153 и сл.
70
Виж Walde-Pokorny, Vergleichendes Worterbuch der indogermanischen Sprachen, I (1930 г.), стр. 263
71
Bergaigne, цит. произв., Ill, стр. 114; S. Levy, цит. произв., стр. 153; Е. W. Hopkins, Epic Mythology (Страсбург, 1920 г.) стр. 116 и сл.
72
Levy, стр. 158; Dumezil, Ouranos-Varuna, стр. 51, бележка 1.
73
Hillebrand, Vedische Mythologie (Бреслау, 1902 г.), III, стр. 1 и сл.
74
S. Levy, цит. произв., стр. 158 и сл.; J. J. Meyer, Trilogie altindischer Machte und Feste der Vegetation (Цюрих-Лайпциг, 1937 г.), III, стр. 206 и сл., 260 и сл.
75
Raffaele Pettazzoni, Le Corps parseme d’yeux (Тялото, осеяно с очи) в Zalmoxis, I, 1938 г., стр. 1 и сл.
76
Виж нашия Traite d’Histoire des Religions (Париж, Payot, 1949 г.), стр. 61 и сл.
77
Най-вече в The darker side of the Dawn (Smithsonian Miscellaneous Collections, том 94, NI, Вашингтон, 1935 г.) и Spiritual Authority and. Temporal Power in the Indian Theory of Government (American Oriental Society, Ню Хевън, 1942 г.).
78
Виж Coomaraswamy, Spiritual Authority, по-специално стр. 29 и сл.
79
Виж /Е. Benveniste/ L. Renou, Vrtra et Vrthragna (Париж, 1934 г.), стр. 140–141, който неоснователно твърди, че при повечето преходи „магията на Вритра съответства на тази на Индра u произтича от нея“. A priori, магията по-скоро е атрибут на змиевидните същества — а Вритра е точно такъв — отколкото на боговете-герои. По-нататък ще се върнем отново на темата за магията на Индра.
80
Виж анализа на мотива за Водите от Renou, цит. произв. стр 141 и сл.
81
Изкушаваме се даже да съзираме в този начин на наказание известно разширение, някакво задълбочаване от типа, така характерен за Варуна, в смисъл, че той подтиква виновния към „регресия във виртуалното, в неподвижността“, състояние, което е присъщо за самия него.
82
Виж. Jarl Charpentier, Kleine Beitrage zur indo-iranischen Mythologie (Упсала, 1911 г.), стр. 34 и сл.; същия автор, Brahman (Упсала, 1932 г.) стр. 49, бел. 1; L. Renou, цит. произв., стр. 141.
83
