Виж Kurt Lindner, La Chasse prehistorique (Праисторическият лов) (превод на френски, Париж, 1940 г.), стр. 53, сл. и другаде.
84
Относно rajanya, овързан от боговете още в корема на майка си („rajanya e роден вързан“, Taitt. Samhita, II, 4, 13, 1), виж Dumezil, Flamen-Brahman, стр. 27 и сл.
85
Съществуването на Дарзалес е било установено в Сарапис, в понтийската област (Синоп); виж О. Weinreich, Neue Urkunden zur Sarapis-Religion (Тюбинген, 1919 г.), cmp. 7, където са изложени някои резултати от изследванията на Ростовцев. Виж Stig Wikander, Vayu, I (Лунд-Лайпциг, 1941 г.), стр. 43 и сл.
86
Монети и надписи, открити от Василе Първан, Gerusia (Memoires de l’Academie Roumaine, Раздел „Литература“, 1919–1920 г., Букурещ, 1924 г.), стр. 9, 23 и др.
87
Документация, съдържаща се в списание Istros (издавано на френски език в Букурещ), I,1934 г., стр. 118 и сл.
88
R. Vulpe, Древна история на Добруджа (в колективния труд „Добруджа“, издаден от Румънската Академия, Букурещ, 1938 г., стр. 35–454), стр. 233, 237. Виж: също Казаров в Pauly-Wissovna, XV, стр. 227 и сл.
89
Отъждествявана с Артемида (Херодот, IV, 33), с Кибела и, в орфическите химни, с Персефона; виж: Guntert, стр. 115, бел. 1; чествана била с танци, които, според Страбон, носели елемент на разпуснатост, X, стр. 470.
90
Н. Usener, Gotternamen (Бон, 1929 г.), стр. 80.
91
А. Closs, Die Religion des Semnonenstammes (Wiener Beitrage zur Kulturgeschichte und Linguistik, IV, Залцбург-Лайпциг, 1936 г., стр. 549–673). стр. 619.
92
R. Petiazzoni, „Regnator omnium deus“ (в Studi е Materiali di Storia delle Religioni XIX-XX, 1943–1946, стр. 142–156), стр. 155.
93
Cumon, Les Religions orientales dans le paganisme romain (Източни те религии в периода на римското езичество) (4-то изд., Париж, 1929 г.); въже, което било направено от intestinis pullinis, според пост- скриптума на Августин, Quaest., V (Cumon, Textes et Monuments relatifs aux misteres de Mithra (Текстове и паметници, свързани с мистериите на Митра) (Брюксел, 1894–1900 г.), II, стр. 7–8).
94
Clos, стр. 566 и 643, където е цитиран О. G. Wesendonk, Ueber georgisches Heidentum (в Caucasica I, Лайпциг, 1924 г.), стр. 54 и сл., 99, 101. G. Dumezil, ?????? (в Revue Historique des Religions, том CXI, 1935 г., стр. 66–89), стр. 69 и сл., изучава въз основа на грузинските източници „робите на Георгий Белия“: „който желае да почете или да укроти Георгий Белия като стане негов роб, взема една от тези вериги, слага я на врата си и обикаля или на куц крак, или на колене около черквата“. Виж също Sergi Makalathia, Einige ethnographischarchaologische Parallelen aus Georgien (в Mitteilungen Anthropolog. Gesellschaft Wien, 60, 1930. стр. 361–365.
95
При налагане на присъда за вендета, виновният трябва да се яви пред „съда“ с вързани ръце. (Closs, цит. произ., стр. 600).
96
Достатъчно е да сравним с този германо-илиро-кавказки комплекс церемониите на „връзване чрез кръвта“ (blood-brotherhood), провеждани почти навсякъде из Европа, за да си дадем сметка за разстоянието, което отделя връзването „господар-роб“ от това между „братя по кръст“ (изразът е румънски, fratia de cruce); относно братствата чрез кръвта, виж А. Dieterich, Mutter Erde (3-то изд., Лайпциг-Берлин, 1925 г.), стр. 130 и сл.; класическата книга на Н. С. Trumbull, The Blood Covenant (Лондон, 1887 г.) и Stith Thompson, Motif-Index of Folk-Litterature, II (Хелзинки, 1935 г.), стр. 125. Изкушаваме се да отъждествим тези форми на братство с религиозните отношения, съществуващи между хората и Митра, сравнени с твърде грубите отношения между Варуна и неговите поклонници. Това, разбира се, изобщо не означава — дори тъкмо напротив! — че религиозната стойност на Варуна е по-ниска!
97
A. Closs, цит. произв., стр. 643, 668. Според същия автор (стр. 567), ритуалното връзване на жертвата представлява комплекс от мегалитичните култури и тези на югоизточна Азия.
98
J. Grimm, Deutsche Mythologie, II, 705, IV, 254; Scheftelowitz, цит. произв., стр. 7.
99
R. H. Meyer, Altgermanische Religionsgeschichte (1910 г.), стр. 158, 160. Но личността на тези богини е по-сложна; виж Jan de Vries, Altgermanische Religionsgeschichte, II (Берлин, 1937 г.), стр. 375 и сл.
