100
Той връзва умиращите със своите „връзки на смъртта“ (dereza mэrэithyaosh, Yasna 53, 8; Scheftelowitz, Die altpersische Religion, стр. 92) „Астовидхотуш е този, който го връзва, а Вайу го отнася така, както е овързан“, Vendidad, 5, 8; H S. Nyberg, Questions de cosmogonie et de cosmologie mazdeennes, II, в Journal Asiatique, октомври-декември 1931 г., стр. 193–244), стр. 205; G. Dumezil, Tarpeia, (Париж, 1947 г), стр. 73. Виж Menoke Kharat 2, 115; G. Widengren, Hochgottglaube im Alten Iran (Упсала, 1938 г.), стр. 196.
101
Das Schlingen– und Netzmotiv, стр. 9; Die altpersische Religion, стр. 92.
102
Inone, цитиран от Closs, стр. 643, бел. 44. Виж легендата за двата духа — Шен-тю и Ю-леи, които връзват душите на умрелите на дъното на една пещера; К. Hentze, Die Sakralbronzen und ihre Bedeutung in den fruhchinesischen Kulturen (Антверпен, 1941 г.), стр. 23.
103
Carl Strehlow, Die Aranda-und Loritja-Stamme in Zentral-Australien, I (Франкфурт на Майн, 1907), стр. 11.
104
W. Wyatt Gill, Life in the Southern Isles (Лондон, 1876 г.), стр. 181 и сл.
105
W. Wyatt Gill, Myths and Songs from the South Pacific (Лондон, 1876 г.), стр. 161 и сл.; виж също Е. S. С. Handy, Polynesian Religion (Хонолулу, 1927 г.), стр. 73. Виж и М. Walleser, Religiose Anschaungen u. Gebrauche der Bewohner von Jap (Anthropos, VIII, 1913 г., стр. 607–629 и 612–613).
106
Dr C. Е. Fox, The Threshold of the Pacific (Лондон, 1924 г.), стр. 234 и сл.
107
W. G. Ivens, The Melanesians of the S. E. Solomon Islands (Лондон, 1927 г.), стр. 178; същият обичай в Хавай, виж Е. S. Craighill Handy, цит.произв., стр. 92.
108
W. Wyatt Gill, Life…, стр. 180 и сл.; Mythes…, стр. 171.
109
Тунгузкият шаман използва ласо, за да улови бягащата душа на болен; S. Shirokogorow, The psychomental complex of the Tungus (Шанхай-Лондон, 1935 г.), стр. 290. Впрочем, шаманът имитира техниката на духовете; ibid., стр. 178. Същият културен комплекс при чукчите. Виж по този въпрос книгата ни Le Chamanisme et les techniques archaiques de l’extase (изд. „ЛИК“, 1996 г.)
110
L. W. King, History of Sumer and Akkad (Лондон, 1910 г.), стр. 128 и сл.; G. Furlani, La religione babilonese-assira, I (Болоня, 1928 г.), стр. 159; Е. Dhorme, Les Religions de Babylonie et d’Assyrie (Поредица „Mana“’, II, Париж, 1945 г.), стр. 28, 49; Е. Douglas Van Buren, Symbols of the Gods in mesopotamian Art (Рим, 1945 г., Analecta Orientalia, 23), стр. 11–12.
111
Scheftelowitz, Das Schlingen– und Netzmotiv, стр. 4 и сл.
112
М. Jastrow, Die Religion Babyloniens und Assyriens, том II (Гисен, 1912 г.), стр. 15
113
M. Witzel, Tammuz-Liturgien und Verwandtes (Рим, 1937 г., Analecta Orientalia, 10), стр. 140; Geo Widengren, Tesopotamian elements in Manichaeism (Упсала, 1946 г.), стр. 80
114
Ibid., IV, 49. На дъсчица I, 83 е записано, че Мардук е син на Еа, но какъвто и да е смисълът на това синовно родство, то представлява същността на магическото господство. Сведенията сме черпили от френския превод на R. Labat, Le Poeme babylonien de la Creation (Париж, 1935 г.)
115
Kaucitaki Samkhita, XLVIII, 4-5: Caland, Altindische Zauberritual (Амстердам, 1900 г.), стр. 167; V. Henry, La Magie dans l’Inde antique (Париж, 1903 г.), стр. 229; Scheftelowitz, стр. 12.
116
Книга на пророк Иезекииля, 13:18-21; С. Fossey, La Magie assyrienne (Париж, 1902 г.), стр. 83; M. Jastrov, The religion of Babylonia and Assyria (Бостън, 1898 г.), стр. 280 и сл.; и т.н.
117
W. Crooke, The popular religion and folklore of Northern India (Уест-минстър, 1896 г.), II, стр. 46 и сл.; S. Seligmann, Der bose Blick (Берлин, 1910 г.), I, 262, 328 и сл.; Scheftelowitz, стр. 14; Frazer, Taboo, стр. 301 и сл.; G. L. Kittr’edge, Witchcraft in Old and New England (Кембридж, Масачузетс, 1929 г.), стр. 201 и сл.; виж: също Handworterbuch des deutschen Aberglaubens, s.v. Schlinge, Netz, и т.н.; във фолклора, Stith Thompson, Motif-Index, том II, стр. 313.
118
