За религиозния човек Природата никога не е само „естествена“: тя неизменно притежава религиозна стойност. Това се обяснява с разбирането, че Космосът е божествено творение: щом е излязъл от ръцете на боговете, Светът остава пропит със святост. Има се предвид не само светостта, предадена от боговете, например на някое място или предмет, осветени от божественото присъствие. Боговете са направили нещо повече: те са проявили различните качества на сакралното в самата структура на Света и на космическите явления.
Светът се представя по такъв начин, че съзерцавайки го, религиозният човек открива множество форми на свещеното, а оттам и на Битието. Преди всичко Светът съществува, той е тук и има структура: той не е Хаос, а Космос; така че той се налага като творение, като дело на боговете. Тази божествена творба винаги притежава една прозрачност: тя спонтанно разбулва множеството аспекти на сакралното. Небето разкрива директно, „естествено“ безкрайното разстояние, трансцендентността на бога. Земята също е „прозрачна“: тя се представя като всеобща майка и кърмачка. Космическите ритми изявяват реда, хармонията, постоянството, плодовитостта. В своята цялост Космосът е едновременно реален, жив и свещен организъм: той разкрива едновременно формите и на Битието, и на сакралното. Онтофания и йерофания се сливат.
В тази глава ще се опитаме да разберем какъв е Светът в очите на религиозния човек; по-точно как сакралността се разкрива чрез самите структури на Света. Не трябва да се забравя, че за религиозния човек „свръхестественото“ е неразривно свързано с „естественото“, че Природата винаги изразява нещо, което я надхвърля. Както вече казахме, един свещен камък се почита, защото е свещен, а не защото е камък; истинската му същност се разкрива от сакралността, проявена в начина на съществуване на камъка. Също така не можем да говорим за „натуризъм“ или за „природна религия“ в смисъла, който се придава на тези понятия в XIX век; защото чрез „природните“ страни на Света религиозният човек улавя „свръхприродното“.
Небесното свещено и ураническите богове
Обикновеното съзерцаване на небесния свод е достатъчно, за да породи религиозен опит. Небето се явява безкрайно, трансцендентно. То е самото ganc andere по отношение на нищото, което представляват човекът и обкръжението му. Трансцендентното се разкрива чрез простото осъзнаване на безкрайната висина. „Възвисеното“ естествено става атрибут на божественото. Горните, недостижими за човека области, звездните зони придобиват обаянието на трансцендентното, на абсолютната реалност, на вечността. Там е домът на боговете; там могат да се достигнат някои привилегии чрез ритуалите на възнесение; там, според някои религии, се издигат душите на умрелите. „Възвишеното“ е недостижимо за човека измерение; то по право принадлежи на свръхчовешките сили и Същества. Този, който се издига, изкачвайки стъпалата на светилище или ритуална стълба, която води към Небето, престава да бъде човек: по един или друг начин той участва в едно свръхестествено състояние на нещата.
Тук не става въпрос за логичен, рационален процес. Трацсцендентната категория за „височина“, за надземно, за безкрайно се разкрива както пред разума, така и пред душата на човека. Това е пълно осъзнаване на човека: изправен пред Небето, той открива едновременно божествената неизмеримост и своето собствено положение в Космоса. Чрез своя начин на съществуване Небето разкрива трансцендентността, силата, вечността. То съществува абсолютно, защото е издигнато, безкрайно, вечно, могъщо.
В този смисъл трябва да разбираме това, което казахме по-горе, че боговете са изявили различните страни на сакралното в самата структура на Света: Космосът — примерното творение на боговете — е „построен“ по такъв начин, че да подбужда религиозно чувство за божествена трансцендентност, породено от самото съществуване на Небето. И понеже Небето съществува абсолютно, голяма част от върховните богове на примитивните народи носят имена, обозначаващи височина, небесен свод, метеорологични явления: „Владетели на Небето“ или „Небесни жители“.
Върховното божество на маорите е Ихо; iho означава „издигнато, нависоко“. Уволуву, върховният бог на негрите акпосо, означава „това, което е нависоко, горните области“. При селкнамите от Огнена земя Бог се нарича „Жител на Небето“ или „този, който живее на Небето“. Пулугу, върховното Същество на андаманийците, живее на Небето; гръмотевицата е неговият глас, вятърът — дъхът му, ураганът е неговият гняв, защото той наказва с мълния тези, които нарушават заповедите му. Богът на Небето на йоруба от Брега на Робите се нарича Олорун, буквално — „Владетел на Небето“. Самоедите (самодийските народи) почитат Нум, Бог, който живее в най-високото Небе и чието име означава „Небе“. При кориаките върховното божество се нарича „Един от горе“, „Господарят на Високото“, „Този, който съществува“. Айну го знаят като „божествения Вожд на Небето“, „небесния Бог“, „божествения Създател на световете“, но също и като Камуй, тоест „Небе“. Бихме могли лесно да продължим този списък.
Трябва да добавим, че същата етимология срещаме и при религиите на по-цивилизованите народи, които са играли важна роля в Историята. Името на върховния Бог на монголците е Тенгри, което означава „Небе“. Китайският Тиен означава едновременно „Небе“ и „Бог на Небето“. Шумерският термин за божество, дингир, първоначално е означавал небесно явление: „светъл, блестящ“. Вавилонският Ану също означава „Небе“. Върховният индоевропейски Бог, Диеус, означава и небесно явление, и свещеност (от санскрит div — „блестя“, „грея“, „ден“; diaus — „небе“, „ден“ — Дяус, индийски бог на Небето). Имената на Зевс и Юпитер още пазят спомена за небесната сакралност. Келтският Таранис (от taran — „гърмя“), балтийският Перкунас („светкавица“) и праславянският Перун (на полски piorun — „светкавица“) показват най-вече късните трансформации на боговете на Небето в богове на Бурята.
Но това не означава „натуризъм“. Небесният Бог не се отъждествява с Небето, защото самият Бог, създател на целия Космос, е сътворил и Небето и поради тази причина е наречен „Създател“, „Господар“, „Вожд“, „Отец“ и т.н. Небесният Бог е личност, а не ураниево проявление. Но той живее на Небето и се изявява чрез метеорологичните явления: гръмотевици, мълнии, бури, метеори и т.н. Това означава, че някои привилегировани структури на Космоса — Небето, атмосферата — представляват предпочитаните проявления на върховното Същество; magestas на небесната необятност, tremendum на бурята.
