Сакралното и профанното

Но все във връзка с кръщелния обред Христос се поставя успоредно с Адам. Паралелът Адам-Христос заема значително място в теологията на Свети Павел. „Чрез кръщението, твърди Тертулиан, човек отново става подобен на Бога“ („Кръщението“, V). За Кирил „кръщението не е само очистване от греховете и прошка при приобщаването, но и antitypos43 на Страданието на Иисус.“ Кръщелната голота също има ритуално и метафизическо значение: това е захвърляне на „старата дреха на покварата и греха, която кръстеният съблича подир Христос, същата, която Адам облякъл след греха“, но освен това и завръщане към първоначалната невинност, към положението на Адам преди грехопадението. „О, чудно нещо! — пише Кирил. — Вие бяхте голи пред очите на всички, без да изпитвате срам. Защото всъщност вие носехте в себе си представата за първия Адам, който е бил гол в Рая, без от това да изпитва срам.“

Въз основа на тези няколко текста можем да си дадем сметка за смисъла на християнските нововъведения: от една страна, Отците са търсили връзки между двата Завета; от друга, те показали, че Иисус наистина е изпълнил обещанията, дадени от Бог на народа на Израил. Но важно е да отбележим, че тези нови преоценки на кръщелната символика не противоречат на всеобщо разпространената водна символика. В тях можем да открием всичко: в множество традиции съществува връзката Ной-Потоп-катаклизъм, унищожаващ цялото „човечество“ („общество“), с изключение на един човек, който става митичен Праотец на ново човечество. „Водите на Смъртта“ са лайтмотив в древноизточните, азиатските и океанийските митологии. Водата може да „убива“: тя разтваря, унищожава всяка форма. Точно поради това е богата на „кълнове“, творец. Символиката на кръщелната голота също не е привилегия на юдео-християнската традиция. Ритуалната голота олицетворява пълнотата и целостта; „Раят“ предполага липса на „дрехи“, тоест липса на „изхабяване“ (архетипен образ на Времето). Всяка ритуална голота съдържа безвременен морал, райска представа.

Чудовищата от бездните се срещат в множество традиции: героите, посветените слизат в пастта на бездната, за да се сблъскат с морските чудовища; това е изпитание, типично за инициацията. Разбира се, в историята на религиите съществуват много варианти: понякога драконите са пазители на „съкровище“, видим образ на сакралното, на абсолютната реалност; ритуалната (инициационната) победа над чудовището пазител е равносилна на сдобиване с безсмъртие. За християнина кръщението е освещаване, защото е било установено от Христос. Но то също така подхваща и ритуала за изпитание при инициация (битка с чудовището), за смъртта и за символичното възкръсване (раждането на новия човек). Не твърдим, че юдаизмът и християнството са „заели“ тези митове или символи от религиите на съседните народи; това не е било необходимо: юдаизмът е наследник на праистория и на дълга религиозна история, в която всички тези мотиви вече са съществували. Дори не е било нужно даден символ да бъде запазен „буден“, в неговата цялост, от юдаизма. Достатъчно е било група образи от до-Мойсеевите времена да оцелеят, често незабелязано. Подобни образи и символи били в състояние, в независимо кой момент, да придобият мощна религиозна актуалност.

Универсалност на символите

Някои Отци на първозданната църква разбрали ползата от връзката между предложените от християнството и всеобщите за човечеството символи. Обръщайки се към тези, които отричат възкръсването на мъртвите, Теофил Антиохийски прибягва до знаците (tekhmena) във великите космически ритми, които Господ ни е предоставил: сезоните, дните и нощите: „Няма ли възкресение за семената и плодовете?“ Според Климент Римски „денят и нощта ни показват възкресението; нощта си отива, денят настъпва; денят си отива, нощта пристига.“

За християнските апологети символите са били натоварени с послания: те показвали сакралното чрез редуване на космическите ритми. Откровението, получено чрез вярата, не унищожавало дохристиянските значения на символите: то само добавяло в тях нова стойност. Разбира се, за вярващия този нов смисъл затъмнявал останалите: само той преоценявал символа, превръщал го в откровение. Важно е било възкресението на Христос, а не „знаците“, които можели да се разчетат в космическия живот. Въпреки това новата преоценка, в известен смисъл, е била обусловена от самата структура на символиката; дори би могло да се каже, че водният символ очаквал изпълването на своя дълбок смисъл от новите значения, привнесени от християнството.

Християнската вяра се опира на едно историческо откровение: въплъщаването на Бог в историческото Време, което осигурява в очите на християнина валидността на символите. Но всеобщата водна символика не е била премахната, нито осакатена вследствие на историческите (юдейско- християнски) интерпретации на кръщелната символика. С други думи: Историята не успява да промени коренно структурата на архаичната символика. Историята постоянно прибавя нови значения, но те не разрушават структурата на символа.

Всичко това става разбираемо, ако не забравяме, че за религиозния човек Светът винаги проявява една свръхестествена валентност, че разкрива една разновидност на свещеното. Всеки космически фрагмент е „прозрачен“: неговият начин на съществуване е огледало на отделна структура на Битието, а оттам и на сакралното. Винаги трябва да имаме предвид, че за религиозния човек свещеността е пълно проявление на Битието. Разкриванията на космическата сакралност са в известна степен първични: те са се случили в най-отдалеченото религиозно минало на човечеството и нововъведенията, внесени по-късно от Историята, не са успели да ги отменят.

Terra Mater44

Един индиански пророк, Смохала, вожд на племето уанапум, отказвал да обработва земята. Смятал, че е грях да нараняваме или да разрязваме, да разкъсваме или да дерем „нашата обща майка“ чрез земеделски работи. И добавял: „Искате да работя земята? Ще забия ли нож в гърдите на майка си? Но тогава, когато умра, тя не ще ме приеме вече в своята гръд. Искате да копая и да вадя камъни? Ще обезобразя ли плътта и, за да стигна до костите? Та тогава вече не ще мога да вляза в тялото й, за да се родя отново. Искате да режа тревата и да продавам сеното и да забогатея като Белите? Но как бих посмял да отрежа косите на своята Майка?“

Тези думи са били произнесени преди по-малко от век, ала достигат до нас от много далеч. Вълнението, което изпитваме при досега с тях, се дължи на това, че ни разкриват с несравнима свежест и непосредственост първичния образ на Земята Майка. Този образ срещаме навсякъде, под най-различни форми и разновидности. Това е добре познатата Terra Mater или Tellus Mater от средиземноморските религии. „Земята ще възпея — четем в епическия химн «На Земята», — майка на всички, със здрави основи, почитана прамайка, която изхранва всичко, дето съществува… На теб принадлежи правото да даваш живот на смъртните, както и да им го отнемаш…“ А Есхил в „Хоефори“ (127–128) възхвалява Земята, която „ражда всички същества, храни ги и след това отново приема оплодителното семе.“

Пророкът Смохала не ни казва по какъв начин хората са се родили от земната Майка. Но някои американски митове ни разкриват как са се случили нещата в началото, in illo tempore: първите хора са живели известно време в недрата на своята Майка, тоест в земните дълбини, в нейната утроба. Там, в земните недра, те водели получовешко съществуване: в известен смисъл били все още не напълно оформени ембриони. Поне така твърдят индианците лени-ленап или делауер, които навремето живеели в Пенсилвания. Според техните митове, въпреки че Създателят вече бил подготвил за тях на повърхността на Земята всички неща, на които днес се радват, все пак бил решил хората да останат още известно време скрити в корема на своята земна Майка, за да се развият по-добре, за да узреят. Други индиански митове разказват за древно време, когато Земята Майка направила хората по същия начин, както днес ражда храстите и тръстиката.

Раждането на хората от Земята е широко разпространено вярване. На много езици понятието за човек означава „роден от Земята“. Смята се, че децата „идват“ от дъното на Земята — от пещери, пропасти, дупки, но също и от блата, извори, реки. Под формата на легенди, суеверия или просто метафори подобни