Сакралното и профанното

равносилна на ново „Сътворение“. Идеята за обновяването, която срещаме при новогодишните ритуали, когато едновременно става въпрос за обновяване на Времето и възстановяване на Света, се открива в земеделските оргийни сценарии. Тук оргията също е слизане в космическата Нощ, в предформалното, във „Водата“, за да се осигури пълното възстановяване на Живота, а оттам — плодородието на Земята и изобилието на реколтата.

Символика на космическото Дърво и култове към растенията

Както видяхме, ритуалите и митовете за Земята Майка изразяват преди всичко разбиранията за плодовитост и богатство. Става въпрос за религиозни идеи, защото множеството страни на всеобщото плодотворие разкриват в крайна сметка тайнството на раждането, на създаването на Живот. И така, за религиозния човек появата на Живота е основното тайнство на Света. Този Живот „идва“ отнякъде, където не е нашият Свят, и се оттегля оттук, „отива“ в отвъдното, тайнствено продължава на едно непознато, недостижимо за повечето живи място. Човешкият живот не се мисли като кратка поява във Времето, между две не-битиета; той е предшестван от предсъществуване и продължава в следсъществуване. Твърде малко е известно за тези нива на извънземния човешки живот, но знае се поне, че съществуват. За религиозния човек смъртта следователно не слага окончателен край на живота: смъртта е само друга разновидност на човешкото съществуване.

Всичко това впрочем е „кодирано“ в космическите ритми: просто трябва да се декодира това, което Космосът „казва“ чрез множеството видове съществуване, за да бъде разбрана тайната на Живота. Едно нещо изглежда очевидно: Космосът е жив организъм, който периодично се обновява. Загадката на неизчерпаемата поява на Живота се съотнася към ритмичното обновяване на Космоса. Поради тази причина древните са си представяли Космоса под формата на гигантско дърво: начинът на съществуване на Космоса, и на първо място, възможността му да се възстановява безкрайно, символично е изобразен чрез живота на дървото.

Все пак трябва да отбележим, че не става въпрос за обикновено наслагване на образи от микрокосмически върху макрокосмически мащаб. Като „природен обект“, дървото не е можело да обхване целостта на космическия Живот: на ниво профанен опит неговият начин на съществуване не припокрива начина на съществуване на Космоса в цялата му сложност. На ниво профанен опит растителният живот разкрива само една последователност от „раждане“ и „смърт“. Религиозното виждане за Живота позволява да бъдат „декодирани“ в растителния ритъм други значения, и на първо място, представата за възстановяване, за вечна младост, за здраве, за безсмъртие; религиозната идея за абсолютна реалност — наред с многото други образи — символично се представя и чрез „вълшебния плод“, който едновременно дарява с безсмъртие, всезнание и всемогъщество, плод, способен да превърне хората в богове.

Образът на дървото не е бил избран само като символ на Космоса, но и за да олицетвори живота, младостта, безсмъртието и мъдростта. Успоредно с космическите Дървета, като Игдрасил в германската митология, историята на религиите познава Дървета на Живота (Месопотамия), на Безсмъртието (Азия, Стария завет), на Мъдростта (Стария завет), на Младостта (Месопотамия, Индия, Иран) и т.н. С други думи, дървото е успяло да изрази всичко, което религиозният човек счита за реално и свещено, всичко, което той знае, че боговете притежават по природа и което е рядко достижимо от привилегировани личности, герои и полубогове. Затова и митовете, в които се разказва за търсене на безсмъртието или вечната младост, изтъкват на преден план дърво със златни плодове или вълшебни листа, намиращо се в „далечна страна“ (всъщност в другия свят), пазено от чудовища (грифони, дракони, змии). За да се откъснат плодовете, трябва да се победи и убие чудовището пазител; тоест да се премине през изпита за инициация от геройски тип: победителят „чрез насилие“ се сдобива със свръхчовешки, почти божествени възможности — вечна младост, непобедимост и всемогъщество.

Именно в такива символи на космическо Дърво, на Безсмъртие или на Мъдрост се проявяват с максимална сила и яснота религиозните валентности на растителния свят. С други думи, свещеното дърво или свещените растения разкриват структура, която не е очевидна при конкретните растителни видове. Както вече отбелязахме, сакралността разбулва най-дълбоките структури на Света. Само от религиозна гледна точка Космосът се представя като „код“. Ритмите на растителността разкриват само за религиозния човек тайната на Живота и на Сътворението и тайната на обновлението, на младостта и безсмъртието. Може да се каже, че всички дървета и растения, считани за свещени (например асхватха в Индия), дължат своето привилегировано положение на факта, че въплъщават архетипа, примерния образ на растителността. От друга страна, за едно растение се полагат грижи и то се отглежда поради неговата религиозна стойност. Според някои автори всички растения, които днес се отглеждат, първоначално са били смятани за свещени.

Така наречените култове към растителността не зависят от профанния, „натуристичния“ опит, свързан например с пролетта и събуждането на растителността. Напротив, религиозният опит за обновлението (новото начало, възстановяването) на Света предшества и определя преоценката на пролетта като възраждане на Природата. Тайнството на периодичното възстановяване на Космоса е обосновало религиозния заряд на пролетта. Впрочем в култовете към растителността не е важно природното явление пролет и появата на растенията, а предизвестяващият знак за космическото тайнство. Групи от младежи посещават церемониално къщите в селото и показват зелено клонче, букет цветя, птиче. Това е знакът на неизбежното възкресение на растителния живот, свидетелството, че тайнството се е извършило, че пролетта не ще се забави. Повечето от тези ритуали се извършват преди „природното явление“ пролет.

Десакрализация на Природата

Вече казахме, че за религиозния човек Природата не е единствено „естествена“. Представата за напълно десакрализираната Природа е скорошно откритие; а и то е достижимо само за немного модерни общества и най-вече за хората на науката. За останалите Природата все още е „магическа“, „тайнствена“, „величествена“ и в това се съзират следите от старите религиозни стойности. Няма съвременен човек, колкото и не-религиозен да е, който да остане равнодушен пред „магията“ на Природата. Не става въпрос само за естетическите, спортни или хигиенни стойности, приписвани на Природата, а също така за едно смътно и трудно определимо чувство, в което все още може да се различи споменът за изгубения религиозен опит.

Интересно е да покажем, с помощта на конкретен пример, промените и накърняването на религиозното значение на Природата. Потърсихме този пример в Китай, и то поради две причини: 1. в Китай, както на Запад, десакрализацията на Природата е дело на малцинство, на образованите; 2. въпреки това в Китай и в целия Далечен изток процесът на десакрализация така и не стигна до своя завършек. „Естетическото съзерцание“ на Природата все още запазва, дори за най-просветените, религиозно обаяние.

Знаем, че от XVII век аранжирането на градини в съдове се е превърнало в мода за образованите китайци. Ставало въпрос за пълни с вода съдове, насред които имало няколко камъка с дървета джуджета, цветя и често миниатюрни модели на къщи, пагоди, мостове и човешки фигури; на анамитски тези камъни се наричали „миниатюрна Планина“, или „изкуствена Планина“ на китайско-анамитски. Самите названия издават космологично значение: видяхме, че Планината е символ на Вселената.

Но тези миниатюрни градини, предпочитано занимание за естетите, имали дълга история, дори праистория, в която се проявява дълбоко религиозно чувство към света. Първоначално съдовете били пълни с благовонна вода, олицетворяваща Морето, а капакът отгоре — Планината. Космическата структура на всичко това в очевидна. Присъствал и тайнственият елемент, защото Планината насред Морето символизирала Острова на Блажените — нещо като Рай, в който живеели Безсмъртните даоисти50. Следователно става въпрос за отделен, умален свят, който поставяли в дома, за да споделят неговите концентрирани тайнствени сили, за да възстановят чрез медитация хармонията със Света. Планината била декорирана с пещери, пещерният фолклор е играл важна роля при изграждането на миниатюрните градини. Пещерите са тайни