Всяка стъпка е белязана. Всяка стъпка…“
Юмрукът пристигна по тъмно. Воините на Враната се изсипаха напред да отворят коридор, през който да мине авангардът, последван от фургоните, натоварени с ранените, които бяха подбрани за „Силанда“.
Колтейн, с посивяло от умора лице, спря пред чакащите пред навеса Дюйкър, Недер и Геслер. Зад него застанаха Бълт, капитаните Лъл и Сълмър, ефрейтор Лист и магьосниците Сормо и Нил.
Лъл тръгна към Геслер.
Морският се навъси и изсумтя:
— Не сте такъв красавец, какъвто ви помня, сър.
— Знам ви по описание, Геслер. Някогашен капитан, после сержант, сега — ефрейтор.
— И с главата в лайната, да, сър.
— Двама ли са останали в отделението ви?
— Е, официално един, сър. Момчето е нещо като новобранец, макар и още необучен, един вид. Тъй че сме само двама, аз и Сторми, сър.
— Сторми? Адютантът на Юмрук Картерон?
— Някога.
— Дъх на Гуглата! — Лъл се извърна към Колтейн. — Юмрук, тук имаме двама от Старата гвардия на императора… като крайбрежни морски.
— Службата беше лека, сър. Поне преди бунта.
Лъл свали шлема си и прокара пръсти през оредялата си, сплъстена от пот коса. Обърна се отново към Геслер.
— Повикайте момчето, ефрейтор.
Геслер махна с ръка и Трут излезе отпред.
Лъл го изгледа навъсено.
— Вече си официално в Морската пехота, момко.
Трут отдаде чест, с три пръста.
Бълт изсумтя. Капитан Лъл се навъси още повече.
— Къде… о, няма значение. — Обърна се отново към Геслер. — Колкото до вас и Сторми…
— Ако ни повишите, сър, ще ви фрасна по това, което е останало от лицето ви. А Сторми сигурно ще ви срита, като паднете. — Геслер се ухили.
Бълт профуча покрай Лъл и застана лице в лице с ефрейтора, толкова близо, че носовете им почти се долепиха.
— Ефрейтор — изсъска командирът, — мен също ли ще фраснете?
Усмивката на Геслер не трепна.
— Да, сър. И Гуглата да ме вземе, ако не ступам и Юмрука, стига да ме помолите учтиво.
Настъпи мъртва тишина.
Колтейн избухна в смях. Стъписването беше толкова силно, че Дюйкър и останалите го зяпнаха.
Бълт измърмори невярващо, отстъпи от Геслер, погледна историка и само поклати глава.
От смеха на Колтейн псетата нададоха дивашки вой и се струпаха настръхнали наоколо като бели призраци.
Развеселен за първи път от толкова време и без да спира да се смее, Колтейн се извърна към ефрейтора.
— И какво щеше да каже Картерон Кръст на това, боец?
— Щеше да ме фрасне в…
Не успя да довърши, защото юмрукът на Колтейн се стовари право в лицето му. Главата на Геслер отскочи назад, той залитна и тупна тежко на земята. Колтейн се извърна бясно, стиснал ръката си до гърдите, все едно че я беше натресъл в каменна стена.
Сормо пристъпи към него, хвана ръката му и я погледна.
— Духове долни, строшена е!
Всички се извърнаха към проснатия ефрейтор, който вече се надигаше; от носа му течеше кръв.
Нил и Недер се отдръпнаха панически от него. Дюйкър хвана момичето за рамото и го извърна към себе си.
— Какво има? Какво ви уплаши толкова?
Отвърна му Нил — шепнешком:
— Кръвта… този човек почти се е възнесъл!
Геслер не чу думите му. Гледаше Колтейн.
— Май ще го приема това повишение, Юмрук — процеди той през разцепените си устни.
„… почти се е възнесъл.“ Но Юмрукът… Двамата млади магьосници се бяха вторачили в Колтейн и за първи път Дюйкър видя съвсем ясно благоговението, изписано на лицата им.
„Колтейн премаза лицето на Геслер. Геслер, човек на ръба на възнесението… в какво?“ Спомни си как гребяха Сторми и Трут… необичайната им сила, както и разказа за горящия Лабиринт. „Велика бездна, и тримата… А… Колтейн?“
Сред струпалите се цареше такова объркване, че никой не чу приближаването на конете, докато ефрейтор Лист не изръмжа:
— Командир Бълт, имаме гости.
Обърнаха се, с изключение на Колтейн и Сормо. Няколко конници на Враната водеха убаридски офицер, облечен в сребриста плочеста ризница. Тъмното му лице беше скрито зад къдрава брада и мустаци, боядисани в черно. Беше без оръжие и вдигна двете си ръце с дланите напред.
— Нося поздрави от Корболо Дом, покорния слуга на Ша’ик, Командир на Южната армия на Апокалипсиса, за Юмрук Колтейн и офицерите на Седма армия.
Бълт пристъпи напред, но в същия миг се чу гласът на Колтейн — вече се бе съвзел, макар да криеше пострадалата си ръка зад гърба си.
— Какво иска Дом?
Още няколко души излязоха напред и Дюйкър се намръщи, щом видя между тях Нетпара и Пулик Алар.
— Единственото, което желае Корболо Дом, е мир, Юмрук Колтейн, и като доказателство за доблестната си дума той пощади вашите уикски конници, които дойдоха на този брод днес — след като можеше да ги унищожи до крак. Малазанската империя е прогонена от шест от Седемте святи града. Всички земи на север оттук вече са освободени. Искаме да сложим край на клането, Юмрук. Независимостта на Ейрън може да се договори в полза на съкровищницата на императрица Ласийн.
Колтейн не отвърна нищо.
Пратеникът се поколеба за миг, после продължи:
— Като още едно доказателство за мирните ни намерения, преминаването на бежанците на южния бряг няма да бъде оспорено — в края на краищата Корболо Дом много добре знае, че тъкмо тези части създават най-големи трудности на вас и на войската ви. Войниците ви могат много добре да се защитят сами — всички се уверихме в това, прави ви чест. Дори собствените ни войници пеят песни във възхвала на храбростта ви. Вие наистина сте армия, достойна да се опълчи на нашата богиня. — Замълча и огледа струпалите се благородници. — Но тези достойни граждани… тази война не е тяхна. — Отново се обърна към Колтейн. — Пътят ви през пустите земи от гората ще е достатъчно труден — няма да ви преследваме, за да ви измъчваме още повече, Юмрук. Вървете си в мир. Пратете утре бежанците през Ватар и се погрижете за себе си — и без риск за войниците ви — по милостта на Корболо Дом.
Пулик Алар пристъпи напред и каза високо:
— Съветът вярва на думата на Корболо Дом. Разрешете ни да се прехвърлим утре, Юмрук.
Дюйкър се намръщи. „Били са във връзка.“
Юмрукът изобщо не погледна благородника. Гледаше пратеника. После каза сухо:
— Предложението се отхвърля.
— Но, Юмрук…
Колтейн обърна гръб и перата по опърпания му плащ лъснаха като бронзови люспи на светлината на огъня.
