„Река Ватар. Погребалната процесия на измрелите насекоми към морето.“
Бродът беше маркиран с две редици колове, с вързана на всеки кол дрипа — като опърпани знамена на удавена армия. От източната страна по течението, оттатък коловете, стоеше на котва голям кораб.
Щом го видя, Недер ахна. Дюйкър потрепери.
Корабът беше обгорял, опърлен, съвсем почернял от пожара и нито една пеперуда не кацаше на него. Греблата — повечето строшени — стърчаха безразборно. Онези, които все още бяха здрави, бяха потопени във водата и мъртвите насекоми се трупаха по тях на плътни буци.
Край едно малко тлеещо все още огнище беше вдигнат на колове навес от корабно платно. Под тази набързо стъкмена шатра седяха трима мъже.
Браничарите ги бяха обкръжили в плътен кръг и ги гледаха настръхнали.
Пронизително джавкане и Дюйкър трепна. „Богове подземни, не съм си го въобразил.“
Историкът и Недер спряха малко зад обикалящите нервно кучета. Един от мъжете под навеса — лицето и ръцете му имаха странния цвят на патиниран бронз — се надигна от навитите въжета, на които седеше, и пристъпи отвън.
Палето налетя срещу него, но изведнъж спря, престана да джавка и махна вяло с проскубаната си опашка.
Мъжът се наведе, вдигна го и го почеса зад мръсните уши. После изгледа уикците изпод вежди.
— Е, кой претендира да е старши на тая страховита орда? — попита на малазански.
— Аз — отвърна Недер.
— Съвпада — промърмори мъжът.
Дюйкър се навъси. Нещо много познато имаше в тези хора.
— Какво означава това?
— Да кажем, че ми е дошло до гуша от надути властни момиченца. Аз съм капитан Геслер, а онова там е нашият кораб, „Силанда.“
— Малцина днес биха избрали това име — рече историкът.
— Не си търсим белята. Това наистина е „Силанда“. Качихме се на него… далече оттук. Е, вие ли сте това, което е останало от ония уикци, дето слязоха в Хисар?
Недер се намеси.
— Как стана така, че ни чакате?
— Не сме ви чакали, момиченце. Бяхме извън залива Убарид, само че градът вече беше паднал и срещнахме не един вражески кораб, тъй че се свряхме тук, канехме се да се измъкнем през нощта. Решихме да тръгнем за Ейрън…
— В името на дъха на Гуглата! — възкликна Дюйкър. — Вие сте моряците от селото! В нощта на въстанието…
Геслер го изгледа намръщено.
— Вие бяхте с Кълп, нали?
— Той е, да — каза Сторми, надигна се и се приближи. — Кълна се в копитото на Финир, изобщо не мислех, че ще ви видя пак.
— Предполагам, че имате какво да разправяте — подхвърли Дюйкър.
— И още как — ухили се ветеранът.
— Колко е съставът ви? — попита Недер, вперила очи в „Силанда“.
— Трима.
— Корабният екипаж?
— Мъртви.
Ако не беше толкова уморен, историкът щеше да забележи известна сухота в този отговор.
Осемстотинте конници на клана на Мармота направиха тройно заграждение около центъра на поляната, след което започнаха да разполагат кръговата отбрана. През горичките на запад тръгнаха съгледвачи и се върнаха почти веднага с вестта, че предните отряди на Корболо Дом са пристигнали. Защитниците от външния кръг заприготвяха оръжията си, а останалите продължиха да копаят окопите.
Когато и Трут излезе от навеса и застана до Сторми и Геслер, Дюйкър забеляза, че и тримата са добили този бронзов тен. И тримата бяха без бради, а по лъсналите им темета беше набола рядка четина.
Въпреки пороя от въпроси, кипнал в мислите на историка, вниманието му беше привлечено от „Силанда“.
— Не са ви останали платна, ефрейтор. Да не би да намеквате, че само тримата сте се справили и с греблата, и с руля?
Геслер се обърна към Сторми и изръмжа:
— Пригответе се за бой — тези уикци вече са се скапали. Трут — при лодката. Може да се наложи да си разкараме бързо задниците оттук. — Обърна се рязко и изгледа историка. — „Силанда“ си върви сама, може да се каже — съмнявам се, че ще ни стигне време да ви обясним. Тая раздърпана уикска сган, като гледам, я чака последният бой — бихме могли да вземем стотина, стига да не се мръщите много на компанията…
— Ефрейтор — прекъсна го Дюйкър. — Тази „раздърпана сган“ е част от Седма. Вие сте морски пехотинци и…
— Крайбрежни. Нали? Официално не сме от Седма и не ми пука дори да сте отдавна изгубилият се брат на Кълп, ако ще ми държите такъв тон. По-добре започнете с обяснението как тъй трагично сте си изгубили униформата, и ако мине, може и да започна да ви наричам „сър“, а може и да не започна и да приключите с размазан нос.
Дюйкър примига — „Като че ли вече съм преживявал нещо подобно…“ — след което бавно продължи:
— Вие сте морски пехотинци и допускам, че Юмрук Колтейн ще се заинтересува от разказа ви, а аз, като имперски историк — също. Щабът на крайбрежните части е в Сиалк, което значи, че капитан Лъл е ваш командир. Несъмнено той също ще иска да чуе рапорта ви. Останалата част на Седма и още два уикски клана са на път за насам заедно с четиридесет и пет хиляди бежанци. Господа, откъдето и да сте дошли, вие вече сте тук, което значи, че се връщате в имперската армия.
Сторми го изгледа с присвити очи.
— Кълп ни е разправял много неща за вас, историко, макар да не си спомням нищо добро. — Поколеба се, после сгуши арбалета си в едната ръка и протегна другата. — Все пак мечтая си да го срещна тоя кучи син, за да го обвиня за всичко, което претърпяхме, макар да съжалявам, че едно кисело старче не е вече с нас, за да го увия в лентички и да ти го натикам в гърлото.
— Казва ви го с най-добри чувства — обади се Геслер.
Дюйкър пренебрегна протегнатата ръка и след малко войникът си я прибра и сви рамене.
— Трябва да знам какво е станало с Кълп — каза Дюйкър.
— И ние не бихме имали нищо против да го научим — отвърна Сторми.
Двама от бойните главатари на клана се приближиха, за да поговорят с Недер. Тя ги изслуша намръщена.
— Какво става, Недер?
Момичето махна с ръка и главатарите се оттеглиха.
— Конницата се установява на лагер нагоре по течението, на по-малко от триста крачки оттук. Подготвят се за атака. Започват да секат дървета.
— Дървета? И двата бряга тук са стръмни.
Тя кимна.
„Освен ако просто не строят палисада, а не понтонен мост, което би било безсмислено — не могат да се надяват, че ще преградят клисурата, нали?“
— Можем да вземем лодката нагоре по течението, да поразгледаме отблизо — обади се Геслер.
Недер се обърна и го прикова с поглед.
— Какво му е на кораба ви?
Геслер сви рамене.
— Малко е поопърлен, но още е годен за морето.
