Пикър го чу как изпъшка…
Сапьорът хвърли проклетията право надолу.
К’Чаин Че’Малле вече замахваше — двата огромни меча се спускаха…
Взривът ги изби.
Бленд и Пикър бяха изхвърлени през рамката. Главата на лейтенантката изтрещя под градушката от камъни, обсипала шлема й. Малки частици минаха през решетките и се забиха в лицето й, носът и устата й се напълниха с кръв.
Замаяна, тя залитна в облака прах и пушек.
Чуха се писъци, първо някъде отдалече, после изведнъж я обкръжиха.
Падаха камъни, изпращя разцепена греда и потъна в пламъци, срути се с пращене на потрошени кости — смъртен стон сред хаоса от прах и дим, толкова близо, че Пикър се зачуди дали не е от нея самата.
Нечии ръце отново се вкопчиха в нея, издърпаха я и я тласнаха по някакъв коридор.
Тунел от пушек и прах — никакъв въздух, — тропот на ботуши, оглушителни трясъци — мрак — после изведнъж мракът се разсея.
Пикър залиташе сред войниците си, плюеше кръв и кашляше. Бяха в помещение, осеяно с мъртви беклити; вратата отсреща изглеждаше избита само с един удар с юмрук. Самотен фенер се люлееше бясно на една кука над тях.
— Вижте! — викна някой. — Някое псе е сдъвкало брадичката на лейтенанта!
Дори шега не беше. Само абсурдната лудост на боя. Пикър тръсна глава сред дъжд от кръв, изплю се пак и огледа бойците си с пламнали очи.
— Бленд? — Името излезе измъчено от устата й, но разбираемо.
Мълчание.
— Бъклънд — бегом назад в коридора! Намери я!
Сержантът на Дванадесето отделение се върна почти веднага; довлече през разбитата врата плувналото в кръв тяло.
— Още диша — Гуглата само знае как! Беше затрупана с камъни!
Пикър се смъкна на колене до приятелката си.
— Проклета тъпачка!
— Трябваше да вземем Малът с нас — изръмжа до нея Бъклънд.
„Да. И това не беше единствената ни грешка в тази скапана игра.“
— О! — извика женски глас. — Вие не сте панионци!
Оръжията изсвистяха към вратата.
На прага стоеше жена в ослепително бяла телаба, дългата й черна коса блестеше, невероятно чиста и съвършено сресана. Изпълнените с нега смайващо красиви очи ги огледаха.
— Случайно да сте виждали наоколо трима маскирани воини? Трябваше да минат оттук, търсят тронната зала, при условие че има такава, разбира се. Може би сте чули някакъв бой…
— Не — изръмжа Бъклънд. — В смисъл, да, бой чухме. Навсякъде, мадам. В смисъл…
— Млъкни. — Пикър въздъхна. — Не, не сме виждали трима маскирани воини.
— А Т’лан Имасс?
— Т’лан Имасс — да.
— Великолепно! Кажете ми, още ли си ги носи всички онези мечове, дето са я пронизали? Не мога да си представя, че би си ги оставила…
— Какви мечове? — попита Пикър. — Освен това той беше мъжки. Поне така мисля.
— Мъжки беше — обади се една от войничките и се изчерви, когато другарите й я изгледаха, широко ухилени.
— Мъжки Т’лан Имасс? — Жената в белия халат вдигна пръст към пълните си устнички, потупа ги замислено и се усмихна: — Я, ами че това ще да е Туул! Чудесно! — Усмивката изчезна. — Освен, разбира се, ако не го намери Мок…
— Коя сте вие? — попита Пикър.
— Знаеш ли, скъпа, става все по-трудно да се разбере какво казваш при цялата тази кръв и прочие. Вярвам, че сте малазанци, нали? Неволни съюзници, но всички сте толкова ужасно пострадали. Имам една идея, една чудесна идея — каквито са всички мои идеи, разбира се. В смисъл, чудесни. Виждате ли, ние сме тук, за да осъществим освобождението на Ток-младши, войник от…
— Ток-младши? — повтори Пикър. — Ток? Но той е…
— Пленник на Пророка, уви. Печален факт, а аз не обичам да бъда опечалявана. Дразни ме. Неизмеримо. Та както казвах, имам една идея. Вие ми съдействате в освобождението, аз изцерявам тези от вас, които са ранени — което, изглежда, в случая означава всички.
Пикър посочи Бленд.
— Готово. Започни с нея.
Щом жената пристъпи в стаята, Бъклънд изрева и се дръпна панически от вратата.
Пикър вдигна очи. В коридора зад прага стоеше огромен вълк и очите му святкаха в прашния сумрак.
Жената се озърна небрежно през рамо.
— О, не се безпокойте. Това е Баалджаг. Гарат обикаля наоколо, предполагам. Избива панионци, подозирам. Придобил е вкус особено към сиърдомини… я да видим сега горкичката жена — е, ще те оправим ей сегичка, мила…
— Какво в името на Гуглата става там?
В другия край на ниската стена стълбището осигуряваше достъп до парапета с изглед към пристанището и залива зад него — или поне така беше заключил Паран, тъй като друго обяснение нямаше. Все едно, някой се опитваше да се качи и му пречеха, а ако можеше да се съди по крясъците, онова, което се опитваше да излезе на плоския покрив, хвърляше защитниците в паника.
Бързия Бен, който се бе свил до Паран, надигна съвсем лекичко глава.
— Не знам и не искам да надничам — отвърна той на въпроса на капитана, — но да се надяваме, че отклонението ще помогне. Не мога повече да ни задържам тук, без кондорите да ни забележат.
— Нещо, изглежда, ги държи заети — заяви Спиндъл. — И ти го знаеш, Бързак. Само един от тях да имаше време да погледне по-внимателно и вече щяхме да храним пиленцата му в гнездото.
— Прав си.
— Тогава какво в името на Гуглата все още търсим тук?
— Тук сме — изхъхри Бързия Бен, — защото трябва да сме тук…
— Млъкни — изръмжа Паран и избърса от очите си това, което мислеше за пот. Ръката му се оцапа в червено — шевовете по скулата му се бяха разхлабили. — Не си прав, Бързак. Тук трябваше да сме ние с теб. Малът, ако е останало нещо от Мостоваците, в този момент те имат нужда от теб.
— Да, капитане, и това, че го знам, ме гложди отвътре.
— Добре. Тогава слушайте. Огнената бездна се е развихрила в цитаделата под нас. Представа нямаме кой води битката, но знаем едно — сред панионците нямаме приятели. Тъй че, Малът, взимай Спиндъл и останалите — онзи капак ей там изглежда достатъчно хлабав, за да се отвори, дори да е заключен.
— Да, капитане. Само че как да стигнем дотам, без да ни видят?
— Със спринт, лечителю. Но ако не искате да рискувате…
Малът погледна Спиндъл, после — Деторан и Тротс. Накрая Анци. Сержантът кимна. Малът въздъхна.
— Да, сър. Ще пробваме.
Паран погледна Бързия Бен.
— Някакви възражения, магьоснико?
— Не, капитане. Поне… — И млъкна.
„Поне те имат по-добър шанс да се измъкнат. Разбрах те, Бързак.“
— Добре. Малът, когато сте готови, бегом.
— Бутай и тегли, капитане.
