— Наглост! Дужек Едноръки, насмешката на моя господар е необяснима…
— В смисъл, че не знаеш — прекъсна я ренегатът Върховен юмрук.
— Нагла дързост. Прояви уважение, смъртни, иначе с твоята леш ще се нахраня, като дойде денят!
— Най-много да си счупиш клюна в кожата ми, дърто, но си добре дошла. Като дойде денят.
Бруд изръмжа.
— Хърлочъл, намордникът за клюнове подръка ли ти е?
— Да, сър.
Великият гарван изсъска, наведе глава и надигна крилата си.
— Да не си посмял, вол такъв! Само да го повториш, мисли му!
— Тогава не си отваряй човката.
Бруд се обърна към останалите и с жест ги покани да влязат. Старата, кацнала над всички, кимваше на всеки минал под нея войник. Когато дойде ред на мхаби, се изкиска.
— Детето, което водиш, скоро ще ни изненада всички, бабче.
Мхаби се спря и попита:
— Какво усещаш, Стара?
Старата разтвори клюн в безмълвна усмивка, после отговори:
— Същина, скъпо мое глинено гърне. Нищо друго. Здравей, малко сребърно лисиче.
Момичето изгледа за миг Великия гарван, след което отвърна:
— Здравей, Стара. Досега не си бях давала сметка, че вашият вид сте родени от гниещата плът на един…
— Млък! — изкрещя Старата. — Такова знание не бива да се изрича! Трябва да се научиш да мълчиш, дете — заради собствената си безопасност…
— Заради твоята, искаш да кажеш — отвърна с усмивка Силвърфокс.
— В случая — да, няма да го отрека. Но послушай едно старо същество, преди да влезеш в тази шатра, дете. Онези, които чакат вътре, ще приемат неимоверния ти разум и познания — ако се окажеш толкова глупава, че да ги разкриеш — за най-смъртоносна заплаха. Разкритията може да ти донесат гибел. И знай следното: ти все още не си способна да се пазиш сама. Мхаби, която ценя и обичам, също не може да се надява, че ще те защити — тя не може да се похвали с буйна сила. И на двете ще ви трябват закрилници, разбра ли ме?
Силвърфокс кимна.
Ръката на мхаби се беше стегнала инстинктивно около китката на детето. Заля я вълна от чувства. Не беше сляпа за заплахите, надвиснали над Силвърфокс и самата нея, даваше си сметка и за силите, кипящи в детето. „Но в себе си не чувствам никаква сила, нито буйна, нито никаква. Макар да го каза с добро чувство, Старата ме нарече «глинено гърне» с пълно право, а всичко, което то пазеше доскоро, вече не е в мен, а стои ето тук, до мен, изложено на опасности и уязвимо.“ Взря се в лъскавите черни очи на враната. „Обичаш ме и ме цениш, така ли? Благословена да си за това.“
Централният отсек на командната шатра беше зает от огромна маса за разпъване на карти, от грубо издялано дърво, разкривена и очукана, сякаш беше скована от пиян дърводелец. Когато мхаби и Силвърфокс влязоха, ветеранът Уискиджак — вече бе свалил шлема — я гледаше и се смееше.
— Ама голям кучи син сте, пълководецо. — И поклати глава.
Бруд изгледа намръщено масата, привлякла вниманието на Уискиджак, и каза:
— Да, признавам, че не е много красива…
— Защото я направиха Фидлър и Хедж — каза малазанецът. — В леса на Мот…
— Кои са Фидлър и Хедж?
— Двамата ми сапьори, докато командвах Девети взвод. Играеха на игри на карти, с Драконовата колода, и им трябваше маса. Още сто Мостоваци се бяха събрали да гледат играта, въпреки че бяха под постоянни атаки, да не говорим, че до гуша бяхме затънали в едно тресавище. Играта бе прекъсната от битка — бяхме надвити, изтласкани, после си върнахме позицията, всичко това отне може би камбана време — и хоп! Някой междувременно беше задигнал тая огромна маса! Да бяхте чули само как ругаеха сапьорите…
Каладън Бруд скръсти ръце, изгледа намръщено масата и изсумтя:
— Подариха ми я. Извънредните на Мот. Служи ми добре… моите, ъ, поздравления на сапьорите ви. Мога да наредя да я върнат…
— Няма нужда, сър… — Малазанецът като че ли се канеше добави още нещо, нещо важно, но само поклати глава.
Тихото ахване на Силвърфокс стресна мхаби. Тя погледна надолу към детето и вдигна въпросително вежди, но погледът на момичето се местеше от масата към Уискиджак и обратно — и то се усмихваше. После каза:
— Чичо Уискиджак.
Очите на всички се обърнаха към детето. То продължи безгрижно:
— Тези сапьори с техните игри… те мамят, нали?
Брадатият малазанец се намръщи.
— Не бих ти препоръчал да повтаряш това обвинение, особено пред тях, момиче. В тези игри много монети се прехвърлят само в една посока. Дали Фид и Хедж мамят? Те са си измислили толкова сложни правила, че никой не може да ги разбере. Тъй че, честно да ти кажа, и аз не знам. — Навъси се още повече и изгледа Силвърфокс, сякаш го беше обзела някаква силна тревога.
„Нещо като… усещане за близост… — изведнъж осъзна мхаби. — Разбира се, той не знае нищо за нея — нито какво представлява, нито какво е била. Това е първата им среща, поне според него, но ето, че го нарече чичо, и нещо повече… този глас, гърлен, изпълнен със знание… Той познава не детето, а жената, която то е било преди.“
Всички чакаха Силвърфокс да каже още нещо, да предложи някакво обяснение. Но тя просто отиде до масата и бавно прокара длан по грапавата повърхност. По лицето й пробяга усмивка. После дръпна един от кривите столове и седна.
Бруд въздъхна и махна с ръка на Хърлочъл.
— Дай картата с териториите на Панион Домин.
След като разпънаха картата, всички се струпаха около масата.
— Нито една от нашите карти не е толкова подробна — изсумтя Дужек. — Отбелязали сте разположенията на армиите на Панион. Откога е?
— Отпреди три дни — отвърна Бруд. — Роднините на Старата са там, следят движенията. Бележките по организационните средства и предишни тактики на Панион са извлечени от различни източници. Както виждате, насочили са се да превземат град Капустан. Маврик, Сетта и Лест вече паднаха през последните месеци. Силите на Панион все още са на южния бряг на река Катлин, но са започнали приготовления за прехвърлянето…
— Армията на Капустан няма ли да се противопостави на това прехвърляне? — попита Дужек. — Ако не, значи явно си търсят обсадата. Доколкото схващам, никой не очаква Капустан да окаже голяма съпротива.
— Положението в Капустан е малко объркано — обясни пълководецът. — Градът се управлява от принц и коалиция от Върховни жреци, а тези две фракции никога не са били в съгласие. Проблемите се усложняват от това, че принцът събира наемническа част в подкрепа на малобройните си сили…
— Каква част? — попита Уискиджак.
— Сивите мечове. Казват, че били от Елингарт. Прилично попълнение — над седем хиляди души. Дали ще докажат, че си заслужават щедрите заплати, които са изтръгнали от принца — тепърва ще се разбере. Гуглата ми е свидетел, тъй нареченият им „стандартен договор“ е два пъти повече от парите, които иска Пурпурната гвардия.
— Командирът им оцени добре положението — отбеляза Каллор с огромна умора, ако не и с досада. — Принц Джеларкан разполага с повече пари, отколкото войници, а панионците няма да бъдат купени — от гледна точка на Пророка им, това е свещена война все пак. За да се усложнят още повече нещата, съветът на Върховните жреци се опира на частната бойна гвардия на всеки от храмовете, добре обучени и екипирани войници. Това са три хиляди от най-способните бойци на града, докато самият принц е останал с
