— Остави ме да го убия. Сега. Така отново няма да имаш достоен противник.
— О, сестро — въздъхна Туул. — Нима не разбираш? Нашето време отмина. Трябва да освободим мястото си в този свят. Мок — този, когото така небрежно удари изотзад — е Третият. Вторият и Първият са по-добри майстори на меча от него. Разбираш ли ме, Килава? Остави го… остави ги всички.
Обърна се бавно и очите му се спряха на Ток-младши.
Тялото, пронизано като копие от острата греда, не помръдваше.
— Древният бог-вълк е на свобода — каза Килава, след като проследи погледа му. — Можеш ли да го чуеш?
— Не. Не мога.
— Онзи вой вече изпълва друго селение, звукът на раждането. Свят… сътворен от Призовницата. Виж, онова, което сега му вдъхва живот, е нещо друго, нещо съвсем друго.
Нещо изскърца откъм входа и двамата извърнаха глави.
Под арката бе застанала Т’лан Имасс. Пронизана с мечове. Острите й кучешки зъби бяха обковани с мед.
— Къде е тя?
Туул килна глава.
— Кого търсиш, сестро?
— Ти си Онос Т’уулан. — Очите й се спряха на Килава. — А ти си неговата сестра, Онази, която отрече…
Килава презрително изкриви устни.
— И още съм си това.
— Онос Т’уулан, Първи мечо, къде е Призовницата?
— Не знам. Ти коя си?
— Ланас Тог. Трябва да намеря Призовницата.
Туул се отдръпна от стената.
— Тогава ще я търсим заедно, Ланас Тог.
— Глупаци — сопна се Килава.
Стъпки на ноктести лапи зад Ланас Тог — тя се обърна рязко и се дръпна.
Баалджаг изкуцука в залата. Не погледна никой от тях, приближи се до вкочаненото тяло на Ток-младши и заскимтя.
— Той е свободен — каза й Туул. — Твоят самец.
— Да не е глуха за оня вой? — измърмори Килава. — Тогг е навлязъл в лабиринта на Телланн. Оттам… към едно място отвъд. Братко, хвани по този път, щом си решил да намериш Призовницата. Те се събират там, всички.
— Ела с нас.
Килава му обърна гръб.
— Не.
— Сестро. Ела с нас.
Тя се извърна, лицето й беше помръкнало.
— Не! Дошла съм за Пророка. Разбираш ли ме? Дойдох, за да…
Очите на Туул се спряха на тялото на Ток.
— За изкупление. Да. Разбирам. Намери го тогава.
— И ще го сторя! След като те спасих, свободна съм да правя каквото поискам.
Туул кимна.
— А след като приключиш, сестро, потърси ме.
— Защо да го правя?
— Килава. Кръвна сестро. Потърси ме.
Тя помълча дълго, после кимна отсечено.
Ланас Тог пристъпи към Туул.
— Хайде води ме, Първи мечо.
Двамата Т’лан Имасс се разпаднаха на прах и след миг и той изчезна.
Килава беше сама в залата.
Освен припадналия сегюле.
И един ай, легнал до един труп.
Тя се поколеба, направи стъпка към неподвижната фигура на Мок, после въздъхна, обърна се и приближи Баалджаг.
— Скърбиш за този смъртен — зашепна тя и отпусна ръка върху наведената глава на звяра. — Заради него сдържаш онова, за което копнееш — да се събереш отново със своя самец. Този човек наистина ли беше достоен за такава вярност? Не, не отговаряй — вижда се съвсем ясно в очите ти.
— И тъй, ще ти кажа нещо, Баалджаг, нещо, което явно не си разбрала — продължи тя. — Душата на този смъртен сега е яхнала Тогг и твоят самец ще я отнесе, но не при Портата на Гуглата. Хайде, тръгни по този път. Ето, ще ти го отворя.
Изправи се и махна с ръка.
Лабиринтът на Телланн се разтвори. Прашният въздух в залата беше пометен. Сладък мирис на влажна тундра, мъх и мек лишей потече, понесен от топлия лъх.
Баалджаг скочи през портала и Килава го затвори след нея.
После излезе от залата.
Миг след това Бленд пристъпи от сенките. Приближи се до лежащия сред купищата строшено дърво и огънат метал Мок и се вгледа в неподвижното му тяло. „О, тази маска. Толкова… изкусителна…“
Чу викове откъм коридора, тежки стъпки и люти ругатни.
— … проклета пантера!
— Килава — отвърна лейди Енви. — Пътищата ни вече са се пресичали. Доста грубичко, наистина, да ни разхвърля по толкова презрителен начин.
Бойците влязоха и Бленд се обърна.
Лейди Енви спря, премрежените й очи пробягаха от Мок към Ток-младши и тя прошепна:
— О, миличкото ми момче… Защо не си остана в нашата компания?
Пикър. Малът. Спиндъл. Анци. Блупърл.
Бленд затвори очи.
— Е, работата е ясна — продължи лейди Енви. — Връщаме се на покрива на цитаделата, преди Килава да ми е отнела възмездието над Пророка.
— Ти ако искаш, се връщай на покрива — изръмжа Пикър. — Ние се махаме.
„Махаме се, любов моя…“
Лейди Енви скръсти ръце.
— Аз се изтощих с твоите неблагодарни войници, а ти с това ли ми отговаряш? Искам си компания!
Малът и Спиндъл пристъпиха да вдигнат тялото на Ток.
Пикър изгледа лейди Енви със зачервени очи.
— Нашите благодарности за изцеряването. Но трябва да се върнем при Воинството на Едноръкия.
— А ако навън още дебнат панионски войници?
— Тогава ще се присъединим към своите загинали братя и сестри. Какво от това?
— О, всички сте едни и същи!
С тези думи лейди Енви изхвърча побесняла от залата сред вихър от бяла коприна.
Бленд се приближи до Пикър и промълви:
— От онази врата… лъха на чист въздух.
Пикър кимна и каза:
— Води.
Килнат на една страна, загърнат в черна мъгла, с издран базалт, който стенеше като живо същество, Лунният къс се приближаваше към парапета на цитаделата.
