Спомени от лед

Паран знае. Кажете му, че съм тук. Моля ви.

— Добре, момиче. — Уискиджак вдигна глава и огледа баргасткия лагер. — Мостоваците… е, ще дойдат. Капитанът сега ги командва. Сигурен съм, че Бързия Бен и Малът ще се зарадват отново да се запознаят с теб…

— Искаш да кажеш, че държиш да ме прегледат — отвърна Силвърфокс. — Да ти помогнат да решиш дали заслужавам подкрепата ти. Не бой се, командире — това не ме притеснява. — В много отношения аз съм загадка за самата себе си, поради което съм любопитна да видя какво ще открият те.

Уискиджак се усмихна кисело.

— Притежаваш откровеността на магьосницата, момиче… макар да ти липсва такта, който проявяваше понякога.

— Командир Уискиджак — намеси се Корлат. — Мисля, че двамата имаме да обсъдим някои неща.

— Добре.

Тайст Андий се обърна към мхаби и Силвърфокс.

— Съжалявам, но трябва да останем насаме.

— Разбира се — отвърна състарената жена; мъчеше се да затаи чувствата си. „Войникът, който се опълчи на нашите пики — о, да, спомням си, дете. Стари въпроси… най-сетне намират отговора си… и още хиляда, които терзаят една стара жена…“ — Хайде, Силвърфокс, време е да подновим уроците ти по обичаите на риви.

— Да, мамо.

Уискиджак изчака, докато двете риви се отдалечат, и въздъхна:

— Твърде много неща разкри тя. Преговорите бяха в пълен ход, връзката ни вече се затягаше… и тогава изведнъж детето проговори…

— Да — каза Корлат. — Обладана е от древно знание. Знанието на Т’лан Имасс. Спомени, обхващащи хилядолетия на този свят. Дотолкова, че нейният народ е бил свидетел на… Падането на Сакатия бог, идването на Тайст Андий, последния полет на Драконите в Старвалд Демелайн… — Замълча и очите й се замъглиха.

Уискиджак я изгледа съсредоточено и рече:

— Никога не бях виждал Велик гарван толкова… шашнат.

Корлат се усмихна.

— Старата вярва, че раждането на нейния вид е тайна за нас. Срамуват се от произхода си… или поне така гледат те самите на това. Рейк е безразличен към… моралния контекст, като всички нас.

— Какво му е толкова срамното?

— Великите гарвани не са естествени същества. Свалянето на създанието от един чужд свят, създанието, което бе наречено Сакатия бог, беше… бурно събитие. Части от него бяха откъснати, падаха като огнени кълба, за да разрушат цели земи. Късове от неговата плът и кости останаха да гният, но все още вкопчени в живота в огромните си кратери. От тази плът се родиха Великите гарвани, понесли със себе си трохи от мощта на Сакатия бог. Виждали сте Старата и родствениците й — те поглъщат магията, тя е същинската им храна. Да нападнеш един Велик гарван с магия означава само да го направиш по-силен, да укрепиш неуязвимостта му. Старата е Първородната. Рейк е убеден, че потенциалът в нея е… ужасяващ, затова държи под око и нея, и потомството й…

Замълча, после го погледна.

— Командир Уискиджак, в Даруджистан се сразихме с един ваш маг…

— Да. Бързия Бен. Той скоро ще дойде тук и ще видя какво мисли за всичко това.

— Тъкмо за него споменахте преди малко на детето. — Тя кимна. — Признавам, че донякъде съм възхитена от този чародей и с нетърпение очаквам да се запозная с него. — Погледите им се срещнаха. — И съм много доволна, че се запознах и с вас. Силвърфокс изрече самата истина, когато каза, че ви вярва. Убедена съм, че аз също.

Той пристъпи неловко на място.

— Контактите между нас бяха твърде редки, за да заслужа такова доверие, Корлат. Все пак ще се постарая да го оправдая.

— Детето е приютило в себе си Татърсейл, жена, която ви е познавала добре. Макар никога да не съм срещала тази магьосница, откривам, че е притежавала възхитителни качества — това се откроява с всеки изминал ден у Силвърфокс.

Уискиджак кимна замислено.

— Тя беше… приятел.

— А какво знаете за събитията, довели до това… прераждане?

— Боя се, че недостатъчно — отвърна той. — За смъртта на Татърсейл научихме от Паран, който се беше натъкнал на нейните… останки. Умряла е в прегръдката на теломенския Върховен маг Белурдан, който бе тръгнал през равнината с трупа на своята любима, Найтчил, уж с намерението да я погребе. Татърсейл вече е била бегълка и изглежда на Белурдан е било указано да я спаси. Така поне излиза според думите на Силвърфокс, доколкото мога да съдя.

Корлат извърна поглед настрани и дълго време не каза нищо. Когато най-сетне проговори, от въпроса й, съвсем прост и логичен, сърцето на Уискиджак се разтуптя.

— Командире, усещаме присъствието на Татърсейл и Найтчил у детето — а и тя самата признава за тях двете… но вече се чудя, къде тогава се е дянал този теломенец, Белурдан?

Той само поклати глава. „Богове, де да знаех…“

4.

Тях тримата помнете, те дават формата,
те дават всичко, що се крие под мантията на света,
тях тримата, че те са скелетът на цялата история.
Сестро на Хладните нощи! Измяна среща изгрева ти!
Ти ножа реши да забиеш, а той намери твоето сърце.
Драконъс, Кръв на Тиам! Тъмата бе създадена,
душата твоя да загърне. Веригите, които
те държат, тях ти самият сътвори.
К’рул, твой беше пътят, назован от Спящата богиня
преди хилядата години, и тя все още спи,
а ти се будиш — дошло е вече времето ви, Древни,
отново да закрачите сред смъртните
и да превърнете скръбта си в дар най-сладък.

„Аномандарис“

Фишър Кел Тат

Потънали в кал до ушите, Харло и Стони Менакис настигнаха впряга, щом той се затътри нагоре по склона. Грънтъл се ухили и се облегна на капрата.

— Пада ни се, като се хващаме на бас с теб — измърмори Харло. — Винаги печелиш, кучи син такъв.