Даруджистан… вероятно, а може би не. — Хвърли поглед през рамо към приближаващия се впряг с официалното пратеничество и попи челото си. — Бързите отговори могат да подведат, не, могат да създадат изцяло погрешно впечатление. Олеле, какво да правя?
— Проклет да си! — Викът дойде от водача на другата каляска, щом спря до тях. — Круппе! Какво търсиш тук, в името на Гуглата?
Мъжът в копринените одежди се завъртя и понечи да направи поклон, който въпреки скромния успех изглеждаше почти елегантен.
— Скъпи мой друже Мурильо! Света ли изкатери с тази нова професия, или може би се промъкна странично? Круппе не си беше давал сметка за явния ти талант в карането на мулета…
Коларят се намръщи.
— Избраният от съвета конски впряг май изчезна необяснимо само няколко мига преди да тръгнем. Коне, определено подобни на тези, с които ти и Мийзи сте се сдобили, бих могъл да добавя.
— Необикновено съвпадение, друже Мурильо.
Вратите на каретата се отвориха и оттам излезе плешив мъж с широки рамене. Грубото му лице бе потъмняло от гняв. Мъжът закрачи към Круппе и въздебеличкият гражданин разпери широко ръце и отстъпи назад.
— Прескъпи приятелю и мой вечен спътнико. Добре дошъл, съветнико Кол. А кой е онзи зад тебе? О, та това не е кой да е, а самият съветник Истрайсиън Д’Арл! По този начин всички наистина най-важни представители на дивния Даруджистан са се събрали следователно при нас!
— С изключение на теб — изръмжа Кол и продължи да настъпва към Круппе, който вече ситнеше назад към каретата си.
— Невярно, друже Кол! Аз съм представител на майстор Барук…
Кол спря и скръсти косматите си ръце на гърдите си.
— О, нима? Алхимикът те е изпратил от свое име, така ли?
— Е, не с толкова много думи, разбира се. Двамата с Барук сме си толкова близки, че често думите не са необходими…
— Стига, Круппе. — Кол се обърна към Каладън Бруд. — Приемете най-дълбоките ми извинения, пълководецо. Аз съм Кол, а този благороден господин до мен е Истрайсиън Д’Арл. Тук сме от името на Управляващия съвет на Даруджистан. Присъствието на този… този Круппе… е случайно и всъщност — нежелано. Ако ми отделите минутка, ще го отпратя.
— Уви, изглежда, ще имаме нужда от него — отговори Бруд. — Бъдете сигурен, ще обясня. Засега обаче може би първо да се съберем в командната ми шатра.
Кол изгледа ядосано Круппе.
— Що за нагли лъжи си изтърсил този път?
Закръгленият мъж го погледна обидено.
— Круппе и истината са партньори за цял живот, друже Кол! Всъщност имаме брачен благослов — точно вчера отпразнувахме четиридесетата си годишнина, господарката на правдата и аз. Круппе съвсем определено е необходим — във всички неща, всякога и навсякъде! Този дълг Круппе трябва да приеме, с цялото си покорство и…
Кол изръмжа и понечи да го зашлеви.
Истрайсиън Д’Арл пристъпи напред и сложи ръка на рамото му.
— Успокой се — промърмори съветникът. — Изглежда, за всички тук е очевидно, че Круппе говори от името на Круппе и на никой друг. Не отговаряме за него. Ако наистина се окаже полезен, задачата да ни впечатли се пада на него и само на него.
— О, ще ви впечатля, и още как! — извика Круппе и лицето му отново засия.
Старата кацна на земята и заподскача към Круппе.
— Вие, сър, трябва да сте били Велик гарван!
— А ти — куче! — викна й той.
Старата спря, заклати се на място с полуразперени криле, килна глава и прошепна:
— Куче?!
— Само за да съм можел да те почеша между ушенцата, миличко!
— Да ме почешеш? Да ме почешеш!?
— Добре де, не куче. Папагал.
— Папагал?!
— Папагал.
— Престанете! — изрева Бруд. — Хайде, последвайте ме — всички! — Обърна се рязко и закрачи към стана на Тайст Андий.
Мхаби видя как се разсмя Уискиджак. След миг — й Дужек, и останалите.
Силвърфокс стисна ръката й и каза тихо:
— Круппе вече показа цената си. Не мислиш ли?
— Да, детето ми. Хайде да побързаме да догоним пълководеца.
След като всички се събраха в командната шатра и се започна със свалянето на наметала и оръжия, Паран се приближи до съветник Кол и го заговори.
— Радвам се, че се виждаме отново. Макар че, както ми се струва, носехте войнишките доспехи с повече лекота, отколкото този халат.
Кол отвърна с гримаса:
— За това сте напълно прав. Знаете ли, понякога си спомням за онази нощ на лагер в хълмовете на Джадроуби с известна носталгия. Тогава поне бяхме само себе си. — Погледна Паран в очите и леко трепна от онова, което видя. Стиснаха си ръцете. — За по-простите времена…
— Невероятен тост. — Обърнаха се. Уискиджак се приближаваше към тях с глинена кана в ръка. — Зад вас има халби, съветник, на онова, което минава за маса. Бруд не разполага със слуги, тъй че поех тази достойна задача лично.
Паран взе три халби и изгледа намръщено масата.
— Та това е долницата на фургон — сламата още си стои.
— Което обяснява също защо тук мирише на конюшня — добави командирът и напълни халбите с пенлив гредфалански ейл. — От снощи масата за карти на Бруд я е хванала липсата.
Кол повдигна вежди.
— Някой е откраднал маса?
— Не някой — отвърна Уискиджак и погледна накриво Паран. — Вашите Подпалвачи на мостове, капитане.
— Но защо, в името на Гуглата?
— Това ще трябва да разберете вие. За щастие, пълководецът се оплаква единствено от създаденото неудобство.
— Ако всички са си намерили места за сядане, можем да се заемем с въпроса за снабдяването с провизии и материал — избоботи Каладън Бруд.
Круппе пръв се тръшна на един от столовете — в челото на импровизираната маса. Държеше пълна халба и шепа ривски сладкиши.
— Каква непринудена среда! — въздъхна той. Лицето му бе зачервено от удоволствие. — И традиционните сладкишчета от равнината, да изкусят небцето. А и това пиво е превъзходно, съвършено охладено…
— Млъкни, проклет да си — изръмжа Кол. — И какво правиш на тоя стол?
— Ами, седя си, друже Кол. Общият ни приятел, алхимикът…
— Ще те одере жив, ако разбере, че си тук и твърдиш, че го представляваш.
Круппе едва не се задави с шепата курабийки, закашля се и запръска трохи. Изпи набързо халбата и се оригна.
— Кълна се в Бездната, каква противна мисъл. И изцяло погрешна, Круппе ви уверява всички. Барук има най-силен интерес това престижно събиране на легендарни личности да мине гладко. Успехът на предстоящото начинание е най-голямата му грижа и той се врича да направи всичко, което е в неговите — и
