— Такса? Този път не, Грънтъл. Все още сме в дяловете на Гарно — само ни разрешиха да минем. Тук сме за ескорт.
— Ескорт?
Вратата на каретата изскърца и той се обърна. Ръката на господаря му се показа и махна вяло.
Грънтъл слезе от коня, приближи до открехнатата врата, надникна вътре и видя кръглото бяло лице на Керули.
— Капитане, предстои ни да се срещнем с… управителите на този град.
— С краля и неговия съвет? Защо…
Тих смях го прекъсна.
— Не, не. С истинските владетели на Салтоан. С големи усилия и след много трудни преговори е свикано събрание на всички акционери и акционерки, към които ще се обърна тази нощ. Трябва да приемете току-що предложения ескорт. Уверявам ви, всичко е наред.
— Но защо не ми казахте всичко това преди?
— Не бях сигурен дали преговорите ще завършат с успех. Проблемът е сложен, защото тъкмо тези притежатели на дялове ме помолиха за… съдействие. Аз, на свой ред, трябва да се постарая да ги убедя, че съм най-ефикасният агент, който да осигури въпросното съдействие.
„Ти? Кой, в името на Гуглата, си ти?“
— Разбирам. Е, добре, доверявайте се колкото си щете на тези престъпници, но се боя, че ние няма да споделим доверчивостта ви.
— Разбирам, капитане.
Грънтъл се върна при коня си, хвана юздите и се обърна към Нектара.
— Води.
Салтоан беше град с две сърца — камерите им побираха кръв с различни цветове, но еднакво зла и покварена. Седнал с гръб към стената на препълнената кръчма, Грънтъл оглеждаше с присвити очи пъстрата гмеж от убийци, изнудвачи и бандити, мярката за чиято власт беше страхът.
Стони се беше облегнала на стената вляво от капитана, а Харло се беше присвил на пейката вдясно. Нектара беше издърпала стол и ниска масичка плътно до Стони. От наргилето пред притежателката на дялове се издигаха гъсти валма дим и загръщаха с душната си катранена миризма многократно целуваното й от ножове лице. В лявата си ръка държеше мундщука на наргилето, а дясната беше отпуснала на обутото в кожа бедро на Стони.
Керули стоеше в центъра на залата, с лице към главатарите и главатарките на престъпни кланове. Ръцете на ниския мъж бяха отпуснати върху сивия му копринен пояс, наметалото му от черна коприна лъщеше като разтопен обсидиан. Странна прилепнала шапчица скриваше плешивото му теме, в стил, напомнящ за най-древните скулптури в Даруджистан и за фигурите по също толкова древни фрески.
Той започна тихо и дружелюбно.
— Имам удоволствието да присъствам на това височайше и предвещаващо добър край събрание. Всеки град си има своите потайности и за мен е висока чест, че съм уважен от толкова отбрана публика. Разбира се, давам си сметка, че мнозина от вас биха могли да си помислят, че съм скроен от същия плат като вашия заклет враг, но ви уверявам, че случаят не е такъв. Вие изразихте своята загриженост относно притока на жреци на Панион Домин в Салтоан. Те говорят за градове, наскоро приели божествената закрила на култа на Пророка на Панион, и предлагат на градското простолюдие приказки за закони, прилагани безпристрастно към всички граждани, за права и предписани привилегии, за така желаното налагане на ред пряко всякакви местни традиции и нрави. Те сеят семето на раздора между вашите поданици — наистина опасен прецедент.
Главатарите и главатарките на банди посрещнаха думите му с одобрително мърморене. Грънтъл едва се сдържа да не се усмихне при това превзето благоприличие сред отрасналите на улицата убийци. Обърна се и веждите му се вдигнаха до темето, като видя как ръката на Нектара се пъхна под кожените гамаши на Стони, точно на чатала. Стони се беше изчервила, усмихваше се прималяла, очите й бяха премрежени. „Кралице на сънищата, нищо чудно, че девет десети от мъжете в тая стая пъхтят, да не говорим, че отпиват яко от чашите си.“ Той също посегна към своята.
— Клане до крак — изръмжа една от главатарките. — На всичките тия проклети жреци трябва да им порнем коремите, няма друг начин да се справим с това.
— Мъченици на вярата — отвърна Керули. — Такава пряка атака е обречена на провал, както стана в други градове. Това е конфликт на информация, дами и господа, или по-точно — на лъжеинформация. Жреците провеждат кампания на заблуда. Панион Домин, въпреки цялото налагане на законност и ред, представлява тирания, характеризираща се с изключително необичайни равнища на жестокост спрямо населението. Вие несъмнено сте чули за тенесковрите, армията на Пророка, съставена от същества, лишени от имот и изоставени — всичко, което може би сте чули, е без никакво преувеличение. Канибали, изнасилвачи на мърт…
— Децата на мъртвото семе — заговори един от мъжете и се наведе напред. — Истина ли е? Възможно ли е изобщо? Че жени трябвало да слизат на бойните полета и войници, чиито тела все още не са изстинали…
Керули кимна мрачно.
— Сред най-младото поколение на следовниците на тенесковри… да, сред тях са и Децата на мъртвото семе. Силно доказателство за онова, което е възможно. — Помълча за миг, след което продължи: — Доминът си има своите правоверни, гражданите на първоначалните градове на Панион, и всички права и привилегии, за които говорят жреците, се отнасят само за тях. Никой друг не може да получи това гражданство. Не-гражданите са по-низши и от роби, защото те са субектите — обектите — на всякаква въобразима жестокост, без надежда за милост или справедливост. Като единствен изход, тенесковрите им предлагат да уподобят безчовечието, което им е наложено. Гражданите на Салтоан, ако Доминът подчини този град, ще бъдат до един изхвърлени от домовете си, лишени от всичкото им имущество, лишени от храна, лишени от вода. Диващината ще се окаже за тях единственият възможен път, като следовници, заклели се в редиците на тенесковрите.
— Дами и господа, тази война трябва да я водим с оръжието на истината, да разголим лъжите на панионските жреци — продължи той по-високо. — Това изисква много специфична организация на разпространение, на добре съчетани слухове и на контраразузнаване. Задачи, в които всички вие сте отлични, приятели. Гражданството трябва само да прогони жреците от Салтоан. Хората трябва да бъдат доведени до това решение, до тази кауза, не с юмруци и с камшици, а с думи.
— Какво ви кара да сте сигурен, че всичко това ще свърши работа? — попита един от господата.
— Нямаме друг избор, освен да свърши — отвърна Керули. — Провалът означава Салтоан да падне пред панионците.
Керули продължи, но Грънтъл вече не слушаше. Очите му, полупритворени, го оглеждаха. Договорът беше сключен в Даруджистан от един посредник. За първи път Грънтъл беше видял работодателя си на заранта, на излизане през портата за Уори — той беше дошъл пеш на срещата, облечен по халат като сега. Каретата бе докарана няколко мига след него, наета на място. Керули се беше шмугнал бързо в нея и оттогава Грънтъл беше виждал и говорил с новия си господар само два пъти през това дълго и уморително пътуване.
„Маг, така бях решил. Но май е по-скоро жрец. Интересно на кой ли бог се кланя? Нищо явно, което да подскаже. Това само по себе си говори много. У тоя Керули няма нищо явно, освен може би бездънното ковчеже, стоящо зад неговата щедрост. Някакви нови храмове в Даруджистан напоследък? Не се сещам… о, да, онзи в квартал Джадроуби. Посветеният на Трийч, макар че не мога да разбера защо някой ще се интересува да се кланя точно на Тигъра на лятото…“
— … убийства.
— Ама през последните нощи вече е спокойно.
Дамите и господата вече говореха помежду си. Керули слушаше внимателно, без да казва нищо.
Грънтъл примигна и се наведе към Харло.
— Какво беше онова за убийства?
— Някакви убийства преди четири нощи. Местен проблем, вече свършил.
