— Ще стигнем в Капустан много преди обсадата, убеден съм. Септархът, който води силите на Панион, е известен с методичния си подход. След като ме закарате, задълженията ви приключват и сте свободни да тръгнете незабавно за Даруджистан. — Тъмните му, тайнствени очи се присвиха срещу Грънтъл. — Нямате репутация на хора, които си нарушават договорите, иначе нямаше да ви наема.
— Не, сър, нямаме и намерение да си нарушим договора. Но все пак може би си струва да обсъдим възможностите — ами ако Капустан бъде обсаден преди да пристигнем?
— Тогава няма да държа да си загубите живота в отчаян подвиг, капитане. Тогава ще трябва само да ме оставите извън вражеския кръг и аз сам ще се промъкна до града, защото подобна хитринка е постижима само ако си сам.
— Ще се опитате да минете през панионския кордон?
Керули се усмихна.
— Притежавам нужните умения за такова начинание.
„Тъй ли? Виж ти.“
— А тия баргасти? Какво ви кара да мислите, че са толкова благонадеждни, че да пътуват с нас?
— Ако не са, по-добре да са ни пред очите, отколкото да не са, не сте ли съгласен, капитане?
— Тук май сте прав, господарю. — Грънтъл се обърна към Харло и Стони и им кимна.
Стони, както можеше да се очаква, съвсем не беше толкова лаконична.
— Това е лудост! — След което вдигна ръце. — Е добре, добре! Влизаме право в драконовата паст, що не? — Обърна коня си. — Да ходим да се позамерваме с камъни с баргастите, а?
Препусна напред и Грънтъл я изгледа с гримаса.
— Истинско съкровище е, нали? — измърмори Харло и въздъхна.
— Не бях те виждал така видиотен от любов досега — изсумтя Грънтъл.
— Непостижимото, приятел, то ми го прави това. Копнея безнадеждно, блуждая мрачно над несподеленото обожание. Бленувам за нея и Нектара… и аз, сгушен между двечките, ех…
— Моля те, Харло, прилошава ми.
— Хъм — каза Керули, — аз май по-добре да си се прибера в каретата.
Тримата баргасти явно бяха сродници, жената бе най-възрастната. Бялата боя по лицата им се беше позацапала и от това главите им приличаха по-скоро на черепи. Плитките, наклепани с червена охра, висяха до раменете им, с навързани по тях костени фетиши. И тримата носеха ризници от пробити монети — медници и сребърници, без съмнение от плячкосани иманета, тъй като повечето изглеждаха древни и непознати за окото на Грънтъл. Ръцете им също бяха покрити с ръкавици от монети. Оръжията им бяха колкото за цяла чета охранници — пики, къси копия, брадви за мятане и бойни секири с дълги, ковани с бронз дръжки, мечове с криви остриета и всевъзможни ножове и ками.
Стояха от другата страна на малкото, оградено с камъни огнище — изгаснало до едва тлееща жарава. Стони беше на коня си вляво от тях. Купчинката кокали от прериен заек показваше, че яденето току-що е приключило.
— Господарят ни ви кани да продължите с нас — каза Грънтъл на баргастката. — Приемате ли?
Тъмните й очи пробягаха към каретата.
— Малко търговци все още пътуват за Капустан — каза тя. — Пътят е станал… опасен.
Грънтъл се намръщи.
— Че защо? Да не би панионците да са пратили отряди за набези през реката?
— За такова нещо не сме чули. Не, демони дебнат из тия пущинаци. Дойдохме да разберем истината за тях.
„Демони? Дъх на Гуглата!“
— Кога научихте за тия демони?
Жената сви рамене.
— Преди два-три месеца.
Капитанът въздъхна и бавно слезе от коня.
— Е, да се надяваме, че тия приказки не са верни.
Жената се ухили.
— Ние пък се надяваме на обратното. Аз съм Хетан, а това са нещастните ми братя Кафал и Неток. Това е първият лов на Нетал след неговата Смъртна нощ.
Грънтъл изгледа накриво едрия навъсен младеж.
— Виждам, че е възбуден.
Хетан се обърна и присви очи към брат си.
— Явно имаш остро око.
„Кълна се в Бездната, поредната лишена от хумор жена за компания…“
Стони Менакис скочи от седлото и каза:
— Шегите на капитана ни са твърде явни, Хетан. Тупват накрая като волска тор и миришат също толкова гадно. Не му обръщай внимание, мила, освен ако не обичаш да те вкисват.
— Обичам да трепя и да яхам мъже, и нищо друго — изръмжа Хетан и скръсти мускулестите си ръце.
Харло бързо се смъкна от капрата и заситни към нея широко ухилен.
— Казвам се Харло и се радвам да се запозная с теб, Хетан!
— Него можеш да го утрепеш, когато поискаш — изсумтя Стони.
Двамата братя — нещастни същества — не обелваха дума и доколкото Грънтъл можеше да определи, бяха изключително задръстени. Безплодните усилия на Харло с Хетан се оказаха достатъчно забавни, докато седяха около напаленото отново огнище под осеяното със звезди небе. Керули се появи за малко, преди всички да започнат да си приготвят постелите, но само за да пийне чаша билков чай, след което се прибра отново в каретата си. На Грънтъл се падна — двамата с Хетан се задържаха последни край тлеещия огън — да измъкне повече информация от баргастите.
— Тези демони — подхвана той, — като как ви ги описаха?
Тя се наведе и се изплю ритуално в огъня.
— Бързи и на два крака. Нокти като на орел, само че много по-големи на краката. Ръцете им са мечове…
— Мечове ли? Какво искаш да кажеш?
Тя сви рамене.
— Остриета. Кръвно желязо. Очите им са кухи ями. Вонят на урни в черния кръг. Звук не издават.
„Урни в черния кръг? Погребални урни след изгаряне. В гробните камери. Аха, на смърт миришат значи. Ръцете им са мечове… как? Какво ли значи това, в името на Гуглата? Кръвно желязо — сиреч, желязо, закалено в изстудена със сняг кръв… баргастка практика, когато шаманите им влагат сила в оръжията. Така оръжието и собственикът му се свързват. Сливат се…“
— Някой във вашия клан виждал ли ги е?
— Не, демоните не са стигали на север до планинските ни твърдини. Бродят из тукашните степи.
— Тогава кой ви е донесъл тези новини?
— Нашите шамани са ги виждали в сънищата си. Духовете им шептят и ги предупреждават за заплахата. Белият клан си избра боен главатар — нашия баща — и очаква това, което предстои. Но баща ни държи да научи за противника си, затова изпрати децата си в равнините.
Грънтъл се замисли над думите й, загледан в гаснещите пламъци.
— Баща ви, бойният главатар на Белоликите, ще поведе ли клановете на юг? Ако Капустан бъде обсаден, териториите на Капън ще се окажат уязвими на набезите ви, поне докато не приключи завоеванието на панионците.
— Нашият баща няма планове да ни повежда на юг, капитане. — Тя пак се изплю в огъня. — Панионската война ще стигне и до нас, след време. Така са прочели шаманите в плешките на бедерините. Войната ни ще е тогава.
— Ако тези демони са предните части на панионските сили…
— Тогава, щом се появят при нашите твърдини, ще разберем, че времето е дошло.
— С бой — промърмори Грънтъл. — Което най-много обичате.
