спряха.
— Божия ръчица, скъпи ми друже, уви за тебе, но не и за предостойния мене! — извика Круппе и се пресегна да събере ашиците. — А сега Круппе вдига двойно паричките и ги шашка всичките — изящна рима, и тъкмо на място дошла — хоп! — Костите подскочиха и се подредиха с небелязаната си страна отгоре. — Ха! Как звъннаха купчинките мили в тлъстото скутче на Круппе! Събери ги и хвърляй, чародею страховит!
Бързия Бен поклати глава и събра кокалчетата.
— Виждал съм всякакви възможни шмекерии — от най-некадърната до най-ловката, — но, Круппе, ти продължаваш да се измъкваш от острото ми око.
— Шмекерии? Боговете да не дават дано! Това, на което са свидетели нещастните жертви в тази прелестна нощ, е само космическа симпатия към предостойния Круппе!
— Космическа симпатия? — Мурильо изсумтя. — Какво пък е това, в името на Гуглата?
— Евфемизъм за шмекерия — избоботи Кол. — Хайде залагай, Бързак, че нямам търпение да си загубя спечелените с труд пари.
— От масата е — заяви Мурильо. — Тя изкривява всичко, а Круппе е хванал шаблона по някакъв начин — не го отричай, буца свинска мас такава.
— Круппе опровергава всичко очевидно опровержимо, прескъпи приятели. Никакъв шаблон не се е оформил още, най-искрено ви уверявам, тъй като главният въпросен герой избяга от възложената му роля. Въпросното бягство е само илюзия, естествено, въпреки че принудителното забавяне в саморазпознаването като нищо може да доведе до ужасни последици. За щастие на всички, Круппе е тук и най-зорко следи…
— Да става каквото ще — прекъсна го Бързия Бен. — Важно е черното сърце и черепът в ъгъла.
— Дързък залог, магьоснико тайнствен. Но Круппе утроява с вярна и нетрепваща ръка.
Магьосникът изсумтя.
— Е, такова нещо не съм виждал никога. Нито веднъж. — И хвърли кокалчетата през масата.
Лъскавите фаланги от пръсти се спряха по средата, подредени в изпъната ръка, с всички символи и шарки отгоре.
— Е, удивени чародеецо? Ковчежетата на Круппе се препълниха!
Бързия Бен се вторачи в скелетната ръка върху олющената маса.
— Какъв смисъл има? — въздъхна Кол. — Круппе печели всяко хвърляне. Не е хитро, дребосъко — добрият мошеник гледа да губи от време на време.
— Което доказва чистата невинност на Круппе! Измама с непрекъснати победи наистина би било лудост — не, тази симпатия си е съвсем истинска и е напълно извън властта на Круппе.
— Как го направи това? — прошепна Бързия Бен.
Круппе извади от ръкава си смачкана копринена кърпа и обърса чело.
— Лабиринти, внезапно завихрени, ближат въздуха с пламъци невидими, о, да! Круппе се гърчи под този зорък взор — милост, моли ви Круппе, магьоснико зъл!
Бързия Бен се отпусна в стола си и погледна Уискиджак, който седеше отделно до стената на шатрата, полупритворил очи.
— Тук има нещо — заклевам се — само че не мога да го спипам. Хлъзгав е… богове, колко е хлъзгав!
Уискиджак изсумтя и се ухили.
— Откажи се. Подозирам, че няма да го хванеш.
Магът се обърна ядосано към Круппе.
— Не си това, което изглеждаш…
— А, напротив — намеси се Кол. — Само го виж. Мазен, лъснал, хлъзгав като пържена в масло змиорка. Круппе е точно това, което изглежда, повярвай ми. Гледай как изведнъж му изби пот на челото, това лице като на варен рак, облещените очи — виж го само как се гърчи гузно! Това си е Круппе, от главата до петите!
— Засрамен е Круппе! Как го оглеждат жестоко! Свива се Круппе смутен пред това непредвидено внимание!
Видяха как изстиска носната кърпа и очите им се опулиха от локвата пот, изсипала се на масата.
Уискиджак се изсмя.
— Всички ви е прибрал в кесията си, даже и сега! Гърчел се, а? Потял се? Всичко е илюзия.
— Круппе се огъва пред тези прозорливи наблюдения! Превива се, топи се, разпада се, става ломотещ глупак! — Замълча, наведе се и си събра печалбата. — Круппе е жаден. Дали е останало винце в онази мръсна кана, чуди се той? Но още повече се чуди Круппе какво ли е довело Корлат до входа на тази шатра в тази късна доба, когато всички тъй са изтощени от похода дневен неспирен?
Зеблото се дръпна настрана и жената Тайст Андий пристъпи вътре. Виолетовите й очи се спряха на Уискиджак.
— Командире, господарят ми моли за удоволствието от вашата компания.
Уискиджак вдигна вежди.
— Сега? Е, добре. Приемам поканата. — Надигна се бавно, щадейки болния си крак.
— Ще те разбера аз тебе — изръмжа Бързия Бен на Круппе.
— Круппе отрича съществуването на каквато и да било коварна сложност досежно своята персона, чародеецо угрижен. Простотата е сладката любовница на Круппе — в прелестен заговор с драгата му жена Истината, разбира се. Стар и верен е съюзът на тези тримцата…
Още говореше, когато Уискиджак излезе от шатрата и закрачи с Корлат към лагера на Тайст Андий. След малко командирът погледна жената до себе си.
— Мислех, че господарят ви вече си е заминал — не съм го виждал от няколко дни.
— Ще остане с нас известно време — каза Корлат. — Аномандър Рейк не понася много разните съвещания и други такива. Старата го информира за хода на нещата.
— В такъв случай съм любопитен — какво ли ще иска от мен?
Тя се усмихна.
— Това ще ви го каже господарят ни, командире.
Уискиджак замълча.
Шатрата на Рицаря на Мрак по нищо не се отличаваше от всички други в стана на Тайст Андий, без стража отпред и почти в средата на една от редиците, смътно осветена от единствения запален вътре фенер. Корлат спря пред платнището на входа.
— Ескортът ми беше дотук. Можете да влезете, командире.
Аномандър Рейк седеше на сгъваем походен стол с кожен гръб, изпънал напред дългите си крака. Срещу него беше поставен също такъв празен стол, с масичка помежду им, на която имаше гарафа вино и два бокала.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза Рицарят на Мрак. — Моля, настанете се удобно.
Уискиджак се намести в стола.
Рейк се наведе, напълни бокалите и подаде единия на командира.
— При подходяща перспектива — заговори Тайст Андий, — дори животът на един смъртен може да изглежда дълъг. Пълноценен. Това, над което разсъждавам в момента, е естеството на случайността. Мъже и жени, които, за известно време, се оказва, че вървят в кръг, по успоредни пътеки. Чиито животи се сближават, макар и за кратко, и този случаен контакт ги променя.
Уискиджак го гледаше с притворени очи. После каза:
— Не гледам на промяната като на някаква особена заплаха, милорд.
— Не милорд — просто Рейк. За вашия възглед, съгласен съм… в общи линии. Все пак тук властва напрежение, за което, сигурен съм, си давате сметка.
Малазанецът кимна.
Забулените очи на Рейк за миг блеснаха срещу Уискиджак, после небрежно се плъзнаха настрани.
— Тревоги. Събуждат се дълго обуздавани амбиции. Съперничества, стари и нови. Цялата тази ситуация сякаш по-скоро… разделя. Всеки от нас поотделно, от всички други. И все пак, ако го изтърпим, кроткото
