го накара да се дръпне в паника и да падне от понтона. Краката му изпращяха и ратидът излетя над главата му.
Ездачът на първия кон рухна върху понтона с кършещ костите трясък и копитата на жребеца на Байрот направиха главата му на кървава каша.
Падна още един кон, налетял с дивашко цвилене в ритащото обезумяло животно, преградило понтона, и атаката спря.
Байрот нададе уридския боен вик, препусна в галоп и прескочи първия паднал кон. Ратидският воин зад него тъкмо се надигаше и едва успя да се дръпне от меча на Байрот.
Делъм вече беше до приятеля си. Два ножа изсвистяха покрай дясното рамо на Байрот. Чу се трясък, щом тежкият меч на ратида блокира единия, а след него — хриплив стон, когато вторият се заби в гърлото му.
Останаха двама врагове, по един за Делъм и Байрот, тъй че двубоите можеше да започнат.
Щом видя резултата от щурма на Байрот, Карса обърна коня си, вдигна меча над главата на Хавок и препусна назад по дървената пътека, към пешаците.
Осем възрастни и четирима младоци.
Водачът им изрева и младите скочиха в мочурището. На големите им трябваше място. Като видя явната увереност, с която се престроиха в обърнато „V“, с готови за бой оръжия, Карса се изсмя.
Искаха да влезе в центъра на „чувала“ — тактика, която щеше да осигури бясна скорост за Хавок, но също така щеше да изложи и него, и ездача му на удари отстрани. Скоростта значеше много в предстоящия сблъсък. Очакванията на ратидите съвпадаха напълно с намерението на атакуващия… стига атакуващият да беше някой друг, а не Карса Орлонг.
— Уругал! — изрева той и почти коленичи на гърба на Хавок. — Гледай!
Изпъна меча напред над главата на коня и прикова поглед в ратидския воин най-вдясно от себе си.
Хавок го разбра и отскочи встрани миг преди сблъсъка; копитата му зачаткаха по самия ръб на понтона.
Ратидът успя да направи крачка назад и размаха двуръчния меч над главата си, за да посече муцуната му.
Карса отби удара, изви се и протегна десния си крак напред, а левия прибра назад. Хавок се завъртя и се хвърли към центъра на понтона.
„Чувалът“ се срина и всички ратидски воини се озоваха от лявата страна на Карса.
Хавок го понесе косо през понтона. Викът на Карса отекна пронизително и той започна да сече, мечът му удряше оръжия, забиваше се в плът и кости. Хавок пак се завъртя и изрита със задните крака. Един ратид изхвърча от понтона със счупени ребра.
И тогава дойде глутницата. Настръхналите озъбени зверове се хвърлиха срещу ратидските воини — при атаката на Карса повечето бяха обърнали гръб на озверелите псета. Писъци изпълниха въздуха.
Карса обърна Хавок и отново се хвърли в кипналата гмеж. Двама ратиди бяха успели с бой да се измъкнат от псетата, кръв плискаше от мечовете им; и отстъпваха по гредите.
Карса изрева и препусна към тях.
И видя стъписан как скочиха във водата.
— Жалки страхливци! Виждам! Младоците ви виждат! Проклетите псета виждат!
Двамата изплуваха, без оръжия. Затътриха се през тресавището.
Делъм и Байрот се върнаха, скочиха от конете и мечовете им заиграха с безумната ярост на оцелелите псета, късащи и ръфащи падналите ратиди.
Карса отведе Хавок настрана, без да откъсва очи от бягащите воини и четиримата младоци с тях.
— Виждам! Вижда Уругал!
Захапката — черно-сивата му козина едва се виждаше под петната кръв — застана задъхан до Хавок. Трепереше, но рани нямаше. Карса погледна през рамо и видя, че са останали още четири кучета. Пето, кучка, изгубила преден крак, куцукаше сред кървавия кръг.
— Делъм, вържи й крака. После ще го обгорим.
— Каква полза от трикрако куче, главатарю? — попита Байрот задъхано.
— Дори едно трикрако псе има уши и нос, Байрот Гилд. Един ден тази кучка ще клечи с посивяла муцуна пред огнището и ще се тъпче до пръсване. Някой от вас ранен ли е?
— Драскотини. — Байрот сви рамене и се обърна.
— Аз загубих един пръст — отвърна Делъм, докато вадеше ремък да стегне крака на кучката. — Но не е палец. Още мога да въртя меча.
Карса отново погледна бягащите ратиди. Почти се бяха добрали до черните смърчове. Озъби им се за последен път и потупа Хавок по челото.
— Баща ми каза истината, Хавок. Не бях яздил кон като тебе.
Конят вирна ухо, сякаш го разбираше. Карса опря устни до челото му.
— Легенда ставаме двамата с теб. Легенда, Хавок. — Огледа проснатите по понтона тела и се усмихна. — Време е за трофеи, братя мои. Байрот, твоят мечешки череп оцеля ли?
— Така мисля, главатарю.
— Твоят подвиг бе нашата победа, Байрот Гилд.
Едрият мъж се обърна и изгледа Карса с присвити очи.
— Винаги ме изненадваш, Карса Орлонг.
— Както твоята сила мен, Байрот Гилд.
Байрот се поколеба, после кимна.
— Доволен съм, че те следвам, главатарю.
„Винаги си бил доволен, Байрот Гилд. И в това е разликата между нас.“
2.
Има податки, стига човек да огледа повърхността с ясен и остър взор, че тази Джагътска война, която е била седемнадесетата или осемнадесетата за Крон Т’лан Имасс, ужасно се е объркала. Вещият, който придружаваше експедицията ни, не изрази никакво съмнение, че в ледника на Ледерон е останал един жив Джагът. Много тежко ранен, но при все това с огромна чародейна сила. Далече отвъд пределите на ледената река (предели, които вече са се смалили) се намират разнебитени останки от Т’лан Имасс, със странно увредени кости, по които и до ден-днешен се долавя мириса на свирепия и гибелен Омтоуз Феллак.
От омагьосаните каменни оръжия на воините Крон са останали само строшените по време на сблъсъка, от което човек може да заключи, че или по тези места са минавали плячкаджии, или оцелелите Т’лан Имасс (стига да е имало такива) са ги взели…
— Мисля, че последната група от лова се е прибрала — рече Делъм, докато извеждаха конете от дървения понтон.
— Напастта на страха се усилва — изръмжа Карса.
— Отначало помислиха, че само минаваме през земите им — избоботи Байрот. — Че първата ни атака е била само набег. Тъй че ще чакат завръщането ни и сигурно ще призоват воините на други села.
— Това не ме тревожи, Байрот Гилд.
— Знам, Карса Орлонг. Коя част от пътуването ни не си предвидил още? Все пак пред нас има още две ратидски долини. Бих искал да знам. Ще има села — заобикаляме ли ги, или сбираме още трофеи?
— Много ще сме натоварени с толкова трофеи, като стигнем земите на равнинците при Силвърлейк —
