Щом сенките се пръснаха с въздишка, Бидитал отново замря, заслушан в едва доловимия зов. И потръпна отново. Наистина се приближаваха.
И се зачуди какво ли ще направят, щом най-сетне пристигнат.
Бяха единадесет. Неговите избраници.
Корболо Дом се отпусна върху възглавниците, премрежил очи, и заоглежда строените пред него хора. Държеше в дясната си ръка кристален бокал, в който кипеше рядко вино от долините на Гризия на Кюон Тали. Жената, която го бе забавлявала тази нощ, спеше, отпуснала глава на дясното му бедро. Беше я натъпкал с достатъчно дъранг, за да й осигури забрава за следващите десетина камбани, макар това да беше по-скоро неизбежна мярка за сигурност, отколкото проява на блудкава страст.
Подбрани от неговите Убийци на кучета, всичките убийци имаха дълъг опит. Петима от тях навремето бяха сред личните платени убийци на светия Фаладан, в дните преди империята, и поддържаха външността и силата си с алхимия и магия.
Трима от останалите шестима бяха малазанци — на самия Корболо Дом, създадени преди много време, когато бе разбрал, че има причина да се безпокои от Нокътя. „Причина… каква отживяла скромност. Множество осъзнати факти, внезапни разкрития, знание, което не бях очаквал да придобия — за неща, които смятах за отдавна мъртви и забравени.“ Някога бе разполагал с десетима такива телохранители. Сега пред него стоеше доказателството за нуждата от тях. Бяха останали трима, след поредица жестоки премахвания, оставила само тези с най-голямо умение и в най-здрав съюз с късмета на Опонн — две качества, които добре се поддържаха взаимно.
Другите трима убийци бяха от различни племена и всеки бе доказал високата си цена по време на Кучешката верига. Стрелата на един беше убила Сормо Е’нат от седемдесет крачки разстояние в Деня на Чистата кръв. Стрелите на други трима също бяха улучили, но тъкмо тази на убиеца го беше пронизала в шията, напълнила бе дробовете му с кръв, измъкнала му беше дъха, за да не може да призове проклетите си духове да го изцерят.
Корболо отпи от виното и бавно облиза устни.
— Камъст Релой ви е избрал измежду вас за задачата, която ще задвижи всичко. И съм доволен от избора му. Но не мислете, че това унизява останалите. Ще има и други задачи — важни при това. Тук, в този стан. Уверявам ви, тази нощ няма да спите, така че се подгответе. Освен това двама от вас ще останат с мен през цялото време, защото ви гарантирам, че моята смърт ще бъде потърсена, преди да дойде зората.
„Очаквам да умрете вместо мен. Разбира се. Та нали сте се заклели да направите точно това, ако се наложи.“
— Сега напуснете — довърши той и махна с ръка.
Единадесетте убийци сведоха глави като един и мълчаливо се изнизаха от шатрата.
Корболо вдигна главата на жената от бедрото си, за косата — тя остана безчувствена за грубия жест, — стана от възглавниците и я пусна да тупне долу. Спря да отпие глътка вино, след което пристъпи в страничната камера, отделена с копринени завеси.
Камъст Релой крачеше нервно напред-назад.
Корболо се облегна на една от подпорите и устните му се кривнаха в лека усмивка, като видя разтреперания Върховен маг.
— Кой от многото ти страхове те терзае сега, Камъст? О, не отговаряй. Признавам, вече престана да ме интересува.
— Твоето глупаво самодоволство — сопна се Върховният маг. — Нима си въобразяваш, че сме единствените умници?
— На света ли? Не. Но виж, тук, в Рараку, е друга работа. От кого да се боим, Камъст Релой? От Ша’ик? Нейната богиня затъпява разума й — ден след ден момичето остава във все по-голямо неведение за нещата около себе си. А богинята едва ни забелязва — о, подозрения има, сигурно, но това е всичко. Тъй. Кой друг? Л’орик? Познавал съм мнозина като него — загърнали се в загадка — и съм открил, че онова, което обикновено се крие под нея, е празен съсъд. Той е само поза и нищо друго.
— Боя се, че тук грешиш, но не, не ме безпокои Л’орик.
— Кой друг? Призрачни ръце? Той затъна в ямата си от хен’бара. Леоман? Няма го тук, а за връщането му си имам планове. Тоблакаят? Мисля, че го видяхме за последно. Кой друг остана? Ами, никой, освен Бидитал. Но Фебрил твърди, че почти го е хванал — въпросът е само да се разбере какво наистина иска този кучи син. Нещо мръсно и отвратително, несъмнено. Бидитал е роб на пороците си. Предложи му десет хиляди момиченца сирачета и ще ти целува ръцете.
— Притесняват ме не тези, които знаем, че са сред нас, Корболо Дом. А тези, които не знаем, че са сред нас.
Напанецът се намръщи.
— И колко шпиони има в този стан? А самата богиня на Вихъра — допускаш ли, че ще позволи проникването на чужди?
— Твоята слабост, Корболо Дом, е в това, че мислиш праволинейно. Задай отново този въпрос, но този път в контекста на това, че богинята има подозрения към нас.
Върховният маг беше твърде унесен в мислите си, за да забележи стъпката на напанеца и вдигнатата му ръка. Но ударът на Корболо Дом замря в същия миг, в който предизвикателството на Камъст Релой достигна до ума му. Той се ококори и бавно поклати глава.
— Не, това би било твърде голям риск за нея. Един развихрил се Нокът в стана би застрашил всекиго — няма как да се предскажат целите му…
— А дали ще е нужно?
— Какво искаш да кажеш?
— Ние сме Убийците на кучета, Корболо Дом. Убийците на Колтейн, на Седма и на легионите при Ейрън. Нещо повече, ние също така разполагаме с магическия кадър на Армията на Апокалипсиса. Най-сетне, кой ще командва тази армия в деня на битката? Колко причини Нокътят да удари точно по нас и само по нас? Защо изобщо да убива Ша’ик? Ние можем да водим тази война без нея и проклетата й богиня — правили сме го вече. И се каним да…
— Стига, Камъст Релой. Разбрах те. Значи, боиш се, че богинята ще позволи на един Нокът да проникне… за да се справи с нас. С теб, с Фебрил и с мен. Интересна възможност, но все пак мисля, че е доста невероятна. Богинята е твърде тромава, толкова е завладяна от чувства, че не мисли с такава коварна, лукава яснота.
— Не е необходимо тя да измисли схемата, Корболо Дом. Трябва само да разбере предложението и да реши дали да го приеме, или не. Важна е не нейната яснота, а тази на Нокътя на Ласийн. А не се съмняваш в хитростта на Топър, нали?
Корболо Дом изръмжа, но все пак призна:
— Не. Но разчитам, че богинята няма да приеме предложение от императрицата или от Топър, или от когото и да е, щом отказват да се преклонят пред волята й. Вкарал си се в кошмар, Камъст Релой, и сега ме каниш да вляза с тебе. Отказвам, Върховен маг. Ние сме добре защитени и твърде напреднали в усилията си за подобни страхове.
— Оцелял съм толкова дълго, Корболо Дом, заради своя талант да предвиждам какво могат да опитат враговете ми. Войниците казват, че никой боен план не оцелява след първия сблъсък с врага. Но играта на надхитряне е точно обратното. Плановете възникват от постоянния сблъсък с врага. Тъй че ти продължи по твоите условия, а аз — по моите.
— Както искаш. Сега ме остави. Късно е, искам да поспя.
Върховният маг изгледа за миг напанеца с неразгадаема физиономия, после се обърна и излезе.
Корболо допи виното — „Адски скъпо, а вкусът му не е по-различен от пристанищния бълвоч, с който се давих на Острова“ — после хвърли бокала и закрачи към скупчените възглавници в другия край. „Постели във всяка стая. Интересно, какво ли означава това за характера ми? Но пък ония другите не са за спане, нали? Не, само тази…“
В предния отсек, от другата страна на копринените завеси, жената лежеше неподвижно на купчината
