— А как върви тренировката, ефрейтор?
Тар се намръщи изпод ръба на шлема.
— Добре, предполагам. Стига да измисля каква точно тренировка й трябва, веднага се захващам.
— Добре. Положението звучи идеално. Пуснете слуха. Битката ще е тази вечер, една камбана след като вдигнем лагера.
Двамата войници рязко извърнаха глави.
— Тази вечер? — попита Ботъл. — След всичко, което току-що…
— Чухте ме. Геслер и Бордюк готвят своите хубавици, също като нас. Готови сме, момчета.
— Голяма тълпа ще се струпа — измърмори ефрейтор Тар и поклати глава. — Лейтенантът ще има да се чуди…
— Не само лейтенантът, предполагам — отвърна Стрингс. — Но тълпата няма да е кой знае каква. Пуснете слуха из целия лагер.
— Веселата ще я нанижат — измърмори Ботъл с тъжна физиономия. — А аз я хранех всяка вечер. Големи, сочни пеперудки… Тя вземе, че им скочи, истинска красавица, и като почне да яде, нищо не остава освен две крилца и оглозгана топчица. После половината нощ си чисти щипалците и си облизва устничките…
— Устнички ли? — попита Смайлс зад тримата. — Какви устнички? Скорпионите нямат устни…
— Ти пък какво знаеш? — сопна му се Ботъл. — Страх те е даже да я доближиш…
— Приближа ли се до скорпион, го убивам. Точно това прави всеки разумен човек.
— Разумен? Хващаш ги и почваш да им късаш разни неща! Опашка, щипалца, крака — по-голяма жестокост не съм виждал през живота си!
— Е, да видиш, че има устни, не е ли почти същото?
— Интересно къде ли отива всичко? — измърмори Тар.
Ботъл кимна.
— Знам, удивително е. Толкова е мъничка…
— Това ни е тайната — тихо каза Стрингс.
— Кое?
— Причината да избера Птича джвъчка, войници.
— Ти не я избра…
В последвалата подозрителна тишина Стрингс само се усмихна и сви рамене.
— Ловът е едно. Лесна работа. Птича джвъчка няма нужда да е… сложна, за да убие някоя окуцяла пеперуда. Работата е когато се наложи да се бият. Да пазят територия или малките си. Тогава идва изненадата. Мислиш си, че ще загуби тази нощ, а, Ботъл? Мислиш, че сърцето ти ще се разбие? Отпусни, момко. Стрингс винаги мисли за нежните ти чувства…
— Зарежи го това „Стрингс“, сержант — отвърна Ботъл. — Всички знаем кой си. Всички знаем истинското ти име.
— Е, това е ужасно неприятно. Ако стигне до команд…
— Няма, Фидлър.
— Може би не нарочно, но в разгара на някоя битка?
— Кой ще ни слуша паническите крясъци в битката, сержант?
Фидлър изгледа преценяващо младежа и се ухили.
— Вярно. Все пак внимавайте какво говорите и кога.
— Слушам, сержант. Сега би ли обяснил изненадата, за която спомена?
— Не. Почакайте и ще видите.
Стрингс замълча, забелязал малка група ездачи, приближаваща се покрай походната колона.
— Стегнете се, войници. Идват офицери.
Юмрук Гамът изглеждаше уморен и състарен, забеляза сержантът. Да те засмучат отново в армията, след като си минал в пенсия, не беше никак добре, защото първото нещо, което изоставяше един стар войник, беше нервът на службата и беше трудно, ако не и невъзможно да се върне. Точно това отдръпване придаваше особен характер на войнишкото пенсиониране и всеки предпазлив войник обикновено го избягваше. Едно беше да изоставиш определен стил на живот, а съвсем друго — да зарежеш гибелния риск на войнишкото ежедневие. Фидлър загледа с тръпка на безпокойство приближаващия Юмрук.
Двамата, които придружаваха Гамът, бяха капитан Кенеб и лейтенантът, последният — с толкова мрачно, че почти комично изражение. „Офицерската му маска, с която се опитва да изглежда по-стар и с това — по-професионален. Но по-скоро прилича на човек със запек. Някой трябва да му го каже.“
Тримата подкараха бавно до отделението на Фидлър — донякъде изнервящо за сержанта, въпреки че им кимна. Забеляза, че очите на Кенеб са спрели на Кътъл.
Но пръв заговори Ранал.
— Сержант Стрингс.
— Да, сър?
— Двамата с Кътъл, моля излезте встрани от колоната за личен разговор. — След това извиси глас към крачещото пред тях отделение. — Сержант Геслер и ефрейтор Сторми, бегом към нас!
— Четирима ще са достатъчни да предадат правилно указанията на другите отделения — избоботи Юмрукът.
— Слушам, сър! — отзова се Ранал, който тъкмо се канеше да повика Бордюк.
Щом четиримата се строиха, Юмрук Гамът се окашля и започна:
— Ясно е, че всички сте ветерани. И както ме уведоми капитан Кенеб, минавали сте и преди през тези земи — не, няма нужда от повече подробности. Но разчитам на вас точно заради този опит. Адюнктата желае морските пехотинци да отвърнат тази нощ на пустинните нападатели.
И замълча.
Дълго никой не проговори — думите на Юмрука улягаха в умовете на четиримата бойци.
Най-сетне заговори Кенеб.
— Да, отговорът на Дасем, преди толкова години. Имаме късмет, че тази вечер се каните да пуснете системата „предай нататък“. Достатъчно е да продължи, след като тристранната битка свърши. — Наведе се от седлото и попита Фидлър: — Вие имате Птичата джвъчка, нали, сержант? Какви са залозите в момента?
— Според Мейби са четиридесет към едно, сър — отвърна Фидлър невъзмутимо.
— По-добре, отколкото се надявах даже — каза Кенеб и се изправи. — Но бих добавил, сержант, че убедих Юмрука също да заложи на вашата Птича джвъчка.
— Десет джаката — заяви Гамът. — И в това разчитам на… опита на капитана. И на вашия, сержант… Стрингс.
— Ще се постараем, сър.
Геслер се обърна към Сторми.
— Надушваш ли нещо, капрал?
Грамадният фалариец с кремъчния меч на гърба се навъси.
— Няма скорпиони край морето, да му се не види. Да, сержант, май надушвам нещо.
— Свиквай — посъветва го Кътъл.
Ранал изглеждаше объркан, но благоразумно си замълча… засега.
— Използвайте „предай нататък“ — продължи указанията Кенеб. — И запомнете. Погрижете се и най- намръщените отделения да се ухилят.
— Слушам, капитане. — Фидлър се замисли дали да не промени мнението си за Кенеб.
— Още нещо — добави капитанът. — Тази нощ операцията ще се командва от Юмрук Гамът. Съответно, искам вашите две отделения и това на Бордюк да удвоите дежурствата.
„О, ташаците на Гуглата под камък да видиш дано!“
— Разбрано, капитане.
Лагерът на Четиринадесета армия изглеждаше малко странно — привидно разхвърлян в безпорядък и ако можеше да се види отвисоко, щеше да прилича на дълго възлесто въже. След вечерята всички дейности напълно замряха, освен крачещите с неохота войници за първата постова смяна.
