града закънтя камбана. Затичаха през редовете царевица, като захвърляха сечивата си.
Байрот ревеше нещо зад Карса. Не беше боен вик. Гласът му беше изпълнен с тревога. Карса не го слушаше — вече се приближаваше към първите селяци. Щеше да помете няколко по пътя си, но нямаше да забави скоростта си. Щеше да остави тези деца на глутницата. Искаше онези в града, свитите страхливо зад вече затварящата се порта, зад жалкия зид.
Мечът изсвистя и първата селяшка глава падна. Хавок скочи и стъпка с копитата си следващото дете — беше женско.
Портата изтътна и се затръшна пред Карса.
Той дръпна Хавок вляво, без да откъсва очи от стената. Стрела от арбалет изсвистя пред очите му и се заби на десетина крачки вдясно. Друга изсвири над главата му.
Кон от равнината не можеше да прескочи тази стена, но Хавок беше почти два пъти по-едър от равнинната порода. Карса го срита и грамадният жребец с лекота преодоля ниския зид.
Предните му копита изтрещяха върху някакъв покрив. Каменните плочи се пръснаха, изпращяха греди, малката постройка се срина, разхвърчаха се пилци. Хавок се олюля, краката му заритаха, намериха опора, след това той се понесе по калната улица.
Пред тях се извиси друга сграда, с каменен зид. Хавок свърна надясно. Пред входа на сградата се появи човешка фигура, с кръгло лице с ококорени очи. Мечът на Карса разцепи черепа на мъжа от равнината и той се завъртя на място, преди краката му да се огънат.
Копитата тътнеха. Хавок понесе Карса по улицата право към портата. До ушите му стигаше шумът от клането по пътя оттатък стената — явно повечето работници по нивите бяха останали извън защитата на крепостната стена. Пазачите бяха успели да пуснат лоста и се бяха разгърнали на ветрило да се бранят. Карса ги връхлетя.
Един железен шлем изпращя, откъсна се от детската глава, все едно че бе захапал дървения меч, и отхвърча настрани. Замахът назад отпра ръката и рамото на друго дете от тялото му. Хавок стъпка трети страж, завъртя се, изрита със задните си крака, за да порази четвърто дете, натресе го в дървената врата, а мечът се завъртя във въздуха.
Дълъг меч — дълъг само колкото нож в очите на Карса — посече бронираното му с кожа бедро, преряза два или три пласта от твърдата кожа и отскочи. Карса натресе ефеса на меча си в лицето на дребосъка от равнината и усети как костта изпука. Ритникът му отпрати детето назад; другите се пръснаха в паника. Карса се изсмя и подкара Хавок напред.
Посече още един страж. Останалите побягнаха презглава.
Нещо се заби в гърба на теблора и за миг разцъфналата болка го жегна. Карса се пресегна, изтръгна желязната пръчка и я захвърли с презрение. Смъкна се от коня, без да откъсва очи от залостената порта. Металните скоби бяха стегнали здраво дебелата греда.
Карса отстъпи три крачки назад, наведе рамо и се засили.
Железните болтове, държащи пантите в каменните зидове, изхвърчаха и портата рухна навън. Кулата вдясно от Карса изскърца и изведнъж хлътна, отвътре се чуха писъци. Каменната стена се заогъва. Карса изруга и отскочи назад. Цялата кула рухна с грохот сред облаци прах.
Байрот се появи на коня си, нишки съсирена кръв изплющяха от острието на кръвния му меч, конят му скочи над руините. След него връхлетяха кучетата и с тях — Делъм и конят му. Устата на Делъм Торд бе оцапана с кръв и Карса стъписан разбра, че воинът е разкъсал нечие гърло като псе — със зъби.
Конските копита пръснаха кал — Байрот дръпна юздите.
Карса се метна на гърба на Хавок и го обърна към улицата.
Приближаваше се каре пиконосци; дългите копия се поклащаха, остриетата проблясваха под утринните лъчи. Все още бяха на трийсет разтега.
От близкия прозорец на горния етаж излетя метална стрела и отскочи от задницата на коня на Байрот. Някъде отвъд стената доехтя тропот на препускащи в галоп коне.
— Изтеглянето ни ще бъде оспорено, главатарю — викна Байрот.
— Изтегляне? — Карса се изсмя и посочи с брадичка настъпващите пиконосци. — Не са повече от трийсет, а деца с дълги копия все пак са си деца, Байрот Гилд. Хайде, да ги разпръснем!
Байрот изруга и развърза костения си боздуган.
— Подкарай пред мен, Карса Орлонг, да не видят какво им готвя.
Карса оголи зъби в свирепа наслада и смуши Хавок. Псетата се развърнаха от двете му страни, Делъм бе най-вдясно от водача.
Пиките пред тях бавно се снишиха на височина на гърдите и карето спря.
Прозорците по горните етажи се отвориха, хора занадничаха да видят какво ще последва.
— Уругал! — изрева Карса и смуши Хавок. — Гледайте!
Чу как Байрот зад него също препусна. Сред грохота на копитата се извиси и друг звук — от въртящия се огромен сив мечи череп.
На десет разтега от чакащите ги пики Байрот ревна, Карса се сниши, изви Хавок вляво и забави бесния му щурм.
Нещо грамадно и съскащо изхвърча покрай него и Карса се извърна, за да види как гигантският боздуган ще удари войнишкото каре.
Ужасен хаос. Три от четирите реда — на земята. Разкъсващи ушите писъци.
И тогава псетата се нахвърлиха върху децата, последвани от коня на Делъм.
Карса обърна Хавок, подкара го срещу разбитото каре до Байрот и двамата навлязоха в гъмжилото. За двайсет удара на сърцето изклаха до крак децата, все още несъборени от псетата, като отбиваха по някоя изпречила се на пътя им пика.
— Главатарю!
Карса измъкна кръвния меч от плътта на последната жертва и се обърна.
Ново каре войници, този път със стрелци с арбалети на двата фланга. Петдесет-шестдесет всичко, в другия край на улицата.
Карса се намръщи и погледна през рамо към портата. Двайсет деца на коне бавно излизаха от прахта, тежко бронирани с плочести брони и плетени ризници. След тях още — пешаци с къси копия, брадви, мечове и копия.
— Води, главатарю! — викна Байрот.
Карса го погледна свирепо.
— Ще те водя, Байрот Гилд! — Обърна Хавок. — По този страничен проход и към брега — ще заобиколим преследвачите си. Кажи ми, Байрот Гилд, стигат ли за теб децата, които избихме?
— Да, Карса Орлонг.
— Тогава след мен!
„Страничният проход“ всъщност беше улица, широка колкото главната, и водеше право към езерото. С жилища, дюкяни и складове от двете страни. По прозорците, праговете и в задънените улички се мяркаха уплашени хора. Теблорските воини препускаха с тътен. Улицата свършваше на двайсет разтега от брега. Пространството до езерото, през което до близкия кей минаваше широк, застлан с талпи път, беше покрито с плавеи, а сред тях се издигаше грамада от избелели кости, от която стърчаха колове с побити на върховете им черепи.
Черепи на теблори.
Порутени колиби и мръсни шатри изпълваха всяко място сред този боклук и от тях се заизсипваха десетки деца с вдигнати оръжия. Парцаливите им дрехи бяха отрупани с теблорски талисмани и скалпове. Гледаха твърдо приближаващите се воини, стиснали в ръце брадви с дълги дръжки, двуръчни мечове и алебарди; други заизпъваха лъкове.
С вик на ужас и гняв, Байрот подкара с все сила коня си срещу безмълвните, готови за бой деца.
Изсвистяха стрели.
Конят на Байрот изцвили, залитна и рухна. Байрот падна, мечът му литна във въздуха и се заби в една колиба. Излетяха още стрели.
Карса свърна рязко настрани, чу как една от стрелите изсъска покрай бедрото му и след миг връхлетя върху първите воини от равнината. Кръвният меч посече обкованата с бронз дръжка на брадва — ударът изтръгна оръжието от ръцете на дребния мъж. С лявата си ръка Карса спря друга секира, замахнала към
