Старото училище се преобразяваше в разкошна резиденция. Която след това щяха да продадат на някой богат търговец или благородник, лишен от вкус. Тъй като такива имаше много, вложението бе гарантирано.
Бъг се задържа малко на обекта, обкръжен от майстори, които тикаха под носа му разгънати свитъци и обясняваха безбройните промени и уточнявания, нуждаещи се от одобрение. Една камбана време изтече, преди най-сетне да успее да прибере скиците си и да се измъкне.
Улицата, превърнала се в главен път към кариерата за чакъл, бе една от главните градски артерии — извиваше се покрай канала. Освен това беше една от най-старите улици в града. Сградите от двете й страни устояваха на свличанията и пропаданията, характерни за други участъци на града. Много от тях бяха на повече от двеста години, в толкова отдавна забравен стил, че изглеждаха някак чужди.
Къщата с люспите беше висока и тясна, притисната между две масивни каменни постройки, едната храмов архив, а другата — монолитното сърце на Гилдията на уличните инспектори. Преди няколко поколения някой особено талантлив каменоделец беше украсил варовиковата фасада и официалния, фланкиран с колони вход с изваяни усърдно и с много обич плъхове. Плъхове в неизброимо множество. Подскачащи плъхове, танцуващи плъхове. Биещи се плъхове, плъхове в миг на отдих, плъхове, пируващи с трупове, плъхове, гъмжащи по отрупани с лакомства маси между мастии и пияни слуги. Люспести опашки оформяха заплетени рамки около сцените и по някакъв странен начин, докато Бъг се качваше по стъпалата, му се стори, че плъховете се движат в крайчеца на полезрението му, мърдат и се хилят.
Отърси се от това тягостно чувство, спря за миг на площадката, след което отвори вратата и влезе.
— Колко са, колко е зле, откога?
Бюрото, от масивен сив мрамор от Блуроуз, почти преграждаше входа към приемната — обхващаше цялата ширина на помещението освен тясното пространство от дясната страна. Секретарят още не беше вдигнал глава от счетоводните си книги. След малко продължи:
— Отговори на тези въпроси, а после ни кажи къде и колко си готов да платиш, и дали това е еднократно, или те интересуват редовни ежемесечни посещения? И имай предвид, че в момента не приемаме контракти.
— Не.
Секретарят остави перото и вдигна глава. Тъмните очички лъснаха под сключените рунтави вежди. Оцапаните с мастило пръсти подръпнаха носа, който бе започнал да трепери, сякаш се канеше да закиха.
— Не отговаряме.
— За какво?
— За нищо. — Отново се почеса по носа. — И не приемаме никакви заявления повече, тъй че ако си дошъл да връчваш заявление, по-добре напусни.
— Какво заявление бих могъл да ви нося? — попита Бъг.
— Всякакво. Войнствените жилищни дружества трябва да изчакат на опашката като всеки друг.
— Никакво заявление нямам.
— Значи не сме го направили ние, изобщо не сме били там, чул си погрешно, бил е някой друг.
— Тук съм от името на господаря си, който желае да се срещне с гилдията ви, за да обсъдите контракт.
— Осигурени сме. Повече контракти не приемаме…
— Цената е без значение — прекъсна го Бъг и добави с усмивка: — В разумни граници.
— А, значи е от значение. Току-виж границите ни се оказали неразумни. Често се оказва така, знаеш ли.
— Не вярвам господарят ми да се интересува от плъхове.
— Тогава е луд… но интересен. Управителният съвет ще се събере тази вечер по друг въпрос. На господаря ти ще се отдели малко време в края на съвещанието, ще го отбележа в графика. Нещо друго?
— Не. По кое време?
— Нощната камбана, не по-късно. Закъснее ли, ще остане извън вратата на залата. Гледай да го разбере.
— Господарят ми винаги е точен.
Секретарят направи гримаса.
— Охо, сериозно е? Горко ти. Хайде, да те няма. Имам работа.
Бъг изведнъж се надвеси над бюрото и тикна два пръста в очите на секретаря. Съпротива нямаше. Мъжът дръпна глава назад и се намръщи.
— Хитро — усмихна се Бъг и се отдръпна. — Моите комплименти към магьосника на гилдията.
— Какво ме издаде? — попита секретарят, докато Бъг отваряше вратата.
Слугата го погледна през рамо.
— Твърде много приличаш на плъх, което издава манията на създателя ти. Все пак илюзията е превъзходна.
— Не са ме разкривали от десетилетия. Кой в името на Блудния си ти?
— За този въпрос — отвърна Бъг, докато се обръщаше, — ще трябва да внесеш заявление.
— Почакай! Кой е господарят ти?
Бъг махна с ръка и тръшна вратата. Слезе по стъпалата и сви надясно. Предстоеше му дълго ходене до кариерата, а както беше предсказал Техол, денят бе горещ и ставаше все по-горещ.
Брис бе поканен на среща с Цеда в Цеданса, залата на плочите. Слезе по последните няколко стъпала до площадката и тръгна по издигнатия пасаж. Куру Кан обикаляше разсеяно на отсрещната платформа и мърмореше нещо.
— Цеда — подвикна му Брис. — Искали сте да ме видите?
— Неприятно, Финад, всичко е много неприятно. Противи се на всякакво разбиране. Трябва ми по- бистър ум. С други думи — не моят. Елате тук. Слушайте.
Брис никога не го беше виждал толкова угрижен и разтревожен.
— Какво се е случило?
— Всяка Крепост, Финад. Хаос. Видях трансформация. Ето, вижте сам. Плочата на Осите, Долменът. Виждате ли? Някаква фигура, присвита в основата му. Вързана с вериги за менхира. Всичко е замъглено от дим, дим, който затъпява ума ми. Долменът е узурпиран.
Брис погледна плочата. Фигурата беше призрачна и гледката му се замъгляваше, колкото повече се взираше в нея.
— От кого?
— Странник. Външен.
— Бог?
Куру Кан заразтрива с пръсти набръчканото си чело, без да спира да крачи.
— Да. Не. В представата си за боговете ние не влагаме никаква стойност. Парвенюта, които са нищо в сравнение с Крепостите. Повечето от тях дори не са реални, само проекции на човешките желания и надежди. И страхове. — И добави: — Разбира се, понякога повече не е необходимо.
— Какво имате предвид?
Куру Кан поклати глава.
— И Крепостта на Азата, това страшно ме безпокои. Централната плоча, Сърцекамъкът, усещате ли го? Сърцекамъкът на Азат, приятелю, е мъртъв. Другите плочи, струпани около него, от края, затягат обръча, както кръвта се сбира около ранено тяло. Кулата е пробита. Порталът е без охрана. Трябва да отидете до квадратната кула заради мен, Финад. И отидете въоръжен.
— Какво да търся?
— Всичко необичайно. Разровена земя. Но внимавайте — обитателите в онези гробници не са мъртви.
— Добре. — Брис огледа най-близките плочи. — Друго има ли?
Куру Кан спря и вдигна вежди.
— Друго? Крепостта Дракон се е разбудила. Вайвал. Кръвопиец. Порта. Консорт. Сред Осите сега
