нещо.
— Какво?
— Не знам точно. Обаче наели некромант да се справи с него. И горкият глупак изчезнал, само малко от косата и ноктите му останало.
— Хм, това
— Както винаги, господарю. Ти какво си планирал за днес?
— Ще си легна пак.
Брис вдигна очи от грижливо изписания свитък и огледа писаря.
— Трябва да има някаква грешка.
— Не, сър. Никога, сър.
— Добре, ако това са само съобщените изчезвания, какво знаем за онези, за които не е съобщено?
— Между трийсет и петдесет процента бих казал, сър. Добавени към това, с което разполагаме. Но те ще са в свитъците със син ръб. Те са на Проекционния рафт.
— Кой-кой?
— Проекционният. Онзи, дето е издаден от стената, ей там.
— А какво е значението на синия ръб?
— Постулирани реалности, сър, онова, което съществува извън статистиката. Използваме статистиката за официални, публични изявления и твърдения, но работим с постулирани реалности или, ако е възможно, с измерими реалности.
— Различни групи данни?
— Да, сър. Само така може да действа едно ефективно управление. Алтернативата би довела до анархия. Бунтове, такива неща. За тези проекции имаме постулирани реалности, а те не са никак приятни.
— Но… — Брис погледна отново в свитъка — седем хиляди изчезвания в Ледерас за последната година?
— Шест хиляди деветстотин деветдесет и едно, сър.
— С възможни още три хиляди и петстотин?
— Три хиляди четиристотин шейсет и половина, сър.
— И назначен ли е някой да води разследвания по тях?
— Това е по външен договор, сър.
— Чиста загуба на пари значи…
— О, не, парите се харчат добре.
— Как така?
— Внушителна сума, сър, можем да я използваме в официалните си и публични изявления.
— Добре, кой държи контракта?
— Друга служба, сър. Информацията се пази в Службата за контракти и кралски поръчки.
— Не бях чувал за нея. Къде е тя?
Писарят стана и отиде до една малка врата, затисната между рафтове със свитъци.
— Тук. Последвайте ме, сър.
Другата стая се оказа не много по-голяма от килер. Клетките от пода до тавана от всички страни бяха пълни със свитъци със сини ръбове. Писарят затършува в една, извади един свитък и го разгъна.
— Ето го. Договорът е сравнително нов, едва от три години. Непрекъснати разследвания, доклади два пъти годишно, доставяни на точно договорените дати, никакви въпроси, всеки е одобрен без уговорки.
— С кого е?
— С Гилдията на ловците на плъхове.
Брис се намръщи.
— Сега вече наистина сериозно се обърках.
Писарят сви рамене, нави свитъка да го върне на мястото му и каза през рамо:
— Не е нужно, сър. Гилдията е изключително компетентна в безброй много дейности…
— Компетентност едва ли е най-подходящото определение в случая.
— Не съм съгласен с вас. Точни доклади. Никакви въпроси. Две подновявания без възражения. Високо компетентна, бих казал, сър.
— Не че плъховете из града са в недостиг, както човек лесно може да се увери само след една малка разходка по улиците.
— Проблемът е в управлението на толкова население, сър. Страх ме е да си помисля какво щеше да е положението, ако гилдията не съществуваше.
Брис не отвърна нищо.
Писарят го изгледа продължително и намери за нужно да се защити.
— Можем само да похвалим Ловците на плъхове за изрядната им работа, сър.
— Благодаря ви за усилията — каза Брис. — Сам ще си намеря пътя до изхода. Лек ден.
— И на вас, сър. Радвам се, ако съм ви бил полезен.
В коридора Брис спря и потърка очи. Архивните складове бяха ужасно запрашени. Трябваше да излезе навън, на онова, което можеше да мине за чист въздух в Ледерас.
Седем хиляди изчезнали всяка година. Беше ужасен.
„Та на какво все пак се е натъкнал Техол?“ Брат му си оставаше загадка за Брис. Техол съвсем явно кроеше нещо, въпреки външните привидности. И беше запазил внушително равнище на ефикасност зад — или под — сцената. Прочутият финансов колапс, толкова шокиращ и травматизиращ за финансовите кръгове, сега заприлича на Брис на поредната лъжлива маневра в някакъв по-голям замисъл на брат му — какъвто и да беше той.
Самата мисъл, че подобен замисъл може да съществува, безпокоеше Брис. Понякога брат му проявяваше плашеща компетентност и безскрупулност. Техол изпитваше преданост към малко неща. Беше способен на всичко.
Общо взето, колкото по-малко неща знаеше Брис за Техол, толкова по-добре. Не искаше собствената му преданост да бъде подложена на изпитание, а брат му като нищо можеше да я подложи. „Както с Хул. О, майко, благословия на Блудния е, че не си жива, за да видиш сега синовете си. Но пък колко ли от това, което сме сега, е същото, което ти си вложила в нас?“
Въпроси без отговори. Напоследък като че ли ставаха все повече.
Тръгна по по-познати коридори. Очакваше го тренировка и се улови, че предвкусва това време на блажено изтощение. Макар и само за да заглуши какофонията от мисли.
Има си определени предимства в това да си мъртъв, мислеше Бъг, докато повдигаше каменната плоча от пода на кантората на склада. Видя се зейнала черна дупка и горната стъпенка на очукана бронзова стълба. Мъртвите бегълци, в края на краищата, не се нуждаеха нито от храна, нито от вода. Нито от въздух, като си помислиш. Което правеше криенето им почти безпроблемно.
Слезе по двайсетината стъпала и се озова в тунел, грубо изсечен в твърдата глина, а после изпечен, за да се образува твърда кора. Десет крачки напред до крива каменна арка и напукана каменна врата, нашарена с йероглифи. Старите гробници като тази бяха рядкост — повечето отдавна бяха рухнали под тежестта на града или пък толкова бяха затънали в калта, че бяха недостъпни. Схолари се бяха опитвали да дешифрират странните знаци по вратите на гробниците, докато простолюдието дълго се беше чудило защо гробниците изобщо трябва да имат врати. Езикът бе разгадан само частично, но достатъчно, за да се разкрие, че глифовете съдържат проклятия и по някакъв загадъчен начин са свързани с Блудния. Общо взето — достатъчен повод гробниците да бъдат отбягвани, особено като се разбра, след няколко прониквания в тях, че не съхраняват нищо ценно, а и беше странно, че безликите саркофази от най- обикновен камък във всички гробници са празни. Към това се добавяше и празният слух, че грабителите на тези гробници след това са били сполетени от ужасна съдба.
Печатът на точно тази гробница се беше счупил при тежкото пропадане на цялото съоръжение. Скромно усилие и вратата лесно можеше да се избута.
Бъг запали фенера с един тлеещ въглен в малка кутийка и го остави на прага на гробницата. После
