12.
Жабата върху купчина монети не смее да скача.
— Пет крила ще ти купят пълзене. Признавам, господарю, смисълът на тази поговорка ми се изплъзва.
Техол прокара пръсти през косата си и задърпа сплъстилите се кичури.
— Ухх. Това е Вечният дом, Бъг. Пет на брой крила и пълзене в краката на Блудния, в краката на съдбата. Империята се надига. Ледер се пробужда за ново време на слава.
Стояха един до друг на покрива.
— Но петото крило потъва. А четири крила?
— Сблъсък на чайки, Бъг. Леле, ама днес ще е горещо като в пещ. Какви задачи те очакват днес?
— Първата ми среща с кралски инженер Грум. Укрепването, което направихме със складовете, изглежда, го е впечатлило.
— Добре. — Техол продължи да зяпа града още миг, после се обърна към слугата си. — Трябваше ли?
— Да го впечатли? Ами, подовете не се смъкват и са сухи като кост. По новата замазка няма пукнатини. Собствениците са доволни…
— Мислех, че аз притежавах онези складове.
— Не си ли доволен?
— Е, прав си, доволен съм. Всеки един от мен.
— Това казах и на кралския инженер, когато отговорих на първото му писмо.
— А хората, които бяха против мен за тези вложения?
— Те също са доволни.
— Е — въздъхна Техол, — просто денят си е такъв, нали?
Бъг кимна.
— Сигурно, господарю.
— Това ли е всичко, което си планирал? За целия ден?
— Не. Трябва да изкрънкам някаква храна. После трябва да посетя Шанд и партньорките й и да им дам пак онзи твой списък. Много е дълъг.
— Помниш ли го целия?
— Да. Пурист Рот Ейл, тоя ми хареса.
— Благодаря.
— Но не всички са фалшиви, нали?
— Не, това щеше да го издаде много бързо. Всички местни са истински. Все едно, това за известно време ще ги държи заети. Надявам се. Какво друго?
— Поредна среща с гилдиите. Може да се наложи да давам подкупи.
— Глупости. Дръж твърдо — те скоро ще бъдат ударени от друг ъгъл.
— Удар? Не бях чул…
— Разбира се, че не си. Инцидентът, който ще го задейства, още не се е случил. Знаеш, че кралският инженер е задължен да наема само членове на гилдиите. Трябва да се погрижим този конфликт да се премахне, преди да ни е създал неприятности.
— Добре. Трябва също да проверя явката за Шурк и новия й приятел.
— Харлест Еберикт. Това беше голяма изненада. Впрочем, колко немрящи се разхождат на воля из този град?
— Явно повече от онези, за които знаем, господарю.
— Знае ли човек, половината му население може да са немрящи — онези хора там на моста, ей там, ония, дето се мотаят по улицата с пазарските кошници, и те може да са немрящи.
— Възможно е, господарю — отстъпи Бъг. — Това буквално ли го мислите, или се изразявате метафорично?
— О, да, има разлика, нали? Извинявай, разсеях се. Та като стана дума, Шурк и Ублала как я карат?
— Като по вода.
— Впечатляваща шега, Бъг. Значи искаш да провериш тайното им свърталище. Това ли ти е всичко за днес?
— Това беше само за предобеда. Следобед…
— Можеш ли да уредиш едно кратко посещение?
— Къде?
— В гилдията на Ловците на плъхове.
— Къщата с люспите?
Техол кимна.
— Имам договор за тях. Искам среща — тайна — с Майстора на гилдията. Утре вечер, ако е възможно.
Бъг се притесни.
— Тази гилдия…
— Знам.
— Може да се отбия на път за кариерата за чакъл.
— Чудесно. Защо ще ходиш до кариерата за чакъл?
— Просто от любопитство. Разкопаха нов хълм да изпълнят последната ми поръчка и намериха
