— Да.
— И Рулад Сенгар се е провъзгласил за новия крал на Тайст Едур.
— Не, Аквитор. Император.
Последва тягостна тишина, след което принцът изсумтя невярващо:
— Каква империя? Шест племена ловци на тюлени? Този глупак е полудял.
— Едно е да се самообявиш за император — каза замислено Нифадас. — Съвсем друго е да принудиш благородниците на Едур да коленичат пред такава претенция. Удинаас, те направиха ли го?
— Да, Първи евнух.
— Това е… поразително.
— А Ханан Мосаг? — попита Серен.
— Той също коленичи и се закле във васална вярност, Аквитор.
Всички отново се смълчаха. После Първият евнух кимна на Удинаас и каза:
— Благодаря ти. Вече съм готов за среща с императора.
Удинаас отвърна с лек поклон и се приближи до завесата. Дръпна я настрана и пристъпи в просторната зала. Благородниците се бяха разстъпили, за да отворят широка пътека, водеща надолу към централния подиум. Всички бяха прави. На подиума стоеше Рулад Сенгар, подпрян на меча си. От движенията му няколко монети бяха паднали и на мястото им се виждаха тъмни петна изгоряла кожа. От влагата, топлината и дима на маслените светилници въздухът беше замъглен и зноен. Удинаас реши да погледне на сцената като чуждоземец и грубото й варварство го стъписа. „Това е един паднал народ.“
„Който е готов да се извиси отново.“
Първият евнух и Аквиторът се появиха на прага и Нифадас се отдръпна встрани, за да отвори място за принц Квилас Дисканар. Удинаас заговори високо:
— Императоре. Първи евнух Нифадас и принц Квилас Дисканар — ледерийската мирна делегация.
— Пристъпете напред — последва хрипливата покана от императора. — Аз съм Рулад Сенгар и ви обявявам за гости на империята на Тайст Едур.
Нифадас сведе глава.
— Благодарим на Негово величество за радушното посрещане.
— Желанието на краля на Ледер е да сключи официален мир с нас — каза Рулад и сви рамене. — Бях останал с впечатлението, че вече имаме мир. И докато ние го зачитаме, вашите хора не го спазват. Тогава каква ще е стойността на едно ново споразумение?
Първият евнух понечи да отговори, но принц Квилас пристъпи напред.
— Вие конфискувахте улов на тюлени. Така да бъде. Такива неща не могат да се поправят, нали? Но все пак остава открит проблемът за дълга.
Удинаас се усмихна; не беше нужно да поглежда, за да види стъписаните изражения на събралите се благородници.
— Ханан Мосаг ще говори за Едур по този въпрос — заяви след миг мълчание Рулад.
Удинаас вдигна очи и видя пристъпилия пред подиума доскорошен крал. Лицето му беше безизразно.
— Принце. Трябва да обясните как вие, ледериите, стигнахте до идеята за дълг. Уловът беше незаконен — отричате ли го?
— Не. Не, Нифадас, ще говоря аз. Както ви казвах, Ханан Мосаг, ние не оспорваме незаконността на улова. Но неговата незаконност на свой ред не отменя факта, че е извършен. А този улов, извършен от ледерии, сега е в ръцете на Едур. Сегашният договор, както може би помните, съдържа договорена пазарна цена за тюлените и ние очакваме да бъдем зачетени с тази цена.
— Необичайна логика, принце — отвърна спокойният тътнещ глас на Ханан Мосаг.
— За щастие — продължи Квилас, — ние сме готови за компромис.
— Нима?
Удинаас се зачуди защо Нифадас продължава да си мълчи. Това, че не прекъсна принца, можеше да се изтълкува само като мълчалива преданост към него и към позицията, която той защитаваше.
— Да, компромис. Дългът ще бъде опростен в замяна на земя. По-точно останалото от района на Трейт, който, както знаят и двете страни, се използва от вашия народ само за сезонни рибарски лагери. Такива лагери няма да бъдат забранени, разбира се. Ще останат на ваше разположение срещу скромен процент от вашия улов.
— Излиза, че ние започваме тези преговори като ваши длъжници — каза Ханан Мосаг.
— Да.
— Основано на предположението, че притежаваме откраднатия улов.
— Да.
— Но ние не го притежаваме, принц Квилас Дисканар.
— Какво? Но той трябва да е у вас!
— Можете сами да посетите складовете ни — продължи спокойно Ханан Мосаг. — Ние наказахме ловците, което беше наше право. Но не прибрахме улова.
— Корабите пристигнаха в Трейт с празни трюмове!
— Може би, докато са бягали от гнева ни, са изхвърлили товара си, за да усилят скоростта си. Безуспешно, както се оказа. — Принцът зяпна онемял, а Ханан Мосаг продължи: — Следователно не сме ви в дълг. Вие обаче сте ни задължени. До пазарната цена на уловените тюлени. Засега все още не сме решили под каква форма да поискаме компенсация. В края на краищата ние не се нуждаем от пари.
— Донесли сме дарове! — извика Квилас.
— За които след това ще поискате да ви заплатим, с лихва. Запознати сме с вашия модел на културно завоевание сред съседните ви племена, принце. Това, че положението сега се обръща, буди симпатията ни, но както вие обичате да казвате, чувствата са едно, но всяко нещо си има цена.
Най-сетне Нифадас проговори:
— Изглежда, двамата трябва да обмислим много неща, императоре. Уви, пътуването ни беше дълго и изморително. Може би ще ни позволите да се оттеглим за малко, за да подновим тази среща утре?
— Великолепна идея — отвърна Рулад и монетите по лицето му се усукаха, щом се усмихна. — Удинаас, придружи делегацията в къщата за гости. После се върни. Чака ни дълга нощ.
Принцът стоеше като кукла с отрязани конци. Лицата на Аквитора и Първия евнух обаче си останаха сдържани.
„Въпреки това май всички тук са кукли…“
Робът изведе от залата Аквитора и делегацията. Светът не се беше разпаднал, беше се пръснал, и Трул Сенгар виждаше пред себе си нащърбени късове, огромната зала — пропукана и нацепена на хиляди парчета с безброй отразени образи. Лица на едури, раздробени тълпи от хора, петна от дим, лъскаво злато и меч, натрошен и зацапан като всичко пред очите му.
Като безумна мозайка, бавно пренаредена от безумна ръка. Сам той не знаеше вече къде е мястото му, къде щеше да се намести късчето, което бе той самият. „Брат на император. Това е Рулад, но и не е. Не го познавам. И го познавам твърде добре и, Дъщерята да ме вземе дано, най-много се плаша от това.“
Ханан Мосаг говореше тихо с Рулад, с лекота играеше новата си роля, за която Трул разбираше, че цели да успокои събраните тук свидетели. Зачуди се какво ли струва това на магьосника.
Леко кимване и махване с ръка подкани Ханан Мосаг да се отдръпне и да застане при своите К’риснан. По заповед на Рулад на подиума донесоха голям стол и императорът седна. Трул разбираше, че е уморен. Щеше да е нужно време, докато добиеше силата, необходима, за да носи дълго и без умора тази огромна, ужасна тежест. Императорът отпусна глава на високия гръб и огледа отвисоко тълпата благородници. Погледът му бързо ги усмири.
— Познах смъртта — заговори хрипливо Рулад. — Върнах се и не съм същият, не съм некръвният воин, когото видяхте, преди да започнем пътуването си към ледените пустини. Върнах се, за да ви донеса спомена за нашата предопределеност. За да ви поведа. — После замълча, сякаш имаше нужда да отдъхне от късата си реч. Десетина изтупвания на сърцето, след което продължи: — Феар Сенгар. Братко, излез напред.
Феар изпълни заповедта и спря на вътрешния кръг пред подиума.
Рулад го изгледа отгоре и Трул видя внезапната алчност, пламнала в искрящите му очи.
