Бъг не се изненада много, когато се оказа, че е буквално сам на крепостната стена. Никой не го беше спрял, докато се качваше — целият гарнизон като че ли се бе изтеглил в други части на града. Дали тези войници щяха да окажат упорита съпротива, тепърва щеше да се разбере. Във всеки случай присъствието им беше опазило улиците почти празни.
Слугата се облегна на един зъбер и загледа едурската армия — приближаваше се по западния път. Поглеждаше от време на време и вляво, за да следи приближаването на флотата и огромния, носещ гибел демон под нея — призрачно присъствие, почти препречило реката и протягащо се на половин левга надолу по течението. Ужасно, жестоко създание, напрегнало се в стягащите го чародейни вериги.
Западната порта беше зейнала, охрана нямаше. Авангардът на Едур вече беше приближил на хиляда крачки и напредваше предпазливо. От двете страни на колоната, в канавките и околните поля, се появиха първите вълци соултейкън.
Бъг въздъхна и хвърли поглед към единствения друг човек, озовал се на стената с него.
— Мисля, че ще трябва да работиш бързо.
Художникът беше доста известна и добре позната личност в Ледерас. Буйната коса, почваща от темето и сливаща се с брадата, покрила челюстта и шията, скриваше цялото му лице освен едрия буцест нос и двете малки сини очи. Беше нисък и жилав и рисуваше трескаво, като подскачаше възбудено — често на един крак, — размазваше петна боя по платното, което като че ли винаги се оказваше твърде малко за образа, който искаше да улови. Тази липса на перспектива отдавна се бе издигнала до равнище на техника, а после — и на съвсем легитимен стил, доколкото художествените стилове изобщо можеше да са легитимни. Той се намръщи на подхвърлянето на Бъг и застана на един крак, като опря стъпалото на другия на коляното си.
— Сцената, глупако! Дамгосана е в ума ми, ей тука, зад това око, лявото. Не забравям нищо. Никой детайл. Историците ще възхваляват днешната ми работа, ще видиш. Ще я величаят!
— Значи си я привършил?
— Почти. Още много, много малко, да, да. Почти е готова. Всеки детайл. И друг път съм го правил. Това ще кажат. Да, правил съм го и друг път.
— Може ли да я видя?
Художникът го погледна с внезапно подозрение и Бъг добави:
— Самият аз съм нещо като историк.
— Тъй ли? Чел ли съм те? Известен ли си?
— Известен? Може би. Но едва ли си ме чел, защото все още не съм писал нищо.
— А, лектор значи?
— Учен, който плува в океана на историята.
— Това ми харесва. Може да го нарисувам.
— Е, може ли да видя картината ти?
Отговорът бе щедър жест с многоцветната длан.
— Ами, заповядай, стари друже. Виж гения ми лично.
Платното, изпънато на триножника, беше по-широко, отколкото високо, като за рисуване на пейзаж или моментална гледка на историческо събитие. Бе широко поне разтег. Бъг се отдръпна, за да обхване образа с поглед.
И видя два цвята, разделени с груб диагонал. Бодящо очите червено вдясно, мръснокафяво — вляво.
— Необичайно — измърмори Бъг. — И какво точно си изобразил?
— Какво ли? Ти сляп ли си? — Художникът посочи с четката. — Колоната! Ония там, настъпващите Едур, огромната армия! Знамето естествено. Знамето!
Бъг примижа над бойниците и зърна в далечината малкото петънце червено, челното знаме на авангарда.
— А, да. Разбира се. Сега виждам.
— Гениалността ми те заслепява, нали?
— О, да. Така ме заслепи, че не го разбрах, наистина.
Художникът ловко смени краката, залюля се опасно над каменния парапет и се вторачи навъсено към колоната на Едур.
— Разбира се, те сега са по-близо. Жалко, че не си донесох друго платно — щях да изпипам детайла още повече.
— Ами… спокойно можеш да използваш ей тази стена.
Рунтавите вежди се вдигнаха.
— Хм… умно. Ти наистина си учен.
— Вече трябва да си ходя.
— Да, да. Стига си ме разсейвал. Трябва да се съсредоточа, нали разбираш. Да хвана фокуса.
Бъг тихо заслиза по каменните стъпала и когато стъпи на уличното платно, промърмори:
— Чудесен урок.
Детайлите… толкова много неща имаше да свърши този ден.
След малко зави на някакъв ъгъл, поспря се и се приближи до един срутен храм. Там стоеше Турудал Бризад. Обърна се и погледна през рамо, щом Бъг спря до него.
— Някакви предложения? — попита богът, когото знаеха с името Блудния.
— В смисъл?
— Смъртният, когото помолих за тази задача, не се появи.
— О! Това не е добре. Джхеките вече са при портата.
— И първите Едур вече слизат от корабите, да.
— Защо не действаш сам? — попита Бъг.
— Не мога. Обликът ми налага известни… забрани.
— Аха. Подбутването. Дърпай и бутай.
— Да, само това.
— По-прям от това не можеш и да бъдеш.
Блудния кимна.
— Е, разбирам дилемата ти.
— Откъдето идва и въпросът ми — имаш ли някакви предложения?
Слугата помисли малко. Богът изчакваше търпеливо. Накрая Бъг въздъхна и рече:
— Може би. Изчакай тук. Ако успея, ще ти пратя някого.
— Добре. Надявам се, че няма да се забавиш много.
— И аз. Зависи от силата ми на убеждение.
— Е, тогава съм обнадежден.
Бъг си тръгна без повече думи. Забърза по кривите улици към кейовете. За щастие не беше далече. Когато излезе на Крайбрежната улица, видя, че само главните кейове са заети от слизащите от корабите воини на Тайст Едур. Видя и че не бързат много — знак за самоувереността им. Никой не им се беше опълчил. Продължи бързо надолу по Крайбрежна и стигна до малките кейове. И там намери целта си, малко бързоходно двумачтово корабче, което имаше нужда от нова боя, но иначе изглеждаше сравнително здраво. На палубата не се виждаше никой, но щом мина по мостика, чу гласове и тропот на ботуши.
Вратата на каютата се отвори широко и излязоха две жени с броня и с извадени мечове.
Жените отстъпиха встрани и след тях се появиха още трима. Висок мъж с посивяла грива и пурпурно връхно палто, втори до него, който явно трябваше да е някакъв маг. Третото лице Бъг позна тутакси.
— Добрутро, Шанд. Значи тук ви е пратил Техол.
— Бъг! Какво искаш, в името на Блудния?
— Добре казано, момиче. Тези великолепни войници да не са наетият от Шурк Елале екипаж?
— Кой е този? — попита сивокосият.
Шанд се намръщи.
— Слугата на работодателя ми. А вашият работодател работи за моя работодател. Идването му означава, че предстои нещо неприятно. Продължавай, Бъг, слушаме те.
— Няма ли първо да ни запознаеш?
