— Каза ли ти кой?
— Не — поклати глава Чад.
— А обясни ли ти за какво става дума?
— За пари. Дължала е пари на някого.
— Какво друго ти каза?
— Нищо особено. Беше пияна. Не говореше смислено.
— Значи караницата ви нямаше нищо общо с желанието й да скъса с теб?
— Нищо. Абсолютно нищо.
— Но ти искаше връзката ви да е такава, каквато е била преди, нали?
Изведнъж Чад доби покрусен вид.
— Помолих я да се омъжи за мен. Още първия ден, когато я срещнах отново — той се намръщи и повдигна вежди, сякаш искаше да каже:
„Доста тъпо, нали?“
— Боже мой! — възкликна Шон. — Не си го казал на Гамбоа, нали? — Представи си какво би могъл да направи Лоуънстайн с изявление като това.
— Не съм. Не ме е питал.
„Не го е питал“ — помисли си Шон. Нима той е от хората, които не могат да държат устата си затворена? Ако прокурорът надуши отнякъде, че хлапето има навик да дрънка, веднага ще подкупи някой и ще му го изпрати като доносник.
— Чад — каза Шон гласно, — трябва да ме изслушаш много внимателно. От този момент нататък, искам да обсъждаш подробностите около делото единствено с мен. Никакви разговори с Гамбоа, с прокурора или с друг полицай — той вдигна папката с документи пред очите му, — а това включва и надзирателя ти, дори и да ти се струва симпатяга, който иска да убие времето в приказки с теб. Ако те питат, ще мълчиш. — Шон го сграбчи за лакътя. — Няма да говориш дори и пред другите затворници. Сред тях е пълно с хора, готови на всичко, за да се споразумеят с прокурора, и много добре знаят, че най-лесно ще се измъкнат оттам, като станат доносници. — Пусна ръката му. — Разбра ли какво ти казах?
— Да, разбрах — отвърна Чад.
— Добре. А сега ми кажи как реагира Робин, когато й предложи да се ожените.
— Разсмя се.
Младежът се втренчи в стената пред себе си и Шон долови, че преживява момента отново.
Съвсем импулсивно зададе един въпрос, който никога не задаваше на клиент, но при това дело щеше да се наложи да наруши доста от правилата си:
— Ти ли я уби?
Чад го изгледа, сякаш току-що му бе заговорил на суахили. Шон сложи ръка на рамото му.
— Синко — каза той, макар и да беше само с шест години по-възрастен, — трябва да знам какво се е случило онази нощ. Ти си обичал Робин и съм сигурен, че не би я наранил умишлено. Ако е умряла, това е било нещастен случай, което означава, че не си извършил престъпление или ако си извършил, то не се равнява на предумишлено убийство.
Чад само поклати глава и погледна Шон в очите.
— Не съм я убил аз.
Почти всеки ден вече от години слушаше лъжите на клиентите си и сега беше готов да се обзаложи, че Чад казва истината. Може би след като Робин се е присмяла на предложението му за женитба са се скарали и той я е накарал да млъкне с шамар. Само че огромната му лапа е строшила врата й и изведнъж това хлапе, на което досега не се е налагало да порасне, се е оказало обременено с тежък проблем — мъртво момиче. Вместо да понесе последствията, Чад е скрил някъде трупа. По никакъв начин не би мислил за себе си като за убиец. Да, тя е мъртва, но вследствие на нещастен случай.
— Вярвам ти, Чад — каза Шон най-накрая, стана и започна да се разхожда из тясната килия. — Но ме смущава едно нещо. — Изчака, докато младежът вдигне поглед към него и добави: — Имам предвид колата. Как така този тип Джонсън се е добрал до колата на Робин?
— Нямам представа — отговори Чад и поклати глава.
— Нямаш представа?
— Нямам.
— През нощта, когато Робин е изчезнала, ти караш колата й, а на следващия ден тя се оказва у твой бивш съотборник. И нямаш представа как е попаднала у него? — Докосна челото си с пръст озадачено. — Не мога да повярвам такова нещо и, уверявам те, след като аз не вярвам, няма да повярват и съдебните заседатели. Съвпадението е прекалено голямо.
Той се приближи до Чад и опря крак на пейката до него.
— Чад, как колата попадна у Джонсън?
— Не знам! — отговори младежът малко по-силно. В гласът му се появи скимтене.
— Дяволите да го вземат! — изкрещя Шон. — Аз съм твой адвокат! Как очакваш да те защитавам, когато ми пробутваш кофа лайна? Съдебните заседатели ще ми се изсмеят в лицето, ако им кажа, че колата съвсем случайно се е оказала у твой стар приятел. Че всичко е било дебело шибано съвпадение! „Дами и господа съдебни заседатели, просто не обръщайте внимание на показанията на Джонсън, че клиентът ми е поискал от него да го отърве от колата, след като момичето е изчезнало.“ Това ли очакваш да им кажа?
Шон взе куфарчето си и извика с всички сили:
— Сийлик, ела да отключиш шибаната килия!
— Мистър Барет — обади се Чад умолително, застанал зад гърба му, — Джонсън лъже. Познавам го. Сигурно са го спипали за нещо и се е спазарил с ченгетата.
Приставът се приближи до решетката, която затваряше външното помещение, извади голям месингов ключ и я отвори. Шон излезе и вратата на вътрешната килия се затръшна след него. Най-напред щеше да излезе той, а едва след това арестантът.
— Искам много сериозно да си помислиш за всички тези неща, Чад — каза той с хладен тон. — Това не ти е бейзболът в училище. Тук става дума за собствения ти живот.
Шон кимна на пристава, който отвори външната решетка, и излезе, без повече да се обръща към клиента си.
Когато стигнаха до изхода, Сийлик отбеляза:
— Заслужава награда от Театралната академия, а?
Шон се засмя саркастично. Знаеше, че това е първият от поредицата сблъсъци, които щяха да са необходими, за да се разкрие цялата история на Чад Къртис. Тя се състоеше от много пластове. Не беше и очаквал да стигне до дъното още в първия разговор. Искаше само да чуе някакъв намек, да долови нещо, което да го насочи. Големият скъпоценен камък нямаше да се появи от калта веднага, но думите му щяха да продължат да кънтят в ушите на Чад и следващия път, когато се видеха, той нямаше да е чак толкова упорит. Не знаеше кога, но беше сигурен, че един ден клиентът му сам ще го моли да му разкаже цялата истина.
В едно беше убеден — Чад криеше нещо. Наистина, Кари Робинсън не му допадаше, но думите й за връзката на клиента му с Робин звучаха правдиво. Освен това колата наистина нямаше как да се окаже у Франк Джонсън в деня след изчезването поради чиста случайност. Нещо не беше наред. Тъй като не би могъл да се надява на помощ от Кари, трябваше да се срещне с баща й — шефът на Робин, Картър Робинсън — за да види какво знае той за момичето. И горещо да се надява Гамбоа да не изрови трупа в пустинята.
Глава седма
Яркото пустинно слънце блестеше в изпоцапаните с кал стъкла на спрелия джип. Немощните чистачки бяха прорязали полумесеци, през които Емъри Нокс се мъчеше да гледа, докато шофира. Протегна ръка и извади химикалката от джоба на ризата на Гамбоа.
— Е, ето ни в прекрасния център на Виктърсвил — каза той и отбеляза върху синята карта изразходваната за гориво сума.
Нокс беше младо чернокожо ченге, завършило в Мичиган със степен по криминология. От четири години
