още преди да е вдигнал слушалката.
Но напевния говор му направи впечатление. В началото не успя да разбере какво му каза и поиска да повтори. Не го направи.
— Как е картинката с наш’то момче Чад? — попита гласът вместо това.
Шон се опита да определи акцента. В него имаше британска нотка, но не от Англия.
— Боя се, че не мога да разговарям за това, освен ако не кажете кой сте. Кой се обажда? — настоя той. Щеше да му даде още трийсет секунди.
— Сти’а с тиа лайна, а? — просъска онзи. Шон отдалечи слушалката от ухото си и се намръщи. — Мо’а да помогна на момчето.
Съмнявам се, помисли си Шон. И определи акцента — ямайски. Вероятно беше същият, който се бе обаждал и на Пелзър.
— Жива е, да знайш. — Този път нямаше смях.
— Какво? — възкликна Шон и се изопна.
— Жива и здрава, миста Барет. Живей си кат’ птичка. Ха, ха, ха! — прозвуча отново дрезгавият смях и след това гласът стана много мек. — Знам къде да намериш малката Робин.
— Къде?
— Тя си е холивудска мадама, наш’та Робин, аха. По цяла нощ танцува.
С тяло кат’ нейното на бая мъже ще завърти главите. К’во ше ка’еш, а?
Иди да търсиш в Холивуд.
Шон мразеше гатанките.
— Къде в Холивуд?
— Булевард „Сънсет“. Там, миста Барет — и затвори.
Шон остана мълчалив със слушалката в ръка. В началото си помисли, че може би Чад е накарал да се обади някой приятел. Но какво щеше да спечели от това? Или бяха ченгетата? Малък мръсен трик, за да го накарат да си загуби времето с фантоми. Само пет процента от ума му вярваха, че този човек би могъл да помогне.
— Откаченяк? — попита Мак.
— Не знам — отвърна Шон и постави слушалката на мястото й. — Имаше акцент.
— Поредният подмокрен мексиканец?
— Не, този беше от Ямайка, струва ми се. Говореше като онзи от телевизията… Сещаш се, едрият негър от островите, който рекламира безалкохолни напитки.
Мак го изгледа, като че ли се бе побъркал.
— От рекламата на „Ънкола“?
— Точно така. От рекламата на „Ънкола“.
Мак разпери ръце, подпря се на облегалките на стола и се изправи с мъка.
— Това ли е голямата шибана следа, по която трябва да тръгнем?
Рекламата на „Ънкола“? Не мога да повярвам!
— Имам чувството, че не беше съвсем откачен, Мак. — Шон уважаваше инстинктите на детектива, но той не беше чул гласа. Може би го бе заблудил акцентът или смахнатото вибрато на смеха му. Във всеки случай петте процента все още искаха да разберат какво точно знае този човек. — Ще почакаме, за да видим какво е намислил.
— Зарежи го — махна с ръка Мак, сякаш искаше да прогони муха. — Откаченяк е.
— Може би. Но все пак ме изслушай. Кажи ми, защо за обвинението е толкова трудно да докаже тезата си в случай като този?
— Защото няма труп.
— Точно така — кимна Шон и вдигна пръст. — Значи трябва да ги оставим да се мъчат да го открият. Това е тяхна работа. Нашата е да убедим съдебните заседатели, че Робин не е мъртва. Всеки, който заяви в съда, че я е виждал, ще спомогне да предизвикаме съмнение. Това е нашата игра. Ако някакъв смахнат тип ни отведе до хора, които да потвърдят, че са я виждали — само можем да се радваме. — Той се приближи до Мак и му подаде голям книжен плик. — Ето ти снимките на момичето.
— Дявол да го вземе — изсумтя детективът, — ако започнеш разследването отчаян, ще го завършиш също отчаян.
Шон не му обърна внимание.
— Майка й живее в долината Сан Фернандо. Когато отидеш да говориш с нея, отбий се в Холивуд и поразпитай тук-там дали някой не я е виждал.
Мак поклати глава и взе още една бира от хладилника.
— Това ли е всичко? — попита той след като я изпи и се отправи към вратата.
— Засега е достатъчно. Аз трябва да сложа в ред някои неща във фирмата.
Мак го изгледа учудено.
— Мислех, че си се махнал оттам.
— Трябва да представя новия адвокат на Теди Бъргър — обясни Шон. — След това ще посетя Картър Робинсън. Живее в Лидо.
— Страхотно! — отбеляза Мак. — Аз ще се занимавам с перверзните типове в Холивуд, а ти в това време ще правиш светски посещения в Лидо.
— Колко години си бил заместник шериф? И въпреки това мислиш, че в живота има справедливост?
Шон се засмя и затвори вратата.
Беше почти сигурен, че типът с ямайски акцент е побъркан. Но нещо го караше да не е съвсем сигурен. Ако успееше да превърне тази несигурност в истинско съмнение, би могъл да го пробута на съдебните заседатели, за да се опитат да се преборят с него. Ако не успеят, ще трябва да оправдаят клиента му. Такъв е законът.
Глава девета
Когато Шон пристигна пред затвора, Скот вече го очакваше. Сравнително нова, общо взето незабележителната шестетажна бетонна постройка без прозорци всъщност освежаваше района. В „Санта Ана“ излежаваха присъди предимно чужденци, незаконно проникнали в страната от Мексико и Централна Америка. Докато приближаваше от крайбрежието, Шон видя цели глутници от тях — с бели ризи, черни панталони и платнени обувки, разпрани по шевовете. Висяха по оживените кръстовища и очакваха някой неангажиран с профсъюзите посредник да ги наеме за тежка еднодневна работа. Живееха по две-три семейства в апартамент и кварталите им отразяваха приходите на глава от населението. Черните драсканици, които децата им оставяха навсякъде, допринасяха за грозотата на гледката.
Шон вмъкна колата под навеса край затвора и свали гюрука. Иначе, ако някой решеше да открадне нещо, щеше да го скъса. След като смени три, той най-накрая се отказа от хубавия радиокасетофон и го замени с обикновено радио за трийсет и осем долара, което никой не би откраднал.
— Искам да ти кажа няколко думи по това дело — каза Шон, докато се изкачваха по стълбите към входа. Той отвори вратата и пусна Скот да влезе пръв. — Най-напред трябва да знаеш, че Бъргър не беше искрен докрай. Твърди, че не знае нищо за убийството, но съм убеден, че лъже. Дори и без самопризнанието му, ще го осъдят, ако не ти каже истината. Първата ни работа ще е да го убедим в това.
Тръгнаха нагоре по лявото стълбище и Шон продължи да обяснява:
— Съвсем ясно е, че не той е дръпнал спусъка, но все пак трябва да разберем какво е правел там. Онази вечер уж е останал, за да работи извънредно. Сигурен съм, че не го е направил от благородни намерения, но също така съм сигурен, че го е изпратил някой друг.
Скот отвори вратата на приемната за посетители и пусна Шон да влезе първи. Обясниха на дежурната надзирателка при кого идват и седнаха да чакат.
— Може би някой друг е поръчал изстрелите — предположи Скот и разклати сгъваемия стол, за да провери дали е стабилен. Не му хареса люлеенето му, затова стана и се настани от другата страна на Шон.
— Сигурен съм в това. Спомни си какво е казал на Гамбоа. С него е имало още двама души. И този идиот ги крие.
