чашата си, когато яхтата изведнъж се отдели от кея. Шон се засмя.
Бе дошъл тук, за да разговаря със свидетел по най-голямото си дело, а се оказа, че трябва да участва в Коледния парад. Шон Барет и останалите вмирисани богаташи.
В продължение на час и половина след това той седя облегнат на парапета с кръстосани крака и наблюдава как хора, които едва се удържаха прави, прескачаха от лодка на лодка в търсене на по-весела компания или по-красива жена, с която да споделят веселието си.
Самият празник за него не означаваше кой знае какво. Майка му си бе отишла една студена Коледа, когато той навърши осем. След това не я бе виждал.
Винаги щеше да помни онази вечер. Това бе едно от нещата, които винаги щеше да носи със себе си. Тогава живееха в Северна Каролина — баща му, майка му, сестра му, брат му и той. Над Кейп Фиър налетя ураган. Старият буик на баща му поднесе на алеята пред къщата, когато черните облаци така бяха затъмнили небето, че се бе наложило да запалят уличното осветление.
— Бързо! — извика той. — Вземи сестра си и да слезем в скривалището.
Избута ги за раменете като овце през вратата на кухнята и ги вкара в бомбеното скривалище, което бе направил сам по време на комунистическата атомна истерия.
— Мама ще дойде ли? — попита го Шон. Не я бе виждал от два дни и никой не му бе казал къде е. Но и друг път бе изчезвала по за два-три дни в „отпуск“, както се изразяваше самата тя. Най-накрая шестгодишната му сестра го улови за ръката и му каза, че е заминала завинаги. Едва тогава успя да свърже думите на баща си за игрището за голф, караниците между родителите им, когато майка им се връщаше от „отпуските“ си, ядосаното затръшване на кухненската врата, когато баща им излизаше побеснял навън посред нощ, мъртво пиян, и ругаеше „онзи скапан нехранимайко, голфаджията“.
Влязоха в скривалището и на следващата сутрин, след като вятърът ви часове наред, а вратата на подземието се тряскаше сякаш някаква горила се опитваше да я изкърти, изпълзяха навън. Баща му отмести падналото пред входа дърво и Шон видя, че всичко, което някога бе обичал — дома, велосипеда, бухалката за бейзбол, книгите — всичко си бе отишло. Майка му — също. Тогава баща им реши да се преместят в Калифорния, колкото се може по-далеч от съпругата си.
След това в живота на Шон нямаше нищо сигурно, освен нещата, които би могъл да постигне сам. Това означаваше училище. Завърши с награда.
Получи пълна стипендия да следва право и завърши първи по успех в групата си. Шест години след това стана уважаван, обещаващ млад адвокат. В регистъра на Ориндж Каунти бе записан като „изгряваща звезда“.
— Как си Шон? — попита женски глас.
Обърна се и видя Кари Робинсън. Реши, че тя не би пропуснала възможността още веднъж да се заяде с него. Понечи да отговори нещо, но тя продължи, без да го изслуша.
— Шон, искам да се извиня задето се държах така онзи ден в съда. Не беше особено колегиално от моя страна. Като адвокат, би трябвало да си дам сметка, че си длъжен да свършиш работата си. — Тя разпери ръце пред себе си и добави: — Бих искала да помогна на Чад, ако има как.
При първия им разговор тя му се бе озъбила така, че още чуваше чаткането на челюстите й, а сега искаше да помага.
— Всичко е наред — каза той накрая. — Беше разстроена заради Робин.
— Когато гневът ми мина, си дадох сметка, че и Чад ми е приятел и че го обвинявам, без дори да съм го изслушала. Какво искаш да научиш?
По-късно, когато си припомняше този момент, Шон се упрекваше, задето веднага не се е досетил, че нещо не е наред. Само за една нощ тя се бе обърнала на сто и осемдесет градуса. Може би заради блестящите й зелени очи, заради начина, по който сложи длан на лакътя му или заради собственото му желание по-бързо да реши делото, но той изобщо не се запита какви са мотивите й изведнъж да поиска да му помогне.
— Ще ти кажа. Най-вече ме интересува какво е станало с Робин, докато е била в Холивуд.
— Разбира се — кимна Кари и се облегна на парапета до Шон. — Всъщност известно време й вървеше. Снима се в телевизионни реклами и й повериха няколко второстепенни роли. Участваше в шоуто на Лейкър в продължение на две години. Танцуваше с Пола Абдул, преди да стане известна. — Кари се засмя тихо. — Робин често се шегуваше, че от това не е имала голяма полза, освен, че е получила възможността да се запознае с Джак Никълсън. Но и от това нямало голяма полза.
Шон се усмихна.
— И какво се случи? — попита той и лицето му отново стана сериозно.
— Срещна една отрепка на име Грегъри Поуп.
— Кой е той?
— Някакъв дребен, надут холивудски агент — отговори тя, натъртвайки презрително всяка дума. — Той е виновен за всичко.
Шон усети, че вратата поддава и натисна, за да я отвори изцяло.
— Как така за всичко?
— За всичко… наркотици, оргии, всичко. — Кари се отдели от парапета и застана с лице към него. — Робин беше страхотно момиче с огромен талант, но попадна сред плъхове. — Тя и се вгледа в пристанището.
Шон чувстваше, че изчезването на приятелката й я е занимавало с дни, че и тя се мъчи да разбере причината.
— Влечугите като Грегъри Поуп знаят как да експлоатират момиче като Робин. Сякаш са го учили в училище. — Тя отново замълча и присви очи.
— Ще ми се да пипна мистър Поуп в ръчичките си! — Кари и удуши въздуха пред себе си. — Робин тръгна оттук невинно младо момиче, а се върна напълно променена.
— В какъв смисъл?
— Стана… закоравяла. Предполагам, че това е точната дума. — Кари вдигна очи към Шон, за да потърси потвърждение, но той остана безразличен. Искаше да чуе мислите, предположенията, подозренията, догадките й, всичко, което би могло да предизвика съмнение в изчезването й. — Някак си бе станала по- груба… във всяко отнощение… видът, походката, езикът й. Дори очите й. Изглеждаше, като че ли на двайсет и две се е простила с младостта си. Разбираш ли какво искам да кажа?
Шон повдигна вежди и кимна, за да продължи.
— Но с мен никога не се е държала грубо. Когато бяхме заедно, все още бяхме хлапета. Ако наистина имаше нужда от нещо, винаги идваше при мен.
Кари сведе поглед, за да подреди спомените си.
— Като с работата?
— Да, помоли ме да й намеря работа. Всъщност беше малко тъжно. Винаги казваше, че предпочита да се самоубие, вместо да робува зад бюрото на някоя стара пръдня. — Бузите на Кари се зачервиха, сякаш се канеше да се усмихне, но не го направи. — Започна като помощничка в офиса ни и въпреки всичко, струва ми се, накрая заобича закона. Започна да посещава подготвителни вечерни курсове, за да кандидатства право.
След това се интересуваше от борсата и винаги носеше със себе си книги за акции и ценни книжа. Беше много умна и се радвах, когато се заемеше с нещо с ентусиазъм.
Шон също се обърна и в продължение на известно време двамата наблюдаваха другите лодки и потока развеселени пешеходци на сушата.
— Разкажи ми за последната ви среща — каза той. — Това може да се окаже полезно.
Кари не отговори веднага. След малко се изпъна и го погледна.
— Беше късно. Имахме среща… Баща ми, аз, Робин и един клиент.
— Да не е бил Джон Крюгер от „Ларами Хоумс“? — попита Шон.
Тя присви очи.
— Точно той. Записано е в полицейския доклад, нали? — В очите й се появи вяла усмивка. Погледите им се срещнаха за няколко секунди.
Имаше нещо повече, това не бе само среща между двама колеги.
— Робин водеше протокола — каза Кари, без да отмества поглед. — Свършихме малко след седем,
