— И какво става по-нататък в приказката? — подкани я Шон.
— Както всички останали, които се кълнат, че никога няма да се забравят, тръгнаха всеки по своя път. Той отиде да играе бейзбол, а тя — в Холивуд, за да става актриса. Всички смятаха Чад за звезда, но и Робин имаше талант. Често имитираше разни хора, а с грима и облеклото нямаше равна на себе си. Често ни забавляваше, като имитираше когото й посочим. Барбара Стрейзънд, Бет Мидлър, Нанси Рейгън. — Кари се усмихна и поклати глава, потънала в спомени. — Беше страхотна Нанси Рейгън.
Шон обиколи залива веднъж и после, вместо да се присъедини към другите яхти, започна втора обиколка. Никой не се възпротиви.
Празненството долу беше в разгара си, музиката гърмеше по-силно от всякога, независимо, че сега беше в по-бавно темпо. Натали Коул пееше мелодиите на баща си, а гласовете и дрънкането на чашите бяха утихнали. Край парапета на кърмата Шон забеляза двойка, която се целуваше с чаши за шампанско в ръце. Въпреки че мъжът бе доста буен, не разляха и капка. Една друга двойка се бе усамотила в тъмното, на един шезлонг. Чашите им бяха на палубата встрани. Мъжът беше отгоре, единият крак на жената го бе обвила през кръста, а другият, обут в сандал със сребърен ток, стърчеше право към небето.
— Беше глупаво от моя страна да обръщам внимание на дивотиите за Чад в пресата — каза Кари. — Сега си давам сметка, че не може да го е направил той.
— Наистина ли? — попита Шон малко изненадано. Да съчувстваш на изпаднал в беда приятел е едно, но да го смяташ за невинен? Дори самият той все още не беше убеден в това.
— Да. Може би той е причина за смъртта й, може би — не. Каквото и да се е случило, не вярвам самият Чад да я е убил. Бих искала да разбера какво се е случило. Не мисля, че сме научили всичко.
Сякаш четеше мислите му.
— Знаеш ли — продължи тя след малко, — Чад наистина ми допадаше. В училище беше център на вниманието. Обичаше да кара сърф в Дел Мар.
Имаше чудесна стара таратайка, в която се качвахме по десет души, за да ни откара дотам. Страхотно време беше. — Тя отново се усмихна, протегна ръка и докосна неговата. — Между другото, искам да ти благодаря, че ми помогна да се справя с баща ми.
— Няма защо — отвърна той и я погледна. За първи път забеляза, че очите й всъщност не за зелени. Бяха сини, с жълти точици. Майка му имаше такива очи — променяха цвета си в зависимост от светлината.
Понякога бяха сини, понякога зелени, понякога бе невъзможно да се определи цвета им.
— Видях, че няма да се справиш сама — каза той. — Съжалявам само, че се наложи да го ударя.
— Аха… А аз бях такава кучка… — Кари повдигна вежди и се засмя, за да омекоти извинението си.
Шон също се засмя и стисна ръката й. Много добре, помисли си той, тя е красива и невероятно богата.
— Каквото било — било, става ли? Ще започнем отначало.
— Добре — кимна тя все още усмихната.
— Освен това за мен беше истинско удоволствие да управлявам „Поко Буено“.
— Така ли? — попита тя недоверчиво.
— Абсолютно. Тази яхта е една от най-добрите в класа си.
Кари се усмихна.
— Е, преди да се върнем, трябва пак да сляза долу, за да се погрижа за татко — каза тя и докосна ръката му. След това се наведе и го целуна по бузата. — Весела Коледа, Шон.
— Весела Коледа. Ще може ли да поговорим пак?
— Разбира се. Защо не ми се обадиш другата седмица? Ще вечеряме заедно. Ще ти помогна с каквото мога.
— Добре, ще ти се обадя — обеща той и я проследи с поглед, докато слизаше по стълбите. Изглежда току-що си бе намерил приятелка.
Глава единайсета
— Е, какво стана? — попита Лоуънстайн Гамбоа и Нокс. — Тя ли е, или не?
Библиотеката на областния прокурор се бе превърнала в нещо като щаб по делото „Къртис“ и Лоуънстайн седеше зад реквизираното метално бюро. Зад него бяха окачени фотоси на Робин Пенроуз — рекламни снимки в предизвикателни пози, с ръце, придържащи косата назад, в цял ръст откъм гърба, с главозамайващата дължина на бедрата й. И още една — на някакво парти, прегърнала през рамо Картър Робинсън.
— Не е. По дяволите! — изръмжа Гамбоа и разчисти място за себе си върху едно друго бюро, като премести купчината полицейски доклади върху стола. — Същата възраст, същия тип телосложение и всичко останало. Но не е тя. Проклетите зъби не съвпадат.
— Навсякъде в онази воняща пустиня са заровени трупове — каза прокурорът.
— Според Франкенстайн — обади се Нокс, — ако всички трупове, заровени в Мохаве, цитирам, се наредят един до друг, ще можеш да стигнеш по тях от Сан Бернардино до Лас Вегас, без изобщо да стъпиш на пясъка. — Говореше за главния съдебен медик, хлъзгав очилат гущер, с петна от псориазис по ръцете и врата. — Симпатичен дребен човек — отбеляза той накрая.
Гамбоа откъсна няколко листчета, забодени на подпряната до стената дъска, която служеше за информационен център, и ги размаха пред носа на Лоуънстайн.
— Погледни тази помия! Сигурно има поне двайсет сведения, които не струват пукната пара! Ето, тук пише, че са я виждали в Гранада Хилс вчера! — той продължи да чете бележките една по една и да ги хвърля на бюрото на прокурора. През последните четири дни с Нокс бяха ровили във всички известни им места, където би могло да се скрие труп, но без успех. — Тази жена я била видяла във Финикс. Тук пък пише, че Чад я е хвърлил в помийна яма в Сан Бернардино.
— Помийна яма? — попита Лоуънстайн и сбърчи нос, сякаш чувстваше миризмата.
— Да. Това се случва често — обади се Нокс. — Кой ще си прави труда да търси там изчезнал труп?
— Тук пък пише някаква луда — Гамбоа продължи да хвърля бележките върху бюрото на Лоуънстайн. — Казва, че получила видение как изхвърлят момичето в океана. Има още петнайсет подобни безумия, пръснати из целия шибан щат. А сме само двама. Ако и ти имаш някакви гениални идеи, искам да знам какви са!
— Какво ще кажеш за лудата?
— Писна ми от тия проклети откаченяци!
— Чакай малко — прекъсна го Лоуънстайн. — И друг път съм се сблъсквал с подобни неща и нерядко са се оказвали полезни. Не можем да си позволим да игнорираме каквото и да било, тъй като вие, двете суперзвезди, досега не сте ми донесли нищо съществено.
— Боже! — въздъхна Гамбоа. Тези скапани холивудски адвокати с педерастки ботуши и впити в задниците панталони, помисли си той. — По-скоро ще изчукам някой травестит, отколкото да слушам какви видения получават разни смахнати типове за моя случай.
— Добре. Предполагам знаеш къде да намериш травестит, сержант — каза Лоуънстайн с неприкрито удоволствие. — Я вземете се размърдайте!
Трябва да осведомявам Барет за хода на разследването ежедневно, така че искам да се движите две крачки пред неговия детектив.
Нокс забеляза, че Гамбоа побесня от шегата на прокурора. Познаваше шефа си достатъчно добре, за да прецени, че съвсем скоро ще е готов да прескочи бюрото и да го удуши с ръчно изработената му вратовръзка.
Не че и сам той би имал нещо против да види надутия задник с изхвръкнали от местата им очи.
Нокс потупа Гамбоа по рамото.
— Хайде, сержант. Ако ще се гмуркаме в помийни ями, по-добре да си намерим маски и шнорхели.
Въпросната помийна яма беше край Сан Бернардино — един прославен зеленчуков район, непосредствено до Ривърсайд. Местните фермери бяха поставили светофар и табелка и бяха нарекли
