Започна да рови тук-там с лопатата. След това прекрачи един камък и се спъна в нещо синьо.
— Ела — извика Нокс. — Прилича ми на рокля. Може да е тя.
Гамбоа коленичи и започна да разрива пясъка с ръце. Отдолу се появи син плат. После изсъхналата плът. Кичур коса. Той го улови и задърпа бавно, докато не се показа женско лице, втренчило мъртвешки очи в него.
— Жена е! — възкликна Гамбоа тържествуващо.
— Да — кимна Нокс, сякаш бе останал без дъх.
— Гледай, дясната ръка я няма. Тази, която е отмъкнало кучето.
Сержантът огледа трупа.
— Умряла е горе-долу по същото време. Възрастта съвпада, косата, мястото също. Трябва да е тя. — Той се изправи и пое дълбоко въздух.
От плиткия гроб се носеше ужасна воня.
— Погледни я само — обади се Нокс. Бе застанал до Гамбоа, който все още стискаше в ръката си кичур коса. Над далечните планини се процеждаха последните слънчеви лъчи. — Погледни какво е направил с нея!
— Аха — кимна сержантът разсеяно.
— Как ли ще се почувства баща й?
— Баща й е мъртъв. — Това бе едно от първите неща, които бе научил за момичето.
— Била е красива — продължи Нокс, който бе виждал нейни рекламни снимки по бикини. — Сега е само куп гнила мърша, храна за кучетата.
Беше облегнал брадичката си върху дръжката на лопатата.
— Не е полезно да разсъждаваш така, Емъри — прекъсна го Гамбоа, без да вдигне поглед. Той все още продължаваше да открива части от трупа.
— По-добре отиди да донесеш фотоапарата.
Нокс изтича по склона на хълма към джипа, дишайки дълбоко. Доста коктейли щяха да са му необходими довечера, за да прогони спомена за миризмата на разлагаща се плът. Бръкна през прозореца, взе „Полароида“ от предната седалка и хукна назад. Когато стигна до гроба, подаде фотоапарата на Гамбоа и той направи няколко снимки на гроба със светкавица — така, както го бяха открили. След това махнаха парчето плат, с което беше увито тялото, преди да бъде заровено.
Сержантът направи още няколко снимки.
— Косата й изглежда кестенява — отбеляза Нокс. — Робин Пенроуз е имала руса коса, нали?
— Цветът може да се промени, след като е била заровена тук — каза Гамбоа, без да престава да щрака с апарата. — Тя е. Мога да заложа задника си.
Направи още една снимка и промърмори под нос:
— Да, тя е.
Представи си каква физиономия щеше да направи Барет, когато идентифицират трупа и клиентът му получи обвинение в убийство първа степен.
Глава осма
Когато телефонът иззвъня, Шон беше в кухнята и се бореше с един дюшек. Беше го вкарал наполовина в малкото килерче, сгънат така, че ако го пуснеше, щеше да се отвори. Опита се да го притисне с крак до стената и се протегна към слушалката.
— Да? — каза той.
— Шон? Обажда се Джонатан Спан.
Шон се изправи машинално, по навик, все още притискайки дюшека с крак.
— Шон, искам да ти се извиня за онзи ден.
— Няма нищо — отвърна Шон. — Аз също прекалих.
Въпреки че беше делник, той бе облечен с шарени хавайски бермуди и памучна фланелка. Оттатък тезгяха за сервиране се простираше хаосът на предната стая. Бе се заел да превърне крайбрежното си бунгало в адвокатска кантора. Беше разчистил едната от спалните и бе докарал две метални бюра, компютър и два телефона.
— Съжалявам, че не съм те видял, докато си въвеждал Скот в делата си.
Оценявам помощта ти. Постъпи много професионално след скарването ни.
Разбира се, не съм и предполагал, че ще постъпиш иначе.
В деня, след като го уволниха, Шон се бе върнал във фирмата и бе обяснил на Скот особеностите на всички свои висящи дела, но го бе направил заради него, не заради Спан.
— Това е част от работата — отговори той.
— Разполагаш ли с няколко минути? — попита Спан любезно. Прекалената му учтивост бе неочаквана.
— Разбира се.
Последва пауза. Шон чу как Спан кашля, за да прочисти гърлото си.
— Това, което ти казах… че можеш да станеш съдружник, все още важи.
Защо не помислиш отново? Ще получиш ъгловия кабинет с френския прозорец, който винаги си искал.
Когато чу думата „съдружник“, кракът на Шон се отпусна и еластичният дюшек отскочи. Единият му край събори неотворена бирена бутилка от мивката. Тя падна на пода и започна да свисти ядосано. Шон погледна телефонната слушалка подозрително. Какво ли е намислил Спан? Никога не бе споменавал конкретно, че ще го прави съдружник. Беше чувал само намеци — потупването по рамото, което пробутват шефовете като него, вместо да раздават реални повишения. Каквото и да приказваше сега Спан, Шон знаеше, че от ъгловия кабинет го делят още няколко години тежка работа.
— Струва ми се, че не бях прав за фирмата — каза Шон накрая. — Но чувствам, че е дошло време да започна самостоятелно.
— Сигурен ли си, че не мога да те разубедя? Не бързай. Не е нужно да решаваш сега. — Говореше като водещ на телевизионна игра, който изкушава състезател.
— Не, благодаря — отвърна Шон. — Вече съм решил. Смятам, че постъпвам правилно. — Не отделяше поглед от цвърчащата бирена бутилка, готов да скочи, ако капачката изхвърчи.
— Все още смятам, че грешиш — продължи Спан. — Но това не значи, че не можем да останем приятели.
Говореше толкова мазно, че почти пееше.
— Съгласен съм.
— И още нещо. Сега си съвсем сам. Ако се натъкнеш на проблем, който искаш да обсъдиш с някого… знай, че можеш да ме потърсиш по всяко време.
Това бе едно от нещата, които щяха да му липсват — разговорите с другите адвокати, особено с шефа, за неясните моменти в закона.
— Благодаря. Винаги съм ценял мнението ти. И си напълно прав — за това дело ще имам нужда от съвет. Предполагам, че нямаш нищо против да се възползвам от предложението, особено като вземем предвид, че заради това дело ме изрита.
Двамата се засмяха.
— Глупости. Очаквам с нетърпение да видя как ще се справиш. Да ти призная честно, ще ми се фирмата да можеше да си позволи да го поеме.
Но за жалост е много рисковано.
Шон бе прекарал няколко дни в размисъл и разбираше притесненията на Спан.
— Да, така е. И без друго това дело май е по-подходящо за соло изпълнител.
След няколко протоколни любезности затвориха. Спан не е лош човек, помисли си Шон, стига да не засягаш финансовите му интереси.
Едва затвори телефона и Мак почука два пъти на вратата, след което я бутна и влезе. Изглеждаше, като че ли е минал под градинска поливачка. Рижата му, обикновено щръкнала коса сега беше сплескана и сплъстена. Около мишниците и по гърба му имаше големи петна от пот.
