— Шаба те търси — каза Хуупс.
— Аз също го търся — отвърна Шон. Почувства страх, но нямаше намерение да се отказва. Последва високия негър до ограденото пространство, където се намираха служебните бараки. Светлините на лунапарка останаха зад тях. Беше тъмно като в рог.
— Ей, миста Барет — разнесе се глас. Хуупс го избута през някаква порта и я препречи с тялото си, за да не може да побегне назад.
— Влизай, влизай, миста Барет! Ха, ха, ха! — Смехът му беше познат.
Островитянинът, който му се обаждаше по телефона. Разбра, че този човек по някакъв начин е свързан и с двата случая.
— Ти ли ми звънеше по телефона за Робин Пенроуз? — попита той.
— Аха — отвърна онзи и излезе от сянката.
Първото нещо, което забеляза, беше широчината на раменете му.
Светлозелените му очи блестяха на лунната светлина. Беше облечен със скъп костюм, а на вратовръзката му имаше ръчна бродерия. Едната му ръка беше скрита отзад, а когато я показа, Шон видя, че в нея стиска голямо мачете.
Даде си сметка как е бил убит Скот. Спомни си как изглеждаше трупът му. Островитянинът забеляза, че гледа острието.
— Харесва ли ти туй мачете? Използваме го за всичко. Отваряме кокосови орехи, сечем тръстиката, чистим си зъбите… — Той вдигна острието без никакво усилие и го задържа пред ухилената си уста. — Става и да се отървеш от гадинки. Хлебарки, отровни змии… Те са лошите. Пропълзяват нощем.
Шон направи крачка назад и се огледа, за да потърси изход. Негърът се усмихна.
— И любопитните бели момчета. И тях не обичаме. Селяните палят тръстиката по два пъти на година и винаги се намират по един-два трупа. Най-вече на любопитни бели момчета.
Зъбите му отново проблеснаха и изведнъж мачетето просвистя.
Светлините на виенското колело се отразиха за миг в острието му. Шон отстъпи инстинктивно назад и вдигна куфарчето като щит пред гърдите си. Дългият нож го сряза на две и банкнотите, които се посипаха отвътре, за миг приковаха погледа на черния. Той замахна пак и Шон хвърли двете половини в лицето му. Този път острието улучи някакъв дървен стълб до ухото му и се посипаха трески.
Шон се претърколи, изправи се отново на крака и хукна покрай гърба на бараката. Оградата от едната му страна беше висока два метра и в горния й край бе опъната бодлива тел. Хуупс остана на мястото си, Шаба тръгна след него. Шон си събу обувките и ги взе в ръка. Развика се за помощ. Островитянинът спря и се разсмя гръмогласно. После вдигна мачетето нагоре и извика:
— Слушай!
Шон се ослуша и чу писъците от влакчето на ужасите, крясъците на децата, шумът на тълпата.
Сега в ръцете си държеше само обувките, а те бяха напълно безполезни като средство за защита. Захвърли ги. Оставаше му единствено да се моли.
Шаба напредваше и Шон опря гръб в ламаринената стена на бараката.
Острието просвистя отново и одраска корема му. Ризата му започна да се напоява с кръв. Шаба го гледаше усмихнат.
— Върви на майната си, кучи син! — изрева Шон и в този момент дотича Хуупс.
— Изчезвай! — извика той. — Ченгетата!
Шаба отново вдигна мачетето над главата. Изтрещя изстрел. Негърът залитна напред и повлече Шон на земята. След секунда се появи Гамбоа, стиснал пистолета си.
— Линейката идва — извика той. — Ще издържиш ли?
Шон се измъкна изпод туловището на Шаба и пипна корема си.
— Не мисля, че е сериозно. Дали е мъртъв?
— Още не, но ще умре, ако не го сложат на системи колкото се може по-бързо.
— Не го оставяйте да умре. Преди това трябва да ми разкаже някои неща. А ти какво правиш тук?
— Нокс го следеше — отвърна сержантът. — Обади ми се по радиостанцията веднага, щом се появи ти, за да предизвикаш този задник на дуел.
— Искаш да кажеш, че сте били тук през цялото време? — Шон не можеше да повярва на ушите си.
— От другата страна на паркинга — отговори Гамбоа и посочи с палец зад гърба си.
— И го оставихте да направи това? Защо не го арестувахте веднага?
— Защото нямахме никакви доказателства и всяко хитро адвокатче като теб щеше да го измъкне след петнайсет минути. Би трябвало да го знаеш.
— Но той едва не ме уби! — извика Шон.
— Стига си скимтял, Барет. Само те одраска. — Гамбоа се ухили. — Все пак искам да ти благодаря, защото сега ще го окошаря за опит за убийство. Така ще го държим в пандиза, докато съберем доказателства за другите неща.
— Да, ако остане жив.
Появи се и Нокс.
— Добре ли си? — попита той.
Шон кимна.
— Линейката пристигна.
— Хвана ли другия? — попита Гамбоа.
— Не. Изплъзна се. Вече знаем къде е бърлогата и ще го пипнем.
Шон мина покрай двамата полицаи, без да каже нищо.
— Какво го прихвана? — попита Нокс, който забеляза, че Шон е без обувки.
— Вкисна се, защото негърът щеше да му разпори корема.
— Аха. Е, това му е наградата, задето си пъха носа, където не трябва.
— Мога да кажа, че това момче има кураж — засмя се Гамбоа. — Знаеше какво стана с Пауърс и Ромеро и въпреки всичко дойде тук само с куфарчето си.
— Да, така е — кимна Нокс. — Или е най-големият глупак под слънцето.
— Може би и двете — поклати глава Гамбоа и потупа партньора си по рамото.
Глава двайсет и пета
След като го превързаха, Шон подкара към дома си. Мак и Кари вече бяха там и го чакаха.
— Какво е станало с теб? — попита уплашено тя, когато видя окървавената му риза.
— Нищо особено — отвърна той и се разкопча, за да им покаже превръзката. — Попаднах на нашия приятел от Ямайка и той се опита да ми разпори корема.
— Островитянинът? — учуди се Мак. — Той ли направи това? Дявол да го вземе, Шон, казах ти, че този човек не е стока!
— Той е убил Скот и Ромеро. Вероятно и Бъргър.
— Бъргър? И него ли? — попита Мак.
Шон кимна.
— И ти му се напъха в ръцете? — възкликна Кари. — Постъпил си глупаво, Шон!
— Как разбра, че е островитянинът? — попита Мак.
— Сам той ми каза.
— Аха. — Мак посочи корема му. — С какво ти направи това?
— С мачете. Както Скот и Ромеро. — Шон поклати глава при мисълта за собствената си глупост. — Гамбоа се появи точно, когато онзи се канеше да доведе нещата докрай.
Кари се отпусна на старото канапе, покри лицето си с ръце и се разрида. Мак я изгледа изненадано.
Шон я прегърна, за да я успокои, а в това време детективът излезе на верандата. Най-накрая Кари се съвзе и отиде в кухнята, а Шон отиде при Мак. Луната беше само на няколко сантиметра над хоризонта.
— Какво откри във Вегас? — попита той.
Мак се обърна.
— За Робин Пенроуз нищо. Но мисля, че има нещо около Чад.
Той му разказа за старата дама и банките.
