групички от владетели. Всичките крале го познаваха, но изглежда, по някаква причина не обръщаха голямо внимание на присъствието му. Така той чу много разговори, за които може би никога не би научил, ако кралете бяха прекратили разискванията, обръщайки внимание на факта, че Еранд вече не е малкото момче, познато им от похода в Мишрак ак Тул.
Алорнските крале — Белгарион в обичайния си син жакет и тесни панталони, свирепият Анхег със своята измачкана синя роба и владетелят с тих глас Чо-Хаг, облечен в черни одежди, украсени със сребро, стояха заедно в една драпирана с тъмни завеси ниша в широката зала на двореца.
— Ще се наложи Порен да поеме задълженията на регент — каза Гарион. — Кева е само шестгодишен. Някой трябва да управлява държавните дела, докато той стане на възраст, когато ще е способен сам да се заеме с тях.
— Жена да стане регент! — изрече слисано Анхег.
— Анхег, отново ли ще водим този спор? — попита меко Чо-Хаг.
— Не виждам друга възможност, Анхег — заяви Гарион с възможно най-убедителен тон. — Крал Дроста вече точи зъби при мисълта, че на трона на Драсния ще се възкачи малко момче. Войските му ще откъснат големи късове от пограничните територии на страната, преди да нанесем съкрушителен удар. Трябва да поставим някой, който наистина ще съумее да управлява кралството.
— Но Порен е толкова дребна — беше лишеното от логика възражение на Анхег. — И толкова красива. Как е възможно да управлява кралството?
— Вероятно ще се справи много добре — отговори Чо-Хаг и внимателно се раздвижи, прехвърляйки тежестта на тялото си върху куците си нозе. — Родар напълно й се доверяваше. Освен това именно Порен бе измислила плана, който в последна сметка отстрани Гродег.
— Може би единственият друг човек в Драсния, способен да поеме управлението на страната, е маркграф Кендон — обърна се Гарион към краля на Черек. — Този, когото наричат Джевълин. Искаш ли началникът на драснианското разузнаване да поеме трона и да раздава заповеди на всички останали?
Анхег потрепера.
— Това е ужасяваща мисъл. Какво ще кажете за принц Келдар?
Гарион се взря в него и възкликна невярващо:
— Не говориш сериозно, Анхег! Силк? Регент?
— Сигурно си прав — след като размисли няколко секунди, отстъпи Анхег. — Той не е особено надежден, нали?
— „Не особено“ ли? — изсмя се Гарион.
— Значи в такъв случай постигнахме съгласие? — попита Чо-Хаг — Порен ще стане регентка, нали така?
Анхег помърмори, но накрая се съгласи. Алгарският крал се обърна към Гарион.
— По всяка вероятност ще се наложи да произнесеш обръщение, Гарион.
— Аз ли? Та аз нямам никаква власт в Драсния.
— Ти си Върховният владетел на Запада — напомни му Чо-Хаг. — Просто обяви, че признаваш Порен за регент на трона и всеки, който оспори званието й или наруши границите й, ще отговаря пред теб.
— Това ще накара Дроста да се отдръпне — изсмя се грубо Анхег. — Той се страхува от теб едва ли не повече, отколкото от Закат. Може би сънува кошмари как пламтящият ти меч се врязва между ребрата му.
В друг коридор Еранд попадна на генерал Варана и евнуха Сади. Сади бе облечен в пъстра, обагрена във всички цветове на дъгата роба, типична за нийсанците, а генералът бе наметнал сребриста толнедранска мантия, украсена по раменете с широки златни ивици.
— В такъв случай официалната позиция е такава — каза Сади със своя странен писклив глас, вперил поглед в наметалото на генерала.
— За какво стова дума? — попита го Варана. Генералът приличаше на непоклатим каменен блок и имаше стоманеносива коса. Лицето му изглеждаше леко развеселено.
— Чухме разни слухове в Стис Тор… Ран Боруни те осиновил и те приема като свой син.
— Така налага целесъобразността — сви рамене Варана. — Могъщите родове изложиха на опасност Толнедра със своето боричкане за престола. Ран Боруни трябваше да вземе мерки, за да успокои духовете.
— Въпреки това ти ще се възкачиш на трона, когато императорът почине, нали?
— Ще видим — отговори Варана уклончиво. — Нека отправим молитви към боговете негово величество да живее още много години.
— Разбира се — измърмори Сади. — Ала сребърният плащ на престолонаследника наистина ти отива, скъпи ми генерале. — Евнухът плъзна дългите си пръсти по обръснатото си теме.
— Благодаря — отвърна Варана с лек поклон. — А как вървят делата в двореца на Салмисра?
Сади се изсмя язвително:
— Както винаги. Заговорничим, кроим планове един срещу друг и всяко ястие, приготвено в кухните ни, е обилно подправено с отрови.
— Чувал съм, че обичаите ви са такива — отбеляза Варана. — Как оцелявате в такава смъртно опасна обстановка?
— Като хабим много нерви — отговори Сади. — Всички сме подложени на строг режим. Вземаме редовно необходимите дози от всички познати противоотрови. Всъщност някои отрови имат доста приятен вкус. Противоотровите обаче са отвратителни.
— Такава е цената на властта.
— Наистина. Как реагираха великите херцози на Толнедра, когато императорът определи теб за свой наследник?
Варана се засмя.
— Не може да не си чул крясъците им. Кънтяха от Гората на дриадите до границата с Арендия.
— Когато дойде време, може би ще се наложи да извиеш вратовете на някои свои приятели.
— Възможно е.
— Разбира се, всички легиони са ти верни.
— Легионите са голяма утеха за мен.
— Мисля, че ми харесваш, генерал Варана — заяви нийсанецът с обръснатата глава. — Сигурен съм, че двамата с теб ще съумеем да достигнем до взаимно изгодни решения по някои въпроси.
— Винаги съм искал да бъда в добри отношения със съседите си, Сади — потвърди Варана с убедителен глас.
В друг коридор Еранд откри трета странна група. Крал Фулрах от Сендария, облечен в тъмнокафяви делови одежди, разговаряше тихо с крал Кородулин от Арендия, който бе облечен изцяло в пурпур. Техен събеседник беше известният с неприличното си поведение крал Дроста лек Тун. Той носеше отрупан с бижута жакет в неприятно ярък жълт цвят.
— Чувал ли е някой от вас някаква информация, засягаща регентството? — попита с пискливия си глас мършавият крал на надраките. Очите на Дроста изглеждаха опулени, сякаш всеки момент щяха да изскочат от набразденото му с белези от шарка лице. Той непрекъснато се въртеше на всички страни.
— Бих казал, че кралица Порен ще ръководи младия крал — предположи Фулрах.
— Със сигурност няма да издигнат жена на този пост — заяви Дроста подигравателно. — Познавам алорните. Те гледат на жените като на по-низша част от човешката раса.
— Порен не е като другите жени — отбеляза кралят на Сендария. — Тя е необикновено надарена.
— Та как е възможно жена да защитава границите на такова голямо кралство като Драсния?
— Вашето схващане е погрешно, ваше величество — обърна се Кородулин към надрака с нетипична за него откровеност. — Останалите алорнски крале със сигурност ще я подкрепят. Особено Белгарион от Рива, който ще й предложи покровителството си. Струва ми се, че не съществува толкова глупав владетел, готов да се изправи срещу волята на Върховния повелител на Запада.
— Кралство Рива е доста далеч оттук — подметна Дроста и присви очи.
— Не е чак толкова далеч, Дроста — възрази Фулрах. — Белгарион има много дълги ръце.
— Какви са новините от юг, ваше величество? — попита Кородулин краля на надраките.
— Кал Закат се къпе в кръвта на мургите — каза отвратено Дроста. — Изтласкал е Ургит в Западните
