— Опитай да си спомниш — помоли го тя настойчиво. — Моля те.
— Да видим — замисли се кралят на Рива и се загледа в богато украсения с дърворезби таван. — Първо, баронеса Нерина отказа да изслуша предложението за женитба, преди да преминат през всички процедури по „запознанството“ — така го нарече тя. Предполагам имаше предвид разни потайни срещи, когато двамата остават насаме в уединени кътчета, любовните стихове, цветята и нежните погледи и тъй нататък.
Се’Недра го погледна строго.
— Знаеш ли, понякога можеш да скъсаш нервите на хората. Чувствителен си като пън.
— Какво пък трябва да означават тези думи?
— Няма значение. Разкажи ми какво се случи след това.
— Ами веднага заявих, че няма да чакам заради всички тези глупости. Напомних им, че вече се познават, тъй че могат да пропуснат тези моменти.
— Какъв си ми чаровник! — рече саркастично тя.
— Се’Недра, какво има?
— Няма значение. Продължавай. Винаги приказваш толкова безизразно, когато става дума за такива неща.
— Аз ли? Ти си тази, която постоянно ме прекъсва.
— Продължавай, Гарион.
Той сви рамене.
— Няма какво друго да разказвам. Той й направи предложение, тя каза „да“ и ги накарах да отидат в параклиса.
— Думите, Гарион — настоя кралицата. — Думите. Какво точно й каза той?
— Нищо впечатляващо. Беше нещо от рода на „Ще ме вземете ли за свой съпруг, Нерина?“
— О! — възкликна Се’Недра и гласът й секна. Гарион с изненада забеляза сълзи в очите й.
— Какво има? — попита я той.
— Няма значение — отвърна Се’Недра и леко докосна очите си с тънка носна кърпичка. — А тя какво каза?
— Каза, че не разполага с достатъчно време да обмисли подходящ отговор. Затова й предложих да отвърне с „да“.
— И?
— Баронесата каза: „Ще ви приема, сър Мандорален, с цялото си сърце“.
— О! — отново въздъхна Се’Недра и кърпичката още веднъж докосна преливащите от сълзи очи на кралицата. — Това е просто прекрасно.
— Ти може да го приемаш и по този начин — рече Гарион, — но на мен ми изглеждаше прекалено дълго и провлачено.
— Понякога наистина си безнадежден случай — прошепна Се’Недра, след това въздъхна отчаяно и тихо каза: — Никога не са ми правили официално предложение.
— Съвсем не е вярно — възмути се Гарион. — Не си ли спомняш тържествената церемония, когато ти и посланикът на Толнедра дойдохте в тронната зала?
— Аз бях тази, която направи предложението, Гарион — напомни му тя и отметна назад пламтящите си къдри. — Аз се представих пред трона ти и попитах дали би се съгласил да ме вземеш за своя жена. Ти склони и с това се свърши всичко. Ти никога не си ми предлагал.
Гарион се намръщи и се опита да си припомни.
— Сигурно съм го направил.
— Нито веднъж.
— Е, вече тъй или иначе сме женени и това няма особено значение, нали?
Лицето й се вледени.
Гарион усети мразовития й поглед и попита:
— Наистина ли е толкова важно за теб, Се’Недра?
— Да, Гарион, важно е.
Гарион въздъхна.
— Добре тогава. Май ще е по-добре да го направя.
— Какво да направиш?
— Предложение за женитба. Ще се омъжиш ли за мен, Се’Недра?
— Това ли е най-доброто, което успя да измислиш?
Той впи поглед в очите й. Трябваше да признае, че кралицата бе твърде привлекателна. Беше облечена в бледо зелена плисирана рокля, украсена с дантели. Но изглеждаше нацупена и недоволна. Той стана и коленичи театрално пред нея. Взе малката й ръка в своите, погледна я умолително в лицето и се опита да добие глуповатото обожаващо изражение, което бе видял на лицето на Мандорален.
— Ще се съгласи ли нейно императорско височество да ме приеме за свой съпруг? — попита я той. — Мога да предложа малко: само едно честно любящо сърце и безгранична преданост.
— Ти присмиваш ли ми се? — попита тя подозрително.
— Не — отвърна й Гарион. — Ти искаше официално предложение и аз го направих. Е?
— Какво „Е?“?
— Ще се съгласиш ли да се омъжиш за мен?
Тя го погледна дяволито. Очите й искряха. След това протегна нежно ръка и разроши косата му.
— Ще си помисля — отговори малката кралица.
— Какво искаш да кажеш с това, че ще си помислиш?
— Кой знае? — изрече Се’Недра със самодоволна усмивка. — Може да получа и по-добро предложение. Стани, Гарион. Панталонът ти съвсем ще увисне на коленете, ако стоиш на пода така.
— Жени! — измърмори кралят раздразнено и се изправи.
Тя го погледна лукаво с широко отворени очи. Някога, преди Гарион да бе прозрял, че това си е чисто хитруване, този поглед винаги бе карал коленете му да омекват.
— Не ме ли обичаш вече? — попита тя с треперещ и неискрен глас, сякаш беше малко момиченце.
— Нали решихме да не си причиняваме подобна болка?
— Но това е особен случай, скъпи — отговори тя. След това се засмя, скочи от стола и обви врата му с ръце.
— О, Гарион! — прошепна малката кралица и продължи да се смее. — Аз наистина те обичам.
— Наистина се надявам, че е така — рече той, прегърна я и я целуна по устните.
На следващата сутрин Гарион се облече твърде неофициално и почука на вратата в покоите на Се’Недра.
— Да? — отговори тя.
— Гарион е — обади се той. — Може ли да вляза?
Добрите сендарски обноски бяха така дълбоко вкоренени у него, че макар и да бе крал и съпруг, Гарион винаги искаше разрешение преди да отвори вратата на чужда стая.
— Разбира се — отвърна тя.
Той натисна дръжката и влезе в пищно украсените лични покои на съпругата си — стая, цялата в розови и бледозелени волани, с десетки метри нежно шумолящ сатен и завеси от брокат. Арел, любимата придворна дама на Се’Недра, смутено стана и направи обичайния реверанс. Арел бе племенница на Бранд, дъщеря на най-малката му сестра. Тя бе една от няколкото ривански дами с благородно потекло, които правеха компания на кралицата. Арел притежаваше почти всички черти на типична алорнска жена — висока, русокоса, приятно закръглена, със златни плитки, навити около главата, и с дълбоки сини очи. Лицето й бе с цвят на току-що издоено мляко. Тя и Се’Недра бяха практически неразделни. Приближили глави една до друга, те все се кикотеха или си шепнеха нещо. Неизвестно защо Арел винаги се изчервяваше свенливо, когато Гарион влизаше в стаята. Той въобще не разбираше защо стова така, но тайно подозираше, че Се’Недра е разказала на своята любима придворна дама неща, които всъщност е трябвало да си останат дълбоко лични. Тайни, които караха страните на риванското момиче да поаленяват всеки път, колчем Гарион хвърлеше поглед към него.
— Отивам в града — обърна се Гарион към съпругата си. — Искаш ли да ти купя нещо?
