— Предпочитам да пазарувам сама, Гарион — отвърна Се’Недра и поглади сатенения си халат. — Никога не купуваш каквото трябва.
Той се приготви да й отвърне, но се отказа.
— Както искаш. В такъв случай ще се видим на обяд.
— Както наредите, милорд — каза подигравателно Се’Недра и направи лек реверанс.
— Остави тези глупости.
Кралицата му се изплези, после го прегърна и го целуна. Кралят се обърна към Арел и я поздрави с учтив поклон.
— Милейди.
В сините очи на Арел трепна едва сдържан смях, ала погледът й бе замислен и проницателен. Тя се изчерви и също направи лек поклон.
— Ваше величество — изрече почтително придворната дама.
Когато Гарион напусна покоите на кралицата, си зададе въпроса какво ли е казала Се’Недра на Арел. Какви ли бяха думите, предизвикали това изчервяване и особените погледи на придворната дама? Ала младият владетел бе благодарен на русокосата девойка. Нейното присъствие осигуряваше компания на съпругата му, а това му даваше свобода да се занимава с други проблеми. Откакто леля Поул се бе намесила и бе излекувала отчуждението, причинило толкова болка на двамата, Се’Недра все мечтаеше да разполага със свободното му време. Като цяло Гарион чувстваше, че да си женен е нещо доста хубаво, но понякога Се’Недра имаше склонност да приема нещата малко прекалено надълбоко.
В коридора, стиснал пергамент в ръка, го очакваше Кайл, вторият син на Бранд.
— Смятам, че този документ заслужава незабавното ви внимание, сир — съобщи той с официален тон.
Кайл бе воин, висок, с широки рамене като баща си и братята си, но освен това бе образован, интелигентен и дискретен. Той познаваше достатъчно добре кралство Рива и неговите граждани, затова можеше да оценява многобройните петиции, молби и предложения, отправени към трона, и да отделя важните от баналните. Когато Гарион се възкачи на престола, кралството изпитваше болезнена нужда от човек, способен да оглави администрацията. Кайл очевидно беше най-подходящата личност за този пост. Беше около двадесет и пет годишен и имаше къса, красиво подрязана кафява брада. Часовете, прекарани над книгите, бяха оставили постоянна дълбока бразда между веждите му и навика да гледа събеседниците си с леко присвити очи. Той и Гарион прекарваха по няколко часа на ден заедно и скоро се сприятелиха. Кралят на Рива ценеше високо съветите му.
— Наистина ли е сериозно? — попита Гарион и взе пергамента.
— Възможно е да се окаже тъкмо така, сир — отвърна Кайл. — Възникна спор за собствеността върху една долина. Родовете, замесени в конфликта, са твърде могъщи и смятам, че ще е добре да решим въпроса преди положението да се е влошило.
— Има ли някакви неопровержими доказателства за собствеността в подкрепа на някоя от страните?
Кайл поклати глава.
— Двата рода са ползвали земята съвместно векове наред. Ала напоследък между тях е възникнало неразбирателство.
— Разбирам — рече Гарион и се замисли. — Каквото и да реша, едната или другата страна ще остане недоволна, нали така?
— Това е твърде вероятно, ваше величество.
— Добре тогава, да направим така, че и двата рода да бъдат недоволни. Напиши нещо като официална декларация, че тяхната долина сега принадлежи на мен. Ще ги оставим да се тревожат в продължение на около седмица. След това ще разделя земята точно през средата и ще дам половината от нея на всяка страна. Те ще бъдат дълбоко разгневени на мен и ще забравят, че не са се обичали помежду си. Не искам този остров да се превръща във втора Арендия.
Кайл се засмя.
— Много практично решение, Белгарион.
Гарион също се засмя и каза:
— Нали помниш, че съм отраснал в Сендария. А, да… запази една ивица от долината. Нека бъде широка около сто метра и да минава точно през средата. Наречи я „Кралска земя“ или нещо подобно. Забрани им да навлизат в нея. Това ще им попречи да кръстосват шпаги край оградата. — Кралят върна пергамента на Кайл и продължи по коридора твърде доволен от себе си.
Тази сутрин задачата в града заведе Гарион в работилницата на един стъклодухач, който, макар и млад, бе изкусен майстор. Казваше се Йоран. На пръв поглед посещението на Гарион бе с цел да провери как върви работата по кристалния сервиз, който бе поръчал за подарък на Се’Недра. Истинската причина обаче бе много по-сериозна. Отгледан сред обикновени хора, Гарион осъзнаваше по-ясно от другите владетели, че мнението и проблемите на обикновените граждани рядко привличат вниманието на трона. Той добре разбираше, че има нужда от уши в града — не шпиони, които да му докладват за нелицеприятни за короната мнения, а хора, способни съвсем обективно да го осведомяват за истинските проблеми на неговия народ. Йоран бе избран от краля за изпълнението на тази задача.
След като владетелят на Рива разгледа чашите, двамата отидоха в една малка стаичка в задната част на работилницата на Йоран.
— Получих бележката ти веднага след завръщането си от Арендия — рече Гарион. — Наистина ли положението е толкова сериозно?
— Така мисля, ваше величество — отвърна Йоран. — Смятам, че данъкът не е обмислен както трябва и предизвиква множество неблагоприятни коментари.
— И всички са насочени срещу мен, нали?
— В края на краищата вие сте кралят на тази страна.
— Благодаря — изрече сухо Гарион. — И каква е причината за това недоволство?
— Всички данъци са омразни — отбеляза Йоран. — Но все пак са поносими, когато всички плащат еднакво. Но се правят изключение за някои и това дразни останалите.
— Изключения ли? Какви изключения?
— Благородниците не плащат търговските налози. Не знаехте ли?
— Не — отвърна Гарион — Не знаех.
— Обяснението е, че хората с благороден произход имат други задължения — да събират и поддържат войска с определена численост и прочие. Ала това просто вече не е така. Сега кралската корона сама събира и издържа армията. Въпреки това, ако благородник се захване с някакъв занаят, той не плаща никакви търговски налози. Единствената разлика между него и другия търговец се състои в това, че благородникът случайно притежава титла. Работилницата му е същата както моята, той използва времето си по същия начин като мен. Но аз трябва да плащам данък, а той не.
— Това наистина не е честно — съгласи се Гарион.
— Нещата се влошават още повече, защото трябва да повиша цените, за да платя данъка. Благородникът може да ги намали и така открадва моите клиенти.
— Този недостатък наистина трябва да се отстрани — заяви Гарион. — Ще премахнем привилегиите.
— Това няма да се хареса на благородниците — предупреди го Йоран.
— Не е необходимо да им харесва — изрече твърдо Гарион.
— Вие сте много справедлив крал, ваше величество.
— Човек не бива да съди за справедливостта от един-единствен случай — възрази Гарион. — Колко благородници имат работилници в града?
Йоран сви рамене.
— Двадесетина.
— А колко са останалите занаятчии?
— Стотици.
— По-добре да ме намразят двадесетина души, отколкото стотици, нали.
— Не бях помислял за тази страна на въпроса — призна Йоран.
