Ако влезем в директно противоборство, цели слънца ще бъдат унищожени.“
Гарион потрепера и преглътна мъчително.
„Не знаех — призна той. След това му хрумна нова идея. — Позволено ли ти е да ми кажеш нещо за онзи ред в Мринския сборник, онзи, в който по средата има дума, скрита от петно?“
„Зависи от това колко искаш да узнаеш.“
„Коя е думата под петното?“
„Думите са няколко. Ако ги погледнеш при подходяща светлина, трябва да можеш да ги видиш. А що се отнася до другите книги, опитай да ги четеш по начина, по който ти казах. Ще откриеш, че така става много по-бързо, а ти наистина не би могъл да отделяш толкова много време.“
„Какво трябва да значи пък това?“
Но гласът си бе отишъл.
Вратата на библиотеката се отвори и влезе Се’Недра по нощница, наметнала върху раменете си топла дреха.
— Гарион — подхвана тя. — Изобщо ли не смяташ да си лягаш?
— Какво? — вдигна поглед той. — А… да. Веднага.
— Лягай си, Гарион — изрече твърдо тя. — Не можеш да изчетеш цялата библиотека за една вечер.
— Да, скъпа — съгласи се той.
Не след дълго, когато пролетта вече бе започнала да докосва по-ниските поляни по склоновете зад крепостта, обещаното писмо от крал Анхег пристигна. Гарион незабавно отнесе преписа в библиотеката, за да го сравни със своя екземпляр. Когато постави двете копия едно до друго, започна да ругае. В преписа, който му бе изпратил Анхег, имаше петно точно на същото място.
— Казах му! — гневеше се Гарион. — Специално му казах, че ми трябва да видя точно това място, дори му показах!
Твърде учудващо за всички Се’Недра прие спокойно факта, че Мринският сборник почти се бе превърнал в мания за съпруга й. Разбира се, вниманието на малката кралица бе почти напълно приковано към малкия й син и Гарион бе съвсем сигурен, че тя възприема всичко, което й казва или прави, като насън. Младият принц Геран бе обсипван с прекалено големи грижи от страна на майка си. Се’Недра го държеше на ръце почти всяка минута, когато бе буден, а често дори и докато спеше. Той бе кротко бебе, рядко плачеше или се дразнеше, Посрещаше непрестанното внимание на майка си твърде спокойно и невъзмутимо приемаше всичките й прегръдки, гукания и нежни целувки. Гарион обаче чувстваше, че Се’Недра мъничко прекалява — кралицата настояваше непрекъснато да държи Геран и със сигурност отнемаше времето, в което той би могъл да държи сина си, Веднъж Гарион за малко не я попита кога ще дойде редът му, но в последния момент се отказа. Това обаче, което той наистина смяташе за несправедливо, бе начинът, по който Се’Недра измерваше времето. Винаги когато поставяше Геран в ръцете му за няколко минути и на Гарион най-накрая му се удаваше възможност да подържи бебето, ръцете на малката кралица сякаш автоматично се насочваха към копчетата върху предната част на роклята и и тя спокойно обявяваше, че е време да кърми Геран. Гарион, разбира се, не желаеше да лишава сина си от храната му, но в тези моменти бебето всъщност не изглеждаше чак толкова гладно.
След време обаче, когато той най-накрая свикна с факта, че Геран безусловно присъства в живота им, зовът на мрачната, миришеща на плесен библиотека отново започна да го привлича. Начинът на четене, препоръчан му от сухия глас, работеше изненадващо добре. След кратки упражнения Гарион разбра, че може бързо да плъзга погледа си по цели страници отегчителна материя; окото му автоматично спираше върху пророческите откъси, погребани сред обикновения текст. С учудване откри много подобни откъси, скрити на най-невероятни места. В повечето случаи бе очевидно, че авторите дори не са и съзнавали какво са включили в писанията си. Често някое изречение прекъсваше, преминаваше рязко в пророчество, а след това продължаваше точно от там, където бе прекъснало. Гарион бе сигурен, че при повторно прочитане на текста нищо неподозиращият пророк, който е вмъкнал тези думи, дори не би забелязал какво е написал.
Ала Мринският сборник, и в по-малка степен Даринският, си оставаха сърцевината на предсказанията. Откъси от други трудове поясняваха или представяха някои неща в по-големи подробности, но двете големи пророчества поднасяха всичко в най-чист вид. Гарион започна да прави препратки, обозначавайки всеки нов откъс с номер и след това свързваше тези номера с поредица буквени кодове, които съответстваха на откъсите от Мринския свитък. Към всеки откъс от този свитък, откри той, обикновено имаше по три или четири потвърждаващи или обясняващи го редове, събрани оттук-оттам от други трудове — с изключение на онзи изключително важен, унищожен от петното откъс.
— И как мина търсенето днес, скъпи? — попита Се’Недра весело една вечер, когато Гарион се върна начумерен и раздразнителен в кралските покои. В момента тя кърмеше Геран и лицето й грееше от нежност.
— Малко остава да се откажа — заяви той и се отпусна върху един стол. — Мисля, че може би ще е по-добре да заключа тази библиотека и да изхвърля ключа.
Тя го погледна нежно и се усмихна.
— Знаеш, че това няма да помогне, Гарион. След ден-два няма да можеш да устоиш, пък и никоя врата не е достатъчно здрава, все ще можеш да я разбиеш.
— Може би трябва просто да изгоря всички тези книги и ръкописи — измърмори навъсено Гарион. — Вече не мога да се съсредоточа върху нищо друго. Знам, че нещо се крие под онова петно, но никъде не намирам следи, които биха могли да ми помогнат да разбера какво е.
— Ако изгориш тази библиотека, Белгарат сигурно ще те превърне в репичка — предупреди го тя с усмивка. — Знаеш, че много обича книгите.
— Може би би било хубаво да бъдеш репичка известно време — отвърна кралят на Рива.
— Всичко е много просто, Гарион — изрече кралицата с вбесяващо спокойствие. — Щом върху всички екземпляри има петно, защо не отидеш да погледнеш оригинала?
Той я погледна.
— Оригиналът все трябва да е някъде, нали?
— Ами… така излиза.
— Тогава разбери къде е и отиди да го видиш или изпрати хора да ти го донесат.
— Никога не съм мислил за това.
— Очевидно. Много по-забавно е да говориш надуто за това и да беснееш, и да ставаш неприятен заради това петно.
— Знаеш ли, това наистина е много добра идея, Се’Недра.
— Естествено. Вие, мъжете, винаги имате склонност да усложнявате нещата прекалено много. Следващия път, когато имаш проблем, скъпи, потърси помощ от мен. Ще ти кажа как да го разрешим.
Той не отговори.
Първата му работа на следващата сутрин бе да слезе в града и да се отбие при жреца в храма на Белар. Жрецът бе благороден мъж със сериозно лице. За разлика от жреците на Белар в големите храмове на континента, които се занимаваха повече с политика, отколкото се грижеха за своите вярващи, главата на риванското духовенство се занимаваше изключително с благосъстоянието — физическото, както и духовното — на обикновените хора. Гарион винаги го бе харесвал.
— Аз лично всъщност никога не съм виждал оригинала, ваше величество — отвърна жрецът на въпроса на Гарион. — Но винаги са ми казвали, че се пази в гробницата на брега на река Мрин, между края на блатата и Боктор.
— Гробница ли?
— Древните драснианци я издигнали на мястото, където Мринският пророк бил държан окован във вериги — поясни жрецът. — След като бедният човек починал, крал Бичия врат наредил там да се издигне някакъв паметник. Построили гробницата точно върху гроба му. Оригиналният ръкопис се съхранява там в голям кристален сандък. Пазят го няколко жреци. На повечето хора не би било разрешено да го докоснат, но като имаме предвид, че вие сте крал на Рива, сигурен съм, че ще направят изключение.
— В такъв случай ръкописът винаги е бил там?
