— Освен по времето на нашествието на ангараките през четвъртото хилядолетие. Откарали го с кораб във Вал Алорн, за да бъде пазен там на сигурно място, точно преди Боктор да бъде опожарен. Торак искал да сложи ръка върху ръкописа, затова решили, че е по-разумно да го изнесат от държавата.
— Добре са направили — каза Гарион. — Благодаря ви за информацията, ваше светейшество.
— Радвам се, че мога да помогна, ваше величество.
На Гарион щеше да му е трудно да напусне кралството. За тази седмица изобщо не можеше да става въпрос, тъй като след два дни му предстоеше среща с пристанищните власти. А следващата седмица щеше да бъде дори по-лошо. Винаги имаше прекалено много официални срещи и държавни дела. Гарион въздъхна и се заизкачва по многобройните стъпала към крепостта. До него вървеше неотлъчно следващият го по петите телохранител. Някак си той се чувстваше едва ли не затворник тук, на този остров. Винаги имаше толкова много неща, за които трябваше да се отделя време. Спомняше си времена, всъщност не много далече в миналото, когато започваше деня на гърба на коня и рядко преспиваше в едно и също легло две нощи поред. Като поразмисли обаче, бе принуден да признае, че дори тогава не бе свободен да прави онова, което желае. Въпреки че не бе осъзнавал това досега, тежестта на отговорността бе паднала върху плещите му през онази ветровита есенна нощ преди толкова много години, когато той, леля Поул, Белгарат и Дурник се измъкнаха през портата на фермата на Фалдор и навлязоха в широкия свят, който се простираше пред тях.
— Е — промърмори тихо кралят на Рива, — това също е важно. Бранд ще се справи тук. Просто ще трябва да я карат без мен известно време.
— Какво казахте, ваше величество? — попита телохранителят.
— Просто мислех на глас — отвърна Гарион малко смутено.
Тази вечер Се’Недра изглеждаше мрачна и раздразнителна. Тя държеше разсеяно Геран и му обръщаше съвсем малко внимание, докато детето със сериозен, съсредоточен поглед играеше с амулета на гърдите й.
— Какво има, скъпа? — попита я Гарион.
— Просто главоболие — отвърна кратко тя. — И ушите ми пищят странно.
— Уморена си.
— Най-вероятно. — Кралицата стана. — Смятам да сложа Геран в люлката и да си лягам — заяви тя. — Може би един добър сън през нощта ще ми помогне да се почувствам по-добре.
— Аз мога да го сложа да си легне — предложи Гарион.
— Не — отвърна Се’Недра, вперила странен поглед пред себе си. — Искам да съм сигурна, че той е на сигурно място в люлката си.
— На сигурно място ли? — изсмя се Гарион. — Се’Недра, това е Рива. Това е най-сигурното място на света.
— Кажи това на Арел — отвърна кралицата и отиде в малката стая до спалнята им, където бе люлката на Геран.
Гарион стоя буден и чете до доста късно. Лошото настроение на Се’Недра по някакъв начин се бе пренесло върху него и не му се спеше. Накрая остави книгата, отиде до прозореца и погледна осветените от луната води на Морето на ветровете. Големите бавни вълни изглеждаха като разтопено сребро под бледата светлина и тяхното величествено движение го хипнотизираше по странен начин. Накрая кралят на Рива духна свещите и бързо влезе в спалнята.
Се’Недра мяташе глава в съня си и мърмореше накъсани фрази — безсмислени части от откъслечен разговор, Гарион се съблече и се пъхна в леглото, като се опитваше да не я безпокои.
— Не — изрече тя с решителен глас. — Няма да ти позволя да направиш това. — После изстена и тръшна глава върху възглавницата.
Гарион лежеше в тъмнината и слушаше как съпругата му говори насън.
— Гарион! — изрече тя задъхано, като изведнъж се събуди. — Краката ти са студени!
— О! — отвърна той. — Съжалявам.
Се’Недра почти незабавно отново се унесе в сън и мърморенето продължи.
Друг глас го събуди няколко часа по-късно. Гласът бе странно познат; Гарион лежеше все още в унес, като се опитваше да си спомни къде точно го е чувал. Бе женски глас, нисък и мелодичен, и звучеше особено успокояващо.
След това кралят внезапно осъзна, че Се’Недра не е до него в леглото, и изведнъж се събуди напълно.
— Но аз трябва да го скрия, така че да не могат да го намерят — долови той. Се’Недра приказваше със странно вцепенен глас. Гарион отметна завивката и се измъкна от леглото.
През отворената врата на детската стая навлизаше бледа, блещукаща светлина. Гласовете идваха оттам. Гарион бързо отиде до вратата. Босите му крака не вдигаха никакъв шум по килима.
— Отвий бебето си, Се’Недра — приказваше другата жена със спокоен убедителен глас. — Така ще го задушиш.
Гарион погледна през вратата. Се’Недра стоеше до люлката в бялата си нощница и се взираше с празни очи в мрака, а до нея бе застанала друга фигура. На стола до люлката имаше купчина одеяла и възглавници. Сякаш унесена в сън, кралицата на Рива постоянно трупаше завивки и възглавници върху бебето си.
— Се’Недра — обърна се към нея жената. — Спри. Чуй ме.
— Трябва да го скрия — упорито повтори Се’Недра. — Те искат да го убият.
— Се’Недра. Ще го задушиш. Махни от него всички одеяла и възглавници.
— Но…
— Прави каквото ти казвам, Се’Недра — изрече твърдо жената. — Веднага.
Се’Недра тихо изхленчи и започна да маха завивките от люлката.
— Така е по-добре. Сега ме слушай. Не трябва да му обръщаш внимание, когато ти говори такива неща. Той не е твой приятел.
Лицето на Се’Недра придоби озадачен вид.
— Не е ли?
— Той ти е враг. Той е този, който иска да нарани Геран.
— Моето бебе?
— Твоето бебе е добре, Се’Недра, но трябва да се пребориш с този глас, който ти говори през нощта.
— Кой… — подхвана Гарион, но в този момент жената се обърна и го погледна и той зяпна от изумление. Жената имаше светлокестенява коса и топли. златисти очи. Роклята й бе проста, кафява, почти с цвета на пръстта в полето. Гарион я познаваше. Бе я срещал веднъж в блатата на източна Драсния, когато той, Силк и Белгарат бяха на път за ужасяващата среща в обитаваните от духове руини на Ктхол Мишрак.
Майката на леля Поул много приличаше на дъщеря си. Лицето й имаше същата спокойна, съвършена красота, а главата й бе също толкова гордо вдигната. В това недокоснато от времето лице обаче имаше някакво странна, сякаш вечна печал, което стегна гърлото на Гарион.
— Поледра! — изрече той задъхано — Какво…
Майката на леля Поул сложи пръст на устните си.
— Не я буди, Белгарион — предупреди го тя. — Ела да я сложим да си легне.
— Геран…
— Той е добре. Дойдох навреме. Просто я заведи спокойно обратно в леглото. Сега ще спи, без да има повече такива приключения.
Гарион отиде до жена си и я прегърна.
— Ела, Се’Недра — каза и той нежно.
Тя кимна все още с празен поглед и послушно влезе с него в кралската спалня.
— Може ли да преместиш тази дълга възглавница? — тихо попита той Поледра.
Тя се засмя.
— Всъщност не — отвърна вълшебницата. — Забравяш, че аз в действителност не съм тук, Белгарион.
— О! — възкликна той. — Съжалявам. Просто ми се струваше…
