този въпрос в отсъствието на Анхег можеше да усили съмненията и подозренията и да придаде на цялата среща тон, който никой от тях не искаше да допуска.
— Кога ще се състои погребението на Бранд? — попита тихо Порен.
— Веднага щом пристигне Анхег — отвърна Гарион.
— Взели ли сте някакво решение за длъжността на Бранд? — попита Фулрах.
— Какво имаш предвид?
— Длъжността „Пазител на кралството“ е възникнала преди много време, за да се запълни празнината, появила се след като нийсанците са убили крал Горек и семейството му. Сега ти заемаш трона. Наистина ли се нуждаеш от Пазител на кралството?
— Честно казано, не съм мислил за това. Бранд винаги е бил с нас. Той изглеждаше толкова вечен, колкото камъните на самата крепост.
— Кой се е грижил за делата му, след като е бил убит, ваше величество? — попита старият граф Селин.
— Вторият му син Кайл.
— Вие имате много други задължения, Белгарион — подчерта графът. — Наистина се нуждаете от човек, който би могъл да поеме грижата за всекидневните дреболии, поне докато настоящата криза отмине. Ала не смятам, че е необходимо точно сега да се вземат окончателни решения за длъжността „Пазител на кралството“. Сигурен съм, че ако го помолите, Кайл би продължил да изпълнява задълженията на баща си и без официално назначение.
— Той има право, Гарион — намеси се Се’Недра. — Кайл е изцяло предан на короната. Ще направи каквото го помолиш.
— Ако младежът върши добре работата си, вероятно е най-добре да го оставите да продължи — предложи Селин. След това се усмихна за миг. — Една стара сендарска поговорка гласи: „Ако нещо не е счупено, не се опитвай да го поправяш“.
На следващата сутрин в пристанището нестабилно навлезе неугледен кораб, претрупан от носа до кърмата с пристройки, а многобройните му платна бяха разпънати така, че го правеха неустойчив. Гарион, който стоеше на бойниците в Цитаделата и разговаряше тихичко с Джевълин, се намръщи и попита:
— Какъв е този кораб? Конструкцията ми е непозната.
— Арендски е, ваше величество. Те изпитват нужда всичко, което правят, да прилича на замък.
— Не знаех, че арендците разполагат с кораби.
— Нямат много — отвърна Джевълин. — Техните плавателни съдове лесно се преобръщат, особено при силен вятър.
— Да слезем долу и да видим кой е дошъл.
— Точно така — съгласи се Джевълин.
Пътниците на борда на арендския кораб се оказаха стари приятели. Мандорален, могъщият барон на Воу Мандор, стоеше изправен на перилата, облечен изцяло в бляскави доспехи. До него беше Лелдорин от Уилдантор. С двамата рицари бяха пристигнали техните съпруги Нерина и Ариана, и двете облечени в прелестни рокли от тъмен, пищно украсен брокат.
— Тръгнахме веднага щом получихме вестта за нещастието в твоето кралство, Гарион — извика Мандорален. Гласът му прелетя водната повърхност, разделяща кораба от сушата, докато арендският екипаж с мъчителни усилия придвижваше кораба към кея. — Дълг и любов към теб и към Пазителя на Рива, когото подло убиха, ни задължават да ти помогнем в твоето справедливо търсене на възмездие. Самият Кородулин би дошъл с нас, ако не бе повален от коварна болест.
— Трябваше да очаквам това — измърмори Гарион.
— Дали тези двамата може да усложнят нещата? — попита тихо Джевълин.
Гарион потрепера.
— Просто не би могъл да си представиш колко.
Два дни по-късно „Морска птица“ с Барак на руля заобиколи носа и влезе в пристанището. По перилата стояха яки черекски воини в плетени ризници. Лицата им бяха бдителни, а очите им светнаха още по-зорко, когато Барак насочи кораба към кея.
Гарион слезе по многобройните каменни стъпала и видя, че долу се е събрала внушителна враждебно настроена тълпа. Лицата на стеклите се хора бяха мрачни, а мнозина мъже носеха оръжие.
— Изглежда, положението е тревожно — обърна се тихо Гарион към Кайл, който го бе придружил. — Мисля, че ще е най-добре да успокоим духовете по време на срещата.
Кайл огледа гневните лица на жителите на града, които напираха към кейовете.
— Имаш право, Белгарион — съгласи се той.
— Ще трябва да си придадем вид, че приветстваме сърдечно Анхег.
— Искаш от мен твърде много, Белгарион.
— Неприятно ми е да поставям въпроса по този начин, Кайл, но аз не просто искам. Тези череки по перилата са личната стража на Анхег. Ако пламне една-единствена искра, ще се стигне до големи кръвопролития, а може би и до война, което никой от нас не желае. Сега се усмихни. Нека отидем да приветстваме краля на череките.
За да придаде възможно най-добър външен израз на предстоящото събитие, Гарион поведе Кайл по подвижното дъсчено мостче към палубата на кораба на Барак, така че срещата с крал Анхег да се състои изцяло пред очите на разгневената тълпа. Барак, облечен в официален зелен жакет, изглеждаше още по- едър, откакто Гарион го бе видял за последен път. Той заслиза с големи крачки от палубата, за да се срещне с краля на Рива.
— Това е много тъжен момент за всички нас — заяви огромният черек и стисна ръката първо на Гарион, а след това на Кайл. — Анхег и Хетар са долу с дамите.
— Дамите ли? — попита Гарион.
— Ислена и Мерел.
— Слуховете достигнаха ли до вас? — попита го Гарион.
Барак кимна.
— Това е една от причините, поради които доведохме съпругите си.
— Добро хрумване — рече Гарион одобрително. — Човек, който отива някъде, желаейки да предизвика стълкновение, обикновено не води жена си със себе си. Всички искаме да направим така, че тази история да изглежда възможно най-добре в очите на хората.
— Ще сляза да доведа Анхег — заяви Барак и хвърли бърз поглед към страшната тълпа, струпала се пред дъсченото мостче.
Кралят на Черек се появи на палубата в обичайната си синя роба. Лицето му бе изпито и изнурено.
— Анхег, приятелю — заговори Гарион с глас, който трябваше да се чуе ясно сред тълпата, пристъпи напред и стисна в яка прегръдка краля на череките. — Мисля, че трябва да се усмихнем — прошепна той. — Трябва да покажем на всички, че все още сме добри приятели.
— А такива ли сме наистина, Гарион? — попита тихо Анхег.
— Изобщо нищо не се е променило, Анхег — твърдо каза Гарион.
— В такъв случай давай бързо да приключваме с това. — Анхег издигна глас: — Кралският двор на Черек поднася своите съболезнования пред трона на Рива в този скръбен час.
— Лицемер! — изкрещя глас от тълпата.
Лицето на Анхег помръкна, но Гарион се приближи до перилата и впери гневен поглед към хората.
— Всеки, който обижда моя приятел, обижда мен — изрече той със страховито спокоен глас. — Иска ли някой от вас да каже нещо на мен?
Тълпата се размърда неспокойно. Гарион се обърна към Анхег и пророни:
— Изглеждаш уморен.
— Претърсвам камък по камък целия замък, както и по-голямата част от Вал Алорн, откакто научих какво се е случило. Ала не успях да намеря никаква следа. — Чернобрадият крал на череките замълча и погледна Гарион право в очите. Погледът му бе умолителен. — Кълна ти се в живота си, Гарион, че нямам нищо общо със смъртта на Бранд.
— Зная, Анхег — бе простичкият отговор на Гарион. Риванският крал хвърли поглед към все още
