разгневената тълпа. — Най-добре да вземем Хетар и дамите и да отидем в Цитаделата. Всички останали са там. Трябва да започнем работа възможно най-бързо. — Гарион се обърна към Кайл. — Веднага щом влезем, искам да изпратиш хора да разпръснат тази тълпа. Кеят да е напълно чист. Не искам неприятности тук.
— Наистина ли положението е толкова лошо? — попита съвсем тихо Анхег.
— Просто предохранителни мерки — отвърна Гарион. — Искам да държа нещата под контрол, докато стигнем до дъното на тази загадка.
18.
Погребението на Бранд Пазителя на Рива, се състоя на следващия ден в залата на риванския крал. Гарион, облечен изцяло в черно, седеше на базалтовия трон. До него, на по-малък трон, беше Се’Недра, а риванският първожрец произнасяше хвалебствени слова за покойния пред препълнената с хора зала.
Присъствието на крал Анхег от Черек на тази печална церемония предизвика сред риванските благородници полугласно изречени гневни закани. Единствено тяхната дълбока почит към Бранд и суровият поглед на Гарион попречиха на шепота в дъното на залата да се превърне в открити обвинения. Анхег, седнал между Порен и Чо-Хаг, остана с неподвижно като камък лице по време на цялата траурна служба и напусна залата веднага след приключването й.
— Никога не съм го виждал такъв — прошепна Барак на Гарион след церемонията. — Досега никой не го е обвинявал в убийство и той не знае как да се справи с това.
— Никой не го обвинява и сега — бързо отговори Гарион.
— Обърни се и погледни лицата на поданиците си, Гарион — тъжно рече Барак. — Във всички очи се чете обвинение.
Гарион въздъхна.
— Не е нужно да ги поглеждам. Много добре зная какво си мислят.
— Кога искаш да започнат заседанията?
— Нека изчакаме малко — реши Гарион. — Не ми се ще Анхег да се движи по коридорите на Цитаделата, докато всичките още опечалени хора сноват наоколо с кинжали в поясите.
— Разумно — съгласи се Барак.
В ранните часове на следобеда всички се събраха в украсената със сини завеси зала на съвета в южната кула. Щом Кайл затвори вратата, Анхег се изправи и каза:
— Още в самото начало искам да заявя, че нямам нищо общо със случилото се тук. Бранд винаги е бил един от най-близките ми приятели и по-скоро бих отсякъл ръката си, отколкото да го нараня. Имате думата ми и на крал, и на алорн.
— Никой не те обвинява в нищо, Анхег — изрече тихо Чо-Хаг.
— Ха! Не съм толкова глупав, колкото изглеждам, Чо-Хаг, а дори и да бях, все още имам уши. Единственото нещо, което хората в Рива все още не правят, е, че не ме плюят в лицето.
— Смятам, че всички тези подозрения, съвсем неоснователни, разбира се, произхождат от писмото, което убийците са представили при идването си тук. Не бихме ли разрешили най-бързо загадката, ако започнем с преглед тъкмо на този документ? — каза граф Селин.
— Добро предложение — отвърна Гарион и се обърна към Кайл. — Може ли да видим писмото?
— А… то е у древния Белгарат, сир — отговори той.
— О, да — обади се Белгарат. — Бях забравил. — Той бръкна в сивата си туника, извади сгънат пергамент и го подаде на стария сендарски благородник.
— На пръв поглед изглежда съвсем наред — отбеляза замислено графът, след като го прочете.
— Дай да го видя — помоли Анхег, взе документа отвратено и зачете навъсен. — Добре, това е моят подпис — призна той. — Печатът също е моят, но се заклевам, че не съм писал това писмо.
Гарион се досети нещо.
— Винаги ли четеш всичко, което ти носят за подпис? — попита той. — Зная, че има моменти, когато ми представят цели купища документи, които трябва да подпиша. И аз просто изписвам името си в долния край на всеки от тях. Искам да кажа, че… възможно ли е някой да е подпъхнал писмото сред куп други документи и ти да си го подписал, без да знаеш какво съдържа?
Анхег поклати глава.
— Това ми се случи веднъж — отвърна той. — Сега чета всичко, преди да го подпиша. И не само това. Аз лично диктувам всеки документ, под който поставям името си. Така съм сигурен, че в него се съдържа тъкмо онова, което искам аз. — Кралят гневно подаде писмото на Гарион. — Виж само това. — Той посочи с пръст втория абзац. — „Що се отнася до факта, че търговията е живата кръв на нашите две кралства…“ и така нататък. По дяволите, Гарион! Никога през живота си не съм използвал израза „Що се отнася до факта, че“.
— Тогава как ще обясним противоречивите данни? — попита граф Селин. — Установихме автентичността на кралския подпис и печат. Крал Анхег заяви, че не само чете всичко, което подписва — той също така диктува лично всяко писмо и прокламация. Но въпреки това откриваме текстови несъответствия в посочения документ.
— Селин — прекъсна го язвително Анхег. — Да не би винаги да се изразяваш чрез правни понятия? Думите ти звучат съвсем като на адвокат.
Графът се засмя и каза:
— Просто се опитвам да бъда кратък, ваше величество.
— Ненавиждам адвокатите.
Проклетото писмо бе в центъра на обсъжданията, но тъй или иначе не стигнаха до никакво заключение. Гарион си легна уморен, объркан и обзет от съмнения, както в самото начало.
Спа лошо и се събуди късно. Докато лежеше в покритото с балдахин кралско легло и се опитваше да подреди мислите си, чуваше гласове, които идваха от съседната стая. Се’Недра бе там, разбира се, заедно с леля Поул. Шумният смях на кралица Лайла веднага издаваше присъствието й. Гласовете на Нерина и Ариана също лесно се разпознаваха поради мимбратското наречие, на което говореха двете дами. Имаше и други, но гласовете им се губеха във всеобщата глъчка.
Гарион бавно се надигна в леглото. Чувстваше се така, сякаш не бе спал цяла нощ. Отметна топлата пухена завивка и стъпи на пода. Никак не му се искаше този ден да започне толкова рано. Въздъхна и се изправи. Хвърли поглед към панталоните и жакета, които бе носил вчера — целите в скръбен черен цвят — и поклати глава. Ако продължеше да се облича в траур, това негласно щеше да се възприеме като мълчаливо обвинение — нещо, което на всяка цена трябваше да се избегне. Положението, възникнало с идването на крал Анхег, бе толкова деликатно, че и най-малката погрешна стъпка можеше да доведе до криза. Риванският крал отиде до тежкия гардероб, в който държеше дрехите си, избра един от обичайните сини жакети и започна да се облича.
Разговорът в съседната стая изведнъж бе прекъснат от почукване на вратата.
— Питам се дали съм добре дошла тук? — чу се тихият глас на кралица Ислена.
— Да, разбира се — отвърна леля Поул.
— Мислех, че… — Ислена се поколеба и след малко продължи: — Като обмислих всичко, реших, че може би е по-добре да стоя настрана.
— Глупости — заяви кралица Лайла. — Влизай, Ислена.
Разнесе се всеобщо одобрително мърморене.
— Кълна се пред всички вас, че мъжът ми е невинен и няма нищо общо с извършеното зверство — изрече Ислена с ясен глас.
— Никой не твърди обратното, Ислена — отвърна тихо леля Поул.
— Може би не открито, но навсякъде долавям грозни подозрения.
— Сигурна съм, че Гарион и другите ще стигнат до дъното на тази загадка — заяви твърдо Се’Недра. — Тогава всичко ще се изясни.
— Горкият ми Анхег, въобще не мигна тази нощ — продължи тъжно Ислена. — Знам, че изглежда като звяр, но сърцето му наистина е много чувствително. Това дълбоко го нарани. Веднъж дори плака.
— Нашите повелители и съпрузи ще отмъстят за сълзите, които твоят съпруг е пролял заради мерзкия
