— Просто друг начин да се каже „открита война с короната“ — каза началникът на драснианското разузнаване.
— Какво точно имаш предвид?
— Тактическа подробност — сви рамене Джевълин. — Досега култът се е опитвал да действа отвътре. Опитвали са се да получат достатъчна подкрепа, за да заставят кралете на алорнските народи да следват тяхната политика. Не смятам, че изобщо са се замисляли за открито въстание.
— За всяко нещо има първи път — рече Хетар.
Джевълин се навъси.
— Такъв подход е съвсем непривичен за тях — размишляваше той на глас. — Пълна противоположност на политиката, която са следвали през последните три хиляди години.
— Хората се променят — подхвърли генерал Брендиг.
— Но не и култът към Мечката — възрази Барак. — В съзнанието на последователите на култа няма място за повече от една идея.
— Мисля, че е най-добре да си събереш багажа и да се върнеш във Вал Алорн — предложи Грелдик. — Ако пуснат тези кораби на вода, ще контролират целия западен бряг на Черек.
Анхег поклати глава и каза:
— Трябва да остана тук. Зает съм с друг въпрос, който е по-важен точно сега.
Грелдик сви рамене и измърмори:
— Кралството си е твое. Поне засега.
— Благодаря, Грелдик — сухо каза Анхег. — Нямаш представа колко ме утешава тази мисъл. Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до Вал Алорн?
— Три, може би четири дни. Зависи от това как ще хвана приливите в Пролива на глигана.
— Отиди незабавно там — рече му Анхег. — Съобщи на адмиралите, че искам да излязат от Вал Алорн и да заемат позиции отвъд Халберговия проток. Смятам, че след края на този съвет бих искал да предприема кратко пътешествие до Ярвиксхолм. Не би ни отнело много време да изгорим тези корабостроителници.
Грелдик се ухили доста злобно.
Привечер съветът бе разпуснат и Кайл застигна Гарион в осветения от факли коридор.
— Мисля, че има нещо, на което трябва да обърнеш внимание, Белгарион — тихо каза той.
— Да?
— Това придвижване на черекския флот ме безпокои.
— Флотът си е на Анхег — отвърна Гарион. — Същото се отнася и за кралство Черек.
— За корабостроителниците в Ярвиксхолм научихме единствено от думите на Грелдик, а те не са подкрепени с доказателства — подчерта Кайл. — А Халберговият проток е само на три дни път от Рива.
— Не сме ли прекалено подозрителни, Кайл?
— Ваше величество, напълно съм съгласен, че обвиненията срещу Анхег трябва да отпаднат поради липсата на доказателства за участието му в убийството на баща ми. Но това съвпадение, поставящо флота на Черек на такова разстояние, от което лесно може да се атакува Рива, съвсем променя нещата. Мисля, че трябва без много шум да се погрижим за защитата си, просто за всеки случай.
— Ще помисля по този въпрос — отвърна Гарион и закрачи по коридора.
Около обяд на следващия ден пристигна Силк. Дребничкият драснианец бе облечен в скъп сив кадифен жакет и както бе станало обичайно за него напоследък, пръстите му сияеха, обсипани с безумно скъпи безценни камъни. След като бързо поздрави приятелите си, той се отдаде на продължителен таен разговор с Джевълин.
Белгарат се усмихваше самодоволно, когато късно следобед влезе в стаята на съвета, стиснал писмото на крал Анхег.
— Какво има, татко? — попита любопитно Поулгара. — Изглеждаш като котка върху купчина риба в рибарска лодка.
— Винаги съм доволен, когато разреша някоя загадка, Поул. — Вълшебникът се обърна към останалите. — В крайна сметка излиза, че Анхег наистина е написал това писмо.
Крал Анхег скочи, побеснял от гняв.
Белгарат вдигна ръка.
— Но — продължи той — онова, което Анхег е написал, не отговаря на думите, които четем в писмото. — Старецът сложи пергамента на масата. — Погледнете — подкани ги той.
Гарион хвърли поглед към писмото и съвсем ясно видя червени букви под онези, с които бе изписано посланието, хвърлящо вината за смъртта на Бранд върху Анхег.
— Какво е това, Белгарат? — попита крал Фулрах.
— Всъщност това е писмо до граф Маелорг — отвърна старецът. — Обяснява решението на Анхег да вдигне данъците върху риболова на херинга.
— Написах това писмо преди четири години — заяви Анхег озадачено.
— Точно така — потвърди Белгарат. — И ако паметта не ми изневерява, граф Маелорг не почина ли миналата пролет?
— Да — отвърна Анхег. — Лично присъствах на погребението му.
— Излиза, че след смъртта на графа някой се е добрал до книжата му и е задигнал писмото. След това са положили особено старание да заличат първоначалното известие — цялото освен подписа, разбира се. След това са написали ново писмо, представящо тази тъй наречена търговска делегация.
— Защо не можехме да го видим досега? — попита Барак.
— Трябваше да го пообработя малко — призна старият вълшебник.
— Чрез магьосничество ли?
— Не. Всъщност използвах разтвор на някои соли. Магията може би щеше да възстанови думите на старото известие, но вероятно щеше да изтрие новото, а ние ще имаме нужда от него — като доказателство.
Върху лицето на Барак се изписа разочарование.
— Магиите на са единственото средство, с което можем да си служим, Барак.
— Ами ти как разбра? — обърна се Гарион към стареца. — Имам предвид — как разбра, че има друго известие?
— Обезцветяващото вещество, което нашият приятел е използвал, оставя едва доловим мирис върху пергамента. — Вълшебникът се навъси. — Едва тази сутрин най-накрая разбрах каква миризма съм усещал. — След това се обърна към Анхег. — Съжалявам, че ми беше необходимо толкова много време да отхвърля съмненията, вгорчали живота ти.
— Няма нищо, Белгарат — отвърна Анхег. — Това ми даде възможност да разбера кои са истинските ми приятели.
Кайл рязко се изправи. На лицето му бе изписана интересна смесица от противоречиви чувства. Той отиде до стола на Анхег и коленичи пред краля на Черек.
— Простете ми; ваше величество — изрече простичко той. — Трябва да призная, че ви подозирах.
— Разбира се, че ти прощавам — засмя се Анхег. — Кълна се в зъбите на Белар! — извика той. — След като прочетох това писмо, самият аз започнах да подозирам себе си. Стани, младежо. Винаги стой изправен, дори когато си направил грешка.
— Кайл — подхвана Гарион, — ще се погрижиш ли вестта за това откритие да се разчуе възможно най-широко? Кажи на хората в града да спрат да точат мечовете си.
— Веднага ще се погрижа за това, ваше величество.
— Загадката все още остава неразрешена — напомни граф Селин. — Знаем, че крал Анхег не стои зад кървавото престъпление, но кой тогава?
— Вече имаме добра основа за разследване — заяви Лелдорин. — Разполагаме със списък, съдържащ имената на хора, които са имали причина да мразят Бранд.
— Мисля, че вървим по погрешен път — възпротиви се кралица Порен. — Убийството на риванския Пазител е едно, но съвсем друго е опитът то да бъде извършено по такъв начин, че вината за него да бъде хвърлена върху Анхег.
— Не те разбирам, Порен — призна Анхег.
— Ако имаше много близък приятел — а ти наистина имаш няколко такива приятели, нали, Анхег,
