скъпи — и ако този твой приятел заема висок пост в управлението на твоето кралство, но владетелят на друга държава е поръчал да го убият? Как щеше да постъпиш в този случай?
— Моите бойни кораби щяха да отплават с първия прилив — отвърна той.
— Точно така. Убийството на Бранд вероятно не е било плод на лична ненавист. Може би просто е било опит да се предизвика война между Рива и Черек.
Анхег примигна.
— Порен, ти си необикновена жена.
— О, благодаря ти. Анхег.
Вратата се отвори и влязоха Силк и Джевълин.
— Принц Келдар има да ни съобщи нещо извънредно интересно — обяви Джевълин.
Силк пристъпи напред и се поклони с пищна театралност.
— Ваши величества — започна речта си той. — И скъпи приятели. Не мога да твърдя със сигурност доколко информацията ми е свързана с настоящия ви разговор, но според мен трябва да я представа на вашето внимание незабавно.
— Забелязвал ли си някога как новоспечеленото благосъстояние кара някои хора да си придават извънредна важност? — обърна се Барак към Хетар.
— Струва ми се, че съм забелязвал — потвърди тихо Хетар.
Силк се засмя за миг на двамата си приятели и продължи по-неофициално:
— Както и да е. Прекарах последните няколко месеца в град Реон край източната граница на добрата стара мрачна Драсния. Реон е интересен град. Много живописен, особено сега, след като удвоиха височината на градските стени.
— Келдар — намеси се кралица Порен и запотропа нетърпеливо с пръсти по облегалката на стола. — Няма ли все пак да стигнеш до същината на въпроса?
— Ама разбира се, скъпа вуйно — отвърна подигравателно дребничкият драснианец. — Реон винаги е бил укрепен град, най-вече поради близостта си до надракската граница. Освен това жителите му са прекалено консервативни. Знаете ли, повечето от тях не одобряват употребата на огъня. Това съвсем естествено го прави благодатна почва за разпространението на култа към Мечката. След покушението срещу Се’Недра миналото лято прескочих да подуша малко в града.
— Думите ти ми звучат почтено — отбеляза Барак.
— Навлязъл съм във фазата на почтеността — вдигна рамене Силк. — Наслаждавайте й се, докато можете, защото започвам да се отегчавам. И така, изглежда, култът към Мечката има нов водач — някой си Улфгар. След като брадвата на мургите се заби в гърба на Гродег при Тул Марду, нравствените устои на култа доста се поразклатиха. Но изведнъж изневиделица се появява този Улфгар и започва да ги обединява. Този човек е способен в буквалния смисъл на думата да придума птиците да слязат от дърветата. Досега управлението на култа бе в ръцете на жреците и неговият център неизменно бе в Черек.
— Кажи ми нещо ново! — изрева сърдито Анхег.
— По всяка вероятност Улфгар не е жрец на Белар — продължи Силк. — Центърът на неговата власт е Реон в източна Драсния.
— Келдар моля те, премини към съществената част — подкани го Порен.
— Тъкмо натам съм се насочил, ваше величество — увери я драснианецът. — През последните няколко месеца нашият приятел Улфгар съвсем безшумно събира своите привърженици. Последователите на култа пристигат по море чак от Алгария, стичат се в Реон от цяла Драсния. Градът направо гъмжи от въоръжени мъже. Бих казал, че сега Улфгар разполага в Реон с военни сили най-малкото равни на цялата драснианска войска. — Силк впери поглед в малкия крал Кева и продължи: — Съжалявам, братовчеде, ала ми се струва, че сега разполагаш едва с втората по сила армия в Драсния.
— Мога веднага да елиминирам тази грешка, ако се налага, братовчеде — отвърна твърдо Кева.
— Постигнала си прекрасни резултати с това момче, скъпа вуйно — поклони се Силк на Порен.
— Келдар — жлъчно каза тя. — На дървеното магаре за измъчване ли да те сложа, за да измъкна от тебе съществената част от историята?
— О, най-мила ми вуйно — колко възмутително звучи предложението ви! Тайнственият Улфгар е възродил някои много древни ритуали и церемонии, между които едно дълготрайно средство за различаване на сродните души, така да се каже. По негова заповед петата на десния крак на всеки от последователите на култа в Алория се жигосва с отличителен знак. Твърде голяма е вероятността щом видиш някой да куца, той наскоро да е приел вярата на култа към Мечката.
Барак потръпна и каза:
— Това наистина боли.
— Те носят отличителния знак с голяма гордост — отвърна Силк. — Но едва след като болката премине.
— Как изглежда този знак? — попита крал Чо-Хаг.
— Символичен образ на меча лапа — обясни Силк. — Формата му горе-долу наподобява буквата „U“ с няколко съвсем къси щрихи върху извивката, които представляват ноктите.
— Спомних си нещо — обади се Джевълин. — Десният крак на оцелелия убиец е жигосан точно с този знак.
— Значи вече знаем — заяви Хетар.
— Да, наистина знаем — потвърди Белгарат.
— Моля ви! — намеси се Мандорален и се намръщи озадачено. — Винаги са ми казвали, че целта на тайната религиозна секта е повторното обединение на Алория, тази огромна империя, съществувала при царуването на крал Черек Мечото рамо, най-могъщия владетел на древността.
— Съвсем възможно е тази цел да е останала непроменена — отвърна му Белгарат. — Но щом този Улфгар успя да накара Рива и Черек да се хванат за гърлата, сигурно би успял да разгроми Драсния, а вероятно и Алгария. При положение, че Анхег и Гарион са насочили силите си един срещу друг, за да се унищожат взаимно, сигурно не би било толкова трудно на Улфгар да превземе двете им кралства.
— Особено с флота, който хората му строят в Ярвиксхолм — добави Анхег.
— Стратегията му изглежда много проста и в същото време твърде сложна — каза генерал Брендиг. — Но е стигнал на крачка до успеха.
— Прекалено близо до успеха — намеси се Поулгара. — Какво ще правим, татко?
— Мисля, че трябва да вземем мерки — отвърна Белгарат. — Улфгар иска да обедини отново Алория, но желае самият той да бъде наследникът на Мечото рамо. В продължение на три хилядолетия култът се опитваше да постигне целта си чрез подривна дейност. Сега очевидно са решили да опитат с открита война.
Лицето на Гарион помръкна.
— Е — рече той, — щом искат война, потърсили са точно там, където трябва.
— Бих пил по този повод — съгласи се Анхег. След това се замисли за миг. — Ако приемаш предложения, мисля, че може би е най-добре да унищожим Ярвиксхолм, преди да се захванем с Реон. Не искаме тези черекски сектанти да ни ударят в гръб сред блатата на източна Драсния. Съвсем определено не бихме желали флот на култа в Морето на ветровете. Дори да е вярно само половината от онова, което каза Грелдик, ще трябва да изгорим онези корабостроителници преди последователите на култа да са пуснали бойните си кораби в морето. Гарион, можеш да осъществиш щурм срещу Реон, но когато след това се прибереш у дома, ще завариш Рива обсадена от вражеска войска.
Гарион обмисли думите на Анхег, после каза:
— Разбирам. Тогава първо ще се отправим към Ярвиксхолм, а след това към Реон. Време е да си поговорим с този Улфгар. Наистина искам да видя човека, който се смята за достатъчно могъщ да заеме мястото на Мечото рамо.
19.
През прозореца струеше златистата светлина на утринното слънце.
— Съжалявам, Кайл — обърна се Гарион към своя приятел. Седяха заедно в кралския кабинет. — Но ти и братята ти сте ми нужни тук, в Рива. Взимам по-голямата част от военните сили със себе си и доверени
